Решение № 12809 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12809 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110110500 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в ***************** като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

1

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди А. А. Т. за сумата 397,66 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в София, **********************, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 50,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 16.09.2021г.- 07.06.2023г.; сумата 15,19 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г., сумата 2,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.- 07.06.2023г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение. В отговора се навеждат доводи, с които се оспорва обстоятелството, че в процесния имот е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. Ответницата оспорва да е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение между дружеството за дялово разпределение и етажните собственици. Същата оспорва предявените искове за обезщетение за забава.

В обобщение, ответницата счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения н.а. № 24/ 03.12.1981г., т. XXXI, дело 4727/ 1981г., А.Г.Т. е придобил правото на собственост върху недвижим имот- апартамент, с адрес:

**************** (настоящото наименование на ул. "Васил Мулетаров, съгласно удостоверение, изх. № 26- 00- 260/ 17.02.2011г., издадено от Столична община, район Слатина) чрез правна сделка- дарение.

Установява се, че А.Г.Т. е починал на 05.10.2021г. и е оставил наследници по закон С.П. Т.съпруга, А. А. Т., П. А. Т. и Г.А.Т..- низходящи от първа степен.

От представения протокол от 23.07.2002г. се установява, че етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: гр. София, *******************, са взели решение да възложат извършването на услугата дялово разпределение на "Т.С." ЕООД.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1013880178/ / 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 715,19 лева. От представената обща фактура № 1019470836/ 31.07.2022г. се установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 877,02 лева.

Относно количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот, е назначена съдебно- техническа експертиза (СТЕ), през процесния период в имота има четири радиатора с ИРРО и една щранг лира без ИРРО. За процесния период ответницата не е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. Абонатната станция е 2 индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели. Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат техногичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. За процесния период в имота е доставена топлинна енергия на стойност 1616,81 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, 3 собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че А.Г.Т. е придобил правото на собственост чрез правна сделка- дарение. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно Aнгел Георгиев Теменлиев е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Конкретиката на случая сочи, че А.Г.Т. е починал на 05.10.2021г., когато е открито наследството му, съгласно чл. 1 ЗН.

В случая при откриване на наследството наследодателят е оставил наследници от първи ред- низходящи, те са призовани към наследяване и изключват наследниците от следващи редове, и съпруга. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. С оглед изложеното, съобразявайки разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, както и обстоятелството, че недвижимият имот е придобит от А.Г.Т. по силата на правна сделка- дарение и представлява лична собственост, съдът счита, че наследниците на А.Г.Т. са придобили равни части от наследството му- по ¼ ид.ч. Следователно, с откриване на наследството на А.Г.Т. ответницата е придобила правото на собственост 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия, респ. ответницата се явява пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите 4 условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2019г.- м. 04.2021г.

Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на фактурираните се установява от заключението на съдебно- техническата експертиза, което се основава на извършени ежемесечни отчети на средството за търговско измерване– общия топломер. Средството за търговско измерване се намира в сградата– етажна собственост и се отчита ежемесечно от ищеца, като етажните собственици имат възможност да присъстват при отчитането в случай, че посочат на ищеца свой представител, който следва да бъде уведомен за графика на отчитане. Съответно в определения от подзаконовите актове и общите условия срокове не са направени рекламации във връзка с отчитането на показанията, поради което и при липсата на възражения на етажните собственици относно отчетените показания, че същите са реално извършени, съответно е консумирано отчетеното количество топлоенергия.