Решение № 801 от 08.10.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4397/2023
- Вид
- Решение № 801
- Подписан
- 08.10.2024
- Състав
- Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 801 гр. Перник, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720104397 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул. "Средец” № 11, чрез адв. М., срещу Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 790,70 лв. – главница за доставена и отведена вода за периода 14.05.2020 г. – 02.08.2023 г. в жилище на адрес: ***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 23,60 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 18.07.2020 г. до 07.09.2023 г.
Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина, установен в Общите Условия и Наредба 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и доп./.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е задължен да заплаща същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, 1 предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон.
На основание чл. 8, ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор, чрез назначения от съда особен представител адв. Т., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорва качеството на ответника на потребител на ВиК услуги за процесния имот, както и че потребеното количество вода е в претендирания размер. Възразява, че вземанията са погасени по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Облигационно отношение за доставка на ВиК услуги възниква и по силата на сключен договор с ищцовото дружество с такъв предмет.
С исковата молба е представено извлечение от сметка за аб. № 1***, заведен на името на Г. Д. К., и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД-Перник, за които с доклада по делото е обявено, че на съда е служебно, че са публикувани на 21.08.2014 г. във в, „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /центален и местен всекидневник/.
Въпреки дадените с доклада по делото указания, ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот, находящ се на адрес: ***, за процесния период, нито се представиха доказателства за сключен 2 договор за предоставяни ВиК услуги между страните по делото за този имот.
От приложената към писмо с изх. № 24/МСИ-695 от 11.07.2024 г. от Община Перник, Дирекция „Местни данъци и такси“ декларация се установява, че ответникът е декларирал, че е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: ***. Към декларацията е представено копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 16.06.1988 г., съгласно който на ответника е прехвърлена ½ ид.ч. от дворно място в кв. 15-ти по плана на гр. Перник, както и източната част от жилищната сграда близнак от 120,00 кв.м. Липсват доказателства, че придобитият от ответника имот е идентичен с адреса на потребление. Напротив, видно от справката в НБД „Население“, че ответникът е с регистриран на постоянен и настоящ адрес ***, на който е декларирал, че е собственик пред данъчната служба, а адресът, за който се претендира цена за потребени ВиК услуги е на ***. При връчване на книжата на ответника са извършени справки в Google maps /приложени на л. 34а и л. 34б/, видно от които на тези адреси се намират съседни имоти.
С оглед изложеното представената декларация не може да бъде ценена като признание на неизгодния факт, че е собственик на имота, за който се претендират потребените ВиК услуги.
По делото е прието заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което установява размера на начислените задължения за главница 790,70 лв. за периода 14.05.2020 г. – 02.08.2023 г., и 23,60 лв. – за лихва за периода 18.07.2020 г. – 07.09.2023 г., респ. че за период от последните три години преди подаване на исковата молба вземанията са в размер на 776,74 лв. – главница по фактури, чийто падеж е настъпил в периода 14.09.2020 г. – 14.09.2023 г., и 19,06 лв. - лихва за забава за периода от деня, следващ падежа на тези фактури, до 07.09.2023 г., но няма доказателствена стойност относно наличието на облигационно отношение между страните.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД .
Съгласно чл. 86, ал. 1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид извода за неосноваателност на иска за главница, следва извод за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид лиспата на вземане в полза на ищеца срещу ответника, съдът не следва да се произнася по направеното от ответника възражение за погасяването му по давност.
По разноските:
3
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. Същият е представляван от особен представител, разноските за което са внесени от ищеца, и не е направил искане и представи доказателства за извършени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК ***, срещу Г.
Д. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 790,70 лв. – главница за доставена и отведена вода за периода 14.05.2020 г. – 02.08.2023 г. в жилище на адрес: ***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 23,60 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 18.07.2020 г. до 07.09.2023 г., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4