Определение № 2914 от 18.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2914 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20251100605271 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба на С. Г. Д. срещу определение на СРС от 20.06.2025г., с което е потвърдено постановление на СРП от 30.04.2025г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМИП 15207/2023г. по описа на 07 РУ СДВР, пр.пр. № 9194/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

В жалбата се релевират доводи относно незаконосъобразността на атакуваното определение, както и по отношение на постановлението на СРП.

Иска се отмяна на определението на СРС и на постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, VІ -ти въззивен състав, като се запозна с материалите по делото намира за жалбата за неоснователна, при следните съображения:

Наказателното производство е образувано и водено за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

С постановление от 30.04.2025г. представителят на СРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № ЗМИП 15207/2023г. по описа на 07 РУ СДВР, пр.пр. № 9194/2022г. по описа на СРП.

За да постанови атакуваното пред СРС постановление, прокурора е приел, че 1 по делото не са събрани доказателства да е извършено от обективна страна престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

С. Г. Д. е атакувала постановлението на СРП. СРС, с обжалваното пред настоящата инстанция определение е приел, че същата е недопустима, тъй като приел, че престъплението по чл.323, ал.1 от НК е от категорията на формалните, а оттам и няма пострадало лице. Въпреки това, първостепенният съд е разгледал делото по същество и е потвърдил постановлението на СРП.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на С. Г. Д. срещу постановлението на СРП е недопустима и като такава районният съд е следвало да я остави без разглеждане, без да се произнася по същество, при следните съображения:

Наказателното производство е било образувано и водено за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК, който състав на престъпление систематически се съдържа в глава Х от Особената част на НК „Престъпления против реда и общественото спокойствие” и обект на посегателство на престъплението самоуправство са редът, установен в страната и общественото спокойствие. Под обществен ред, като обект на престъплението самоуправство, следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравственост и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. И именно защото обект на това престъпление е обществения ред и спокойствие, то жалбоподателят няма качеството на пострадало лице, респ. няма и правото да атакува постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство. От друга страна престъплението по чл.323, ал.1 от НК е формално и липсва предвиден съставомерен вредоносен резултат.

От изложеното следва извод, че специфичният обект на нарушаване при престъплението по чл.323, ал.1 от НК изключва наличието на „пострадал”, тъй като при осъществяването на престъпния състав не се нарушават права на отделната личност и/или институция, респ. такова засягане се явява несъставомерно. Ето защо и лицата, засегнати от престъплението, не могат да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и/или частни обвинители. Законът дава възможност единствено на лицето, претърпяло вреди от престъплението, да защити интересите си и по реда на чл.243, ал.4 от НПК. В настоящия случай 2 това не е така и жалбоподателят няма подлежащ на защита интерес. В този смисъл е и задължителното за съдилищата тълкуване на понятието „пострадал”, респ. за кръга на лицата, легитимирани да инициират производство по реда на чл.243, ал.4 НПК в ТР № 2/2002г. на ОСНК, ВКС.

При изложеното съдът намира, че съображенията на първостепенния съд относно допустимостта на жалбата са правилни и напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Предвид това, СРС е следвало да остави без разглеждане същата, респ. да не се произнася по същество. Правилни са съжденията на първостепенния съд, че е обвързан с предвидените в чл.243, ал.6 от НПК възможности за произнасяне, но същите са законодателно предвидени при произнасяне по същество, но не и в случаите, когато е сезиран с недопустима жалба.

Като съобрази изложеното, настоящата съдебна инстанция намери, че определението на СРС следва да бъде отменено, а жалбата на С. Г. Д. срещу постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство, следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от изложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на СРС от 20.06.2025г., постановено по НЧД № 8933/2025г., СРС, НК, 104 състав, с което потвърдено постановление на СРП от 30.04.2025г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМИП 15207/2023г. по описа на 07 РУ СДВР, пр.пр. № 9194/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Г. Д. срещу постановление на СРП от 30.04.2025г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМИП 15207/2023г. по описа на 07 РУ СДВР, пр.пр. № 9194/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4