Решение № 176 от 18.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Даниела Атанасова

Мая Цонева

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Антоанета Данова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20238002201020 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения И. Х. М., чрез защитника му адв.Д., за възобновяване на наказателното производство по нохд №17/2021 г. на Окръжен съд- Стара Загора, внохд №53/2022 г. на Пловдивски апелативен съд и н.д. №498/2022 г. на Върховния касационен съд, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.354 ал.2 т.2 от НПК.

В искането за възобновяване на първо място са изложени аргументи относно неговата допустимост, като се изхожда от обстоятелството, че Върховният касационен съд с окончателното си решение на основание чл.354 ал.2 т. 2 от НПК е изменил правната квалификация на престъплението, за което И. М. е бил признат за виновен, като е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление- хипотеза която попада в обхвата на разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Според защитника, независимо, че направената преквалификация е при непроменени фактически обстоятелства и е поблагоприятна за дееца, последният не се е защитавал по измененото обвинение. Касателно основателността на искането се твърди, че Старозагорски окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на пълна, всестранна и обективна оценка и анализ на доказателствената съвкупност, 1 както и явна несправедливост на наложеното наказание. Оплакването по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с наличие на противоречие в мотивите на първата инстанция между приетите за установени от нея травматични увреждания на пострадалия В. Н. и механизма на получаването им и изводите, касаещи същите тези обстоятелства, направени в СМЕ и устните разяснения от съдебното заседание на изготвилите я вещи лица. Твърди се, че от мотивите към присъдата не става ясно от какво е причинена черепномозъчната травма вдясно челно теменно- дали от съприкосновение с терена или пък от удар в тази област с ръка, пета или друга част на тялото на извършителя. Изхождайки от тези неблагополучия в мотивите на първоинстанционния съд, защитникът е направил обобщаващ извод, че фактическите заключения касателно механизма на причиняване на травматичните уврежданията на жертвата са формирани в нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК и са резултат от изопачено и тенденциозно обсъждане на доказателствения материал. По-нататък се твърди, че от своя страна въззивната инстанция не само не е изправила посочения недостатък на първоинстанционните мотиви, а го е задълбочила, въпреки назначената допълнителна СМЕ. В тази връзка се посочва, че всякога, когато мотивите са неясни, непълни и противоречиви, е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви на въззивното решение. На следващо място се поставя акцент и на това, че медицинските заключения не са изяснили в пълнота и с необходимата безспорност всички елементи от механизма на нанасяне на травмите на пострадалия, както и че са налице противоречиви експертни изводи, което е налагало назначаването на повторна експертиза. Тези недостатъци на експертните заключения, според адв.Д., свързани с установяване на характера, насоката и силата на ударите, причинили непосредствените наранявания, са довели и до невъзможност правилно да се прецени психическото отношение на дееца към смъртния резултат, т.е дали е налице умисъл или непредпазливост. На следващо място, в искането се изразява недоволство от дейността на първата и въззивна инстанция по отношение осъществения анализ на показанията на св.В. П., като е извършена собствена интерпретация на казаното от нея и в тази връзка е отправен упрек към решаващите съдилища за това, че не са провели следствен експеримент за установяване точното местонахождение на тази свидетелка и възможността й за визуално и слухово възприятие на случващото се на инкриминираното място. Според защитника, претендираните от него процесуални нарушения са се отразили на правилността на възприетите от първата и въззивна инстанция фактически обстоятелства, а оттам и на правилното приложение на материалния закон. И на последно място оплакването за явна несправедливост на наложеното на И. М. наказание се извежда от това, че и трите съдебни инстанции са приели виновно поведение на осъдения, въпреки липсата на категорични и несъмнени доказателства за това. В заключение се отправя искане да бъде възобновено наказателното производство, отменена първоинстанционната присъда, въззивното решение и решението на ВКС и делото върнато за ново разглеждане.

2

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на осъдения М.- адв.Д., поддържа искането за възобновяване на наказателното производство по съображенията, релевирани в него. Отново акцентира на: погрешните изводи на първата и въззивна инстанция относно механизма на причиняване на нараняванията на жертвата; необосноваността на експертните заключения по тези съществени за делото въпроси; липсата на активност от решаващите съдилища за попълването на делото с ценни доказателства, поради непровеждането на следствен експеримент за проверка показанията на св.П. или назначаването на ситуационна експертиза и неизследването на установения биологичен материал върху открития в близост до местопроизшествието камък за произход от пострадалия. Моли да бъде уважено искането за възобновяване.

Представителят на Върховната прокуратура оспорва допустимостта на искането, заявявайки, че производството по наказателни дела в Р.България е триинстанционно, поради което ако бъде разгледано искането за възобновяване по същество, то фактически би се въвело четириинстанционно производство. Посочва, че е налице произнасяне на Върховния касационен съд и по трите претендирани от осъдения касационни основания, като всички наведени в настоящето производство оплаквания са били излагани и пред апелативната и пред касационната инстанция, последната постановила окончателен съдебен акт. Извън аргументите за недопустимост на искането за възобновяване, прокурорът пледира и за неговата неоснователност и предлага то да бъде оставено без уважение.

В последната си дума подсъдимият И. Х. М. изразява желание делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане, за да се направят нови експертизи и да се прецени дали той е извършил престъплението.

По допустимостта на искането за възобновяване, депозирано на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.354 ал.2 т.2 от НПК.

Настоящият касационен състав намира, че така оправеното искане за възобновяване е процесуално допустимо. С решение №50157 от 21.04.2023 г., постановено по н.д. №498/2022 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение е било изменено въззивното решение по внохд №53/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, като деянието, осъществено от И. Х. М. е било преквалифицирано в престъпление по чл.115 от НК и той е бил оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК- за това деянието да е извършено с особена жестокост, а наложеното му наказание от осемнадесет години лишаване от свобода е било намалено на петнадесет години. В останалата част въззивното решение е било оставено в сила.

Законодателят в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК е въвел изключение от общото правило за невъзможност да се иска възобновяване на съдебни актове за допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, които са били проверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се иска отмяната, в две хипотези, а именно: по съдебни актове по чл.354 ал.5 от НПК и по чл.354 ал.2 т.2 от НПК. За да е 3 налице втората хипотеза е необходимо касационният съд да е упражнил правомощията си по изменяване на атакувания пред него съдебен акт, прилагайки закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. За да е налице „закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление“ е необходимо със съдебния акт да е внесена промяна в правната квалификация на деяниетотя да не е останала същата, а да е бил приложен друг материален закон, различен от този по обвинителния акт. В този случай фактическото обвинение не се променя /пред ВКС то не би могло и да се промени, доколкото върховната инстанция не е съд по фактите, а само по правото, с изключение на хипотезата по чл.354 ал.5 изр.2 от НПК/, а промяна настъпва единствено в юридическото обвинение, обуславящо приложимия материален закон, като от гледна точка на неговата наказуемост е със същите правни последици като първоначалното обвинение по обвинителния акт при „закон за еднакво наказуемо престъпление“, или е с по-благоприятни последици при „закон за по-леко наказуемо престъпление“. Разликата между „закон за същото престъпление“ /хипотеза, която не е предвидена в чл.354 ал.2 т.2 и съответно в чл.422 ал.1 т.5 от НПК / и „закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление“ произтича от приложимия материален закон, като в първия случай със съдебния акт е приложена същата правна квалификация, а във втория- внесена е промяна в нея, като дали се касае за закон за „еднакво“ или „по-леко“ наказуемо престъпление се определя от предвидената в закона санкция за него. /в този смисъл Р №13/2013 г. по н.д. №2137/2012 г. на първо н.о. на ВКС; Р №223 /2020 г. по н.д. №1013/2019 г. на трето н.о. на ВКС/.

Точно защото с преквалификация на първоначално инкриминираното престъпление от касационната инстанция в еднакво или по-леко наказуемо престъпление настъпва за първи път промяна в правната квалификация, законодателят е предвидил възможност за възобновяване на тези съдебни актове, доколкото подсъдимият не е имал възможност да упражни правото си на защита по преквалифицираното обвинение пред минимум две инстанции, тъй като за него липсва възможност да обжалва решението на касационния съд. Включването на съдебните актове по чл.354 ал.2 т.2 от НПК в предметния обхват на нормата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК /видно и от мотивите към Закон за изменение и допълнение на НПК,обн. ДВ бр.13/2011 г./ е в отговор на възприетото в Решение на ЕСПЧ от 07.01.2010 г. по делото Пенев срещу България (Жалба № 20494/04), че „Конвенцията изисква обвиненият да бъде информиран подробно не само за действията, за които се твърди, че е извършил, т.е. фактите на които се основават обвиненията, но и за правното квалифициране, което им се дава. Затова Съдът е на мнение, че Върховният касационен съд би следвало да даде възможност на жалбоподателя да се защити срещу новото обвинение…. В контекста на тези съображения Съдът заключава, че жалбоподателят не е бил информиран подробно за характера и причината за обвинението срещу него и не му е било осигурено адекватно време и място за подготовка на защитата – следователно не е получил справедлив процес. Отсъствието в приложимото законодателство на ясно изискване обвиняемият да бъде допуснат да се защити срещу променените обвинения несъмнено е било 4 решаващо в това отношение“. В същия смисъл е и решение на ЕСПЧ от 22.06.2021 г. по делото Железов срещу България / жалба №70560/2013 /.

В решението си по н.д. №498/2022 г. ВКС е внесъл промяна в правната квалификация на престъплението, в извършването на което И. М. е бил признат за виновен, като го е преквалифицирал по чл.115 от НК, оправдавайки го по първоначалното му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК. С оглед предвидените в закона санкции за престъпленията по чл.116 ал.1 и чл.115 от НК, последното се явява по-леко наказуемо, поради което и отправяне на искане за възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.354 ал.2 т.2 от НПК е допустимо. Същото е подадено от активно легитимирана страна и в срока по чл.421 ал.3 от НПК.

Разгледано по същество искането за възобновяване е