Решение № 192 от 30.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Ихтиман, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Д.а като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Гражданско дело № 20251840100875 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба Г. Х. З., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. К., ул. „Т.“ № 15, чрез адв. С. В. против „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище/адрес на управление: гр. С., район П., бул. „*“ № 247, ет. 2, представлявано от управителя С.Н.. Със същата са предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12000 евро (след допуснато с протоколно определение от 24.06.2025 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска чрез увеличение на неговия размер), включваща: 9000 евро обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от счупване на пателата на ищцата, както и сумата от 3000 евро за обезщетение за претърпени неимущестени вреди от претърпяна разкъсно-контузна рана на главата и посттравматично стресово разстройство, утежнено с хипохондрични фобийни страхове и на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 1426,01 лева, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 19.03.2025 г. около 10 часа при излизане от магазин „Т-Маркет“, находящ се на адрес: гр. К., кв. 89, ул. „Т.“ се е спънала в метален парапет, отстоящ на 30 см от земята, предназначен за ограничител на обслужващи колички за пазаруване, в резултат на което ищцата паднала, ударила се в главата и коляното и получила фрактура на коляното – счупване на пателата. На помощ й се притекли случайни минувачи и охраната на 1 магазина, които й помогнали да се изправи и изчакали идването на „Бърза помощ“, които я закарали в поликлиниката в гр. К.. Там на ищцата й бил извършен преглед, след който била изпратена по спешност в УМБАЛ „Света Анна“ АД – София. При извършените там прегледи била установена необходимост от оперативна намеса, чрез кръвна репозиция и метална остиосинтеза. Ищцата твърди, че окончателната й диагноза била счупване на пателата, което довело до трайно затруднение на движенията на десния й долен крайник за срок по-голям от един месец по смисъла на чл. 129 НК.

Ищцата сочи, че е била дълго време на обезболяващи, а възстановяването функциите на увреденото коляно в съС.ието преди инцидента е невъзможно. Твърди, че процеса по рехабилитация продължава и към момента, както и че страда от пост-травматично стресово разстройство, утежнено с хипохондрични и фобийни страхове, изразяващи се в депресия, нарушения на съня и апетита, главоболие, вегетативни смущения и тревожност, трайна и необратима нужда от чужда помощ при придвижване.

Ищцата сочи, че в резултат на необезопасено и немаркирано съоръжение, стопанисвано и управлявано от ответника тя е търпяла болки и страдания във физическо и психическо отношение, като окончателно е трудно подвижна.

Ищцата твърди, че е на 73 години и необратимо е почти инвалид, като при благоприятно протичащ оздравителен процес, емоционалното и функционално възстановяване ще отнеме много по-дълго време, отколкото при млад човек. Сочи, че се налага проследяване и поС.ни рехабилитационни процедури, поради възможност за възникване на усложнения, а също и едно по-продължително проследяване на оздравителния процес, както на тази травма, така и по повод нормалното й психо-физическо развитие, което ще бъде свързано освен с допълнителен стрес за нея и с допълнителни разходи.

Ищцата твърди също, че е подпомагала дейно сина си и дъщеря си преди инцидента, като оттук нататък това е невъзможно, тъй като вече тя самата се нуждае от грижи.

Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, разкъсно-контузно рана на главата и контузия на коляното в размер на 12000 евро, както и имуществени вреди в размер на 1426,01 лева, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на увреждането – 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва изцяло фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Ответникът сочи, че не разполага с никаква информация за твърдяното събитие, не са постъпвали искания за доброволно уреждане на спора, нито за обезпечаване на видеозаписи от момента на твърдяната злополука. Счита, че липсва причинна връзка между действията на ответника и настъпилата вреда. Твърди, 2 че ако бъде доказано настъпването на вредата в стопанисвания от ответника търговски обект, то в случая се касае за груба небрежност от страна на пострадалата. Относно размера на претендираните имуществени вреди, ответникът счита, че част от представените документи за извършени плащания не касаят плащания във връзка с инцидента. Според ответника тези разходи, които не са пряко свързани с претърпяната злополука следва да бъдат изключени от сумата на обезщетението. Алтернативно, в случай че съдът счете, че е налице фактическия състав на деликта, излага аргументи за намаляване размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди. В тази връзка прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат.

Ответникът моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

Алтернативно, в случай че съдът намери за основателни претенциите на ищцата за неимуществени вреди, счита, че сумата от 5000 лева е достатъчна за справедливо обезщетяване на причинените вреди.

В последното проведено открито съдебно заседание ищцата Г. Х. З., редовно призована, се представлява от пълномощника си адв. С. В., който поддържа исковата молба. В хода на устните състезания адв. В. моли съдът да постанови решение, с което да уважи в цялост предявените искови претенции.

Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

В депозираната писмена защита ищцата, чрез адв. С. В. сочи, че от събраните писмени и гласни доказателства е установено по безспорен начин, че на 19.03.2025 г. около 10:00 часа, на излизане от магазин „Т-Маркет“ в гр.

К. (стопанисван от ответното дружество), ищцата се е спънала в ниско метално съоръжение, предназначено за ограничител на колички за пазаруване.

На следващо място, ищцата твърди, че процесното съоръжение се намира под надзор на ответника и е поставено пред търговския му обект с цел обслужване на неговата дейност. Заявява, че от заключенията и по двете съдебнотехнически експертизи се установява, че въпросната конструкция/ съоръжение не отговаря на техническите изисквания за беопасност, не е обозначено или маркирано и създава предпоставки за подобни инциденти.

Сочи, че причинната връзка между съС.ието на вещта и настъпилите вреди е доказана, тъй като в резултат на падането ищцата плучава тежка фрактура на десния долен крайник и контузия на главата. Механизмът на получаване на тези увреждания според ищцата се установява от комплексната съдебномедицинска и психологична експертиза (КСМПЕ). По отношение на размера на претърпените неимуществени вреди ищцата твърди, че същият се обосновава от наличието на трайна дисфункция на крайника за цял живот, както и от наличието на метални импланти в коляното на ищцата, които предизвикват преиимплантна остеопороза. Заявява, че в психическо отношение от деен, активен, самостоятелен човек Г. З. е превърната в инвалидизирано лице, изпитващо депресвини съС.ия, нарушения в съня и фобиен страх от преминаване покрай мястото на инцидента. Според адв. В. в 3 първите няколко месеца след инцидента ищцата е била напълно прикована на легло, което е наложило децата й да поемат изцяло денонощните грижи за нея като санитари. По отношение на имуществените вреди, заявява, че същите са изцяло доказани от представените по делото фактури и касови бележки.

Връзката им е потвърдена от КСМПЕ, като вещите лица са изключили единствено разхода за капки за очи. По отношение на възражението за съпричиняване твърди, че същото е голословно и недоказано. Сочи, че по делото се е установило, че съоръжението е било без поставени колички, поради което е било напълно невидимо на нивото на тротоара, като ищцата се е движела по обичайна пешеходна зона, където не е имало каквито и да е знаци, предупреждаващи за преграда на 30 см от земята.

В последното проведено открито съдебно заседание ответникът „М.Б.“ ЕООД, се представлява от юрк. С. Т., който моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Алтернативно, в случай че бъдат счетени за основателни исковите претенции, моли да бъде намален значително размера на претендираното обезщетение, съобразно съдебната практика по сходни случаи, възражението за съпричиняване и принципа за справедливост. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В депозираните писмени бележки от ответника чрез юрк. С. Т. се оспорва на първо място, заключението на повтроната съдебно-техническа експертиза в частите, в които съдържа правни оценки и изводи, както и неправилно приложение на нормативната уредба. На следващо място, ответникът твърди, че в случая от заключението на вещото лице се установява, че съоръжението е било видимо за посетителите. Също така според ответника произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при суха настилка, проади което при преминаване през тротоара, пешеходецът е могъл да възприеме съС.ието му и да се движи с повишено внимание, за да избегне спъване. Юрк. Т. сочи, че от показанията на св. К. и от обясненията дадени от самата ищца пред медицинските специалисти става ясно, че преназначението и местоположнието на процесното съръжение е било известно и лесно възприемаемо. На следващо място, ответникът счита размерът на претендираните вреди за завишен, доколкото по делото липсват доказателства за тежки, необратими или инвалидизиращи последици.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, обективиран в Определение № 57/03.02.2026 г. съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че описания в 4 исковата молба търговски обект - магазин „Т-Маркет“, находящ се на адрес: гр. К., кв. 89, ул. „Т.“ се стопанисва от ответника „М.Б.“ ЕООД.

По делото са събрани множество писмени документи, гласни доказателства, изслушани са и приети по делото заключения по изготвени комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза (КСМПЕ), съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и повторна съдебно-техническа експертиза (ПСТЕ).

По делото са приобщени като писмени доказателства представените с исковата молба: Епикриза, изд. от УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София, Фактура № */20.03.2025 г., Фактура № */28.03.2025 г., Фактура № */28.03.2025 г., Факутра № */28.03.2025 г., Рецептурна бланка, ведно с касови бележки, амбулаторни листове от 12.04.2025 г. и 12.06.2025 г. Фактура № */25.06.2025 г.

Фактура № */25.06.2025 г., касова бележка за закупена ортеза, както и заверени копия от цялата налична медицинска документация, отнасяща се за Г.

Х. З., представена от УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД, както и извлечение от журнал за спешна медицинска помощ, както и фиш за спешна медицинска помощ, представени от ЦСМП – гр. София. От същите се установява, че ищцата е претърпяла травма на главата и счупване на капачката на лявото коляно. Установява се също така, че ищцата е претъпряла операция с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза. От представените фактури и фискални бонове се установяват закупени медицински изделия и лекарствени продукти от ищцата във връзка с лечението на тези травми.