Определение № 2045 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2045 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501197 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 146, сграда „А“, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор Ивелин Камбуров чрез юрисконсулт Владислава Тончева против определение от 22.04.2026г. постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 5097/2025. С това определение, съдът оставя без уважение молбата на „Кредисимо“ ЕАД за изменение на решение от 25.02.2026г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Според дружеството – жалбоподател, съществува еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването на нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, поради което делото не представлява фактическа и правна сложност. Поради това, процесуалният представител на ищеца разполага с възможност да използва вече изготвени документи, които само да прецизира. В допълнение към това, частният жалбоподател подчертава, че фактите по гр. д. № 5097/2025г. са безспорни и делото се отличава с ниска фактическа и правна сложност.

„Кредисимо“ ЕАД иска от въззивната инстанция да намали адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адвокат И. от 320 евро на 160 евро.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба, основано на цитирана съдебна практика.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на А. И. Д., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. "С" № **, представлявана от адвокат Елена Иванова със съдебен адрес в гр.Пловдив, ул. „Борба“ № 3 против „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД. Ищецът иска от съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 2953816/ 08.04.2024г., сключен между него и „Кредисимо“ ЕАД и нищожността на договор за поръчителство, сключен между него и „Ай Тръст“ ЕООД, както и да осъди „Кредисимо“ ЕАД да му върне сумата от 750 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит № 2953816/08.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът иска от съда да осъди „Кредисимо“ ЕАД да му възстанови заплатените от него без правно основание суми в общ размер на 1500 лева, представляващи престация по договор за поръчителство.

Ответната страна „Кредисимо“ ЕАД, представлявана от юрисконсулт Владислава Тончева, представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

С решение от 25.02.2026г., Районен съд – Бургас прогласява нищожността на договор за потребителски кредит № 2953816/08.04.2024г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и А. И. Д. и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2024г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и А. И. Д.. С решението, съдът осъжда „Кредисимо“ ЕАД да заплати на А. И. Д. следните суми: 72,29 евро – възнаградителна лихва и 213,48 евро – възнаграждение за поръчителство като получени без основание, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.07.2025г. до окончателното им изплащане.

С решението, Районен съд – Бургас осъжда „Кредисимо“ ЕАД да заплати на адвокат Елена Иванова адвокатско възнаграждение в размер на 320 евро с ДДС и на 160 евро с ДДС на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА.

„Кредисимо“ ЕАД подава молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските и за намаляване на присъденото в полза на адвокат И. възнаграждение от 320 евро на 160 евро с ДДС. В молбата, дружеството посочва, че съществува голям обем и еднозначна съдебна практика, свързана с предмета на делото и депозираните по делото писмени отговори и документи са еднотипни. Освен това, голяма част от фактите по делото са безспорни и делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Ответната страна А. И. Д. подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл.248 от ГПК.

Д. подчертава, че в конкретния случай присъденото възнаграждение е в съответствие с възнаграждението, определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2024г.

С определение от 22.04.2026г., Районен съд – Бургас оставя молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение. Съдът посочва, че в мотивите на решението е изложил доводи по направеното възражение за 2 прекомерност и не са налице нови обстоятелства и факти за промяна на решението.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Според чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. При преценка за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, съдът изхожда от фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита, времето за осъществяването й, квалификацията и опита на адвоката.

Според тълкуването, дадено в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, посочените в Наредба № 1/2004г. адвокатски възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са задължителни за съда при за определяне на адвокатското възнаграждение. За определяне на последното, значение имат видът на спора, материалният интерес и извършената работа съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай, от представения по делото договор за правна помощ и съдействие, сключен на 03.07.2025г. между А. И. Д. и адвокат Елена Иванова се установява, че страните са уговорили възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Делото е образувано по искова молба, с която са предявени четири обективно съединени иска. При това положение, изводът на районния съд, че възнаграждение в размер на 320 евро с ДДС по отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД, съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от пълномощника процесуални действия, е правилен и обоснован.

Възражението на частния жалбоподател, че по отношение на предявените искове е формирана еднозначна съдебна практика и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, е неоснователно. Действително, предметът на спора не разкрива изключителна фактическа и правна сложност, но по делото са извършени множество процесуални действия и анализ на фактите, на които се основава спора. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение в размер на 320 евро с ДДС не се явява прекомерно и не следва да се намалява.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на 3 първоинстанционното определение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.04.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120105097.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4