Решение № 76 от 11.04.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Шумен, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. П. при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Петранка Б. П. Въззивно гражданско дело № 20253600500035 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №952/10.12.2024 г. по гр. д. №1456/2024 г., ШРС е уважил предявения от К. А. М. и Р. М. М. положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК срещу ответника община Шумен, като е признал за установено по отношение на Община Шумен, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: област Шумен, община Шумен, гр. Шумен, ул.“.... №75Б, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 116 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, със сграда, която попада върху имота с идентификатор *** със застроена площ от 72 кв.м., етажи 1 /един/, предназначение жилищна сграда - еднофамилна, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, на основание придобивна давност чрез упражнявано давностно владение, считано от 28.10.1994 г. до 01.01.2018 г.. Присъдил е и следващите се разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, който счита решението за неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд не е изследвал в пълнота събраните по делото писмени и гласни доказателства и приложил неточно материалния закон. Не била съобразена разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД. Представеният по делото договор от 23.10.1994 г. не съдържал клауза за разпореждане със земята под постройката, липсвало прехвърляне на право на строеж или на друго вещно право, липсвали и документи удостоверяващи законността на така изграденото. Договорът можел да бъде 1 възприет единствено като предварителен договор за продажба и като такъв той нямал вещно прехвърлителен ефект. Тоест ищците не са придобили собственост върху процесния имот съгласно действащата нормативна уредба, откъдето следвал въпросът дали била налице правна легитимация да водят настоящия иск. Не бил коментиран довода им, изложен в исковата молба, че ищците не могат да претендират добросъвестност на владението.

Твърденията за давностно владение на поземления имот били недоказани от събраните доказателства по делото. Необосновано било твърдението за изтекла придобивна давност във връзка с решение №3/24.02.2022 г. на КС на РБ. Не бил представен документ доказващ придобиване на собствеността върху земята, върху която е изградена постройката, както и документ за учредяване право на строеж. Поради липса на документ доказващ собственост върху недвижимия имот следвало, че той попада в обхвата на имотите общинска собственост. В първоначалната редакция на чл. 7, ал. 1 от ЗОС, била въведена забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост, като едва с изменението на закона /обн. в ДВ бр.96 от 1999 г., в сила от 09.11.1999 г./ тази забрана отпаднала за придобиване на имот частна общинска собственост. В периода от 31.05.2006 г. до 31.12.2017 г. и от 20.01.2018 г. до 07.03.2022 г. действал мораториум за придобиване по давност на имоти – частна общинска собственост. Периодът, в който течала давност за придобиване на имоти частна общинска собственост бил от 09.11.1999 г. до 30.05.2026 г., от 01.01.2018 г. до 19.01.2018 г. и от 07.03.2022 г. до момента. Така към настоящия момент не бил изтекъл предвидения в закона срок, след който можело да се придобие имот частна общинска собственост с общо 10-годишно давностно владение, тоест към момента давността не била изтекла за имоти общинска собственост, независимо от техния вид и предназначение.

Посоченото се прилагало независимо дали за съответния имот е съставен акт за частна общинска собственост. Моли съда да отмени атакуваното решение и реши спора по същество.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

От фактическа страна се установи следното: Според приложеното копие на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.10.1994 г. ищците купуват от Р.С.Н. жилищна постройка от две стаи и кухня с външна тоалетна, находяща се на ул. „.... №75Б за сумата от 22 000 лв., заплатена в брой в деня на подписване в присъствието на подписаните двама свидетели.

От представените по делото писмени доказателства – приходни квитанции, се установява, че ищците за заплащали данъци за процесните земя и сграда и такса битови отпадъци за периода 2010-2014 г., 2020 г., 2023 г., а от представените по делото данъчни оценки е видно, че същите са вписани като собственици на ПИ ***, с адрес на 2 имота гр. Шумен, ул. “.... №75Б с площ 116 кв.м. и сграда с идентификатор *** – жилище, с площ 72 кв.м. и че нямат непогасени публични задължения.

В представената с исковата молба скица на поземления имот е налице отбелязване, че по данни от КРНИ собственик е лицето К. А. М. /първия ищец/ и че липсва информация за документ за собственост.

В първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели - С.А.С. и Д.С.В. водени от ищците, без родство със страните.

Свид. С.С. заявява, че с ищците са съседи и се познават от 1994 г. откакто живеят в имота и не помни други хора да са живели в имота. Ищците отишли да работят в чужбина, но си идвали ваканцията за по два-три месеца. Твърди, че никой не е заявявал претенции за техния дом и доколкото бил сигурен си плащали задълженията спрямо къщата. Сочи, че къщата била стара, течала, имало много влага и това наложило да направят покрив.

Свидетелят заявява, че преди тях са живели някакви хора в имота, но не помни кои.

Свид. Д.В. заявява, че с ищците са съседи повече от 30 години. Ищците живеели постоянно в имота от може би 90-та година и не са го напускали. Ходили са в Белгия, но се връщали, като наскоро пак си били тук. Сочи, че са правили подобрения в къщата, защото просто била разбита къща и затова правили всичко наново. Заявява, че винаги те са се грижили за къщата и никой друг не е живял в този имот, като не е виждал някой да има претенции към имота. Преди в къщата живяла баба Р., която имала две дъщери, а след нея ищците със сина си.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77, пр. 2 вр. с чл. 79 от ЗС - положителен установителен иск за собственост на имот с идентификатор *** с площ от 116 кв. м. и построената в него жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 72 кв.м., предявен срещу Община Шумен, като ищците се позовават на придобивна давност от 28.10.1994 г., като свързват този момент с датата на сключен от тях писмен договор за покупко-продажба на жилище с две стаи и кухня с външна тоалетна, находящо се в гр. Шумен, ул. „.... №75Б, на която твърдят, че им е предадено владението.

Досежно допустимостта на иска: Налице е правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск за собственост, което обуславя и неговата допустимост. Ответната община в отговора на исковата молба твърди, че имотът е частна общинска собственост и като такъв попада под действието на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗОС и § 1 ПР на ЗС, а във въззивната жалба се сочи, че поради липса на документ доказващ собствеността следва, че имотът попада в обхвата на имотите общинска собственост.

3

По съществото на спора: Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната изгодна за себе си правна последица. В настоящия случай ищците твърдят притежание на собствеността върху имота въз основа на осъществено от тях давностно владение. За да бъде доказано релевираното от страната оригинерно приобивно основание, необходимо е да бъдат установени по делото следните две материални предпоставки, при проявлението на които то възниква, а именно владение и изтичане на определен период от време /10 години, респ. 5 години при добросъвестното владение/. Установяването на фактите, обуславящи основателността на заявеното от ищците основание за придобиване на имота по давност, следва да се извърши чрез пълно и главно доказване.

Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/ - упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/ - намерение за своене на вещта. Съгласно константната съдебна практика обективният елемент на владението - фактическата власт върху вещта, включва фактически действия, които се изразяват в недвусмислено манифестиране на власт върху имота, като по съдържание същите следва да обективират действия на собственик /ПП-6-74/ и да не са търпими, т. е. спорадични и извършвани със съгласието на собственика /Решение №483/11.12.2012 г. по гр. д. №493/2012 г. I ГО/.

Владението следва да бъде осъществявано постоянно, спокойно, явно и да е несъмнено. Тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различните имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване. Осъществяването на всеки един от тях се преценява конкретно въз основа на установените факти /Решение №503/02.05.2012 г. по гр. д. №83/2011 г. I ГО, Решение №262/01.11.2012 г. гр. д. №439/12. II ГО/. Субективният елемент на владението - намерението за своене, представлява психическо състояние, което е трудно доказуемо, поради което за неговото установяване е въведена законова оборима презумпция в чл. 69 от ЗС. Същата обаче е уредена в полза на владелеца, а не на държателя предполага се, че владелецът държи вещта като своя освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правото на собственика. Без правно значение е дали владелецът знае кой е собственик на вещта, но действията, манифестиращи намерението за своене, следва да бъдат доведени до неговото знание, когато това е ясно.

Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС и по чл.

4

79, ал. 2 от ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок/ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК постановено по т. д. № 4/2012 г./.

В конкретния случай ищците предявяват иск за собственост, основан на изтекла придобивна давност спрямо община Шумен в следствие обявената с Решение №3/24.02.2022 г. по к. д. №16 от 2021 г. на КС противоконституционност на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от ЗР на ЗИ на ЗС (ДВ, бр. 7 от 2018 г.) относно въведения мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна и частна общинска собственост.