Определение № 2349 от 14.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2349 гр. Варна, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100500909 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752, срещу решение №800/04.03.2026г., постановено по гр.д. № 9024/2025 г. на ВРС, с което е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 400316256687/03.02.2025 г., сключен между С. Е. Е., ЕГН: ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано.

Поддържа се, че съждението на съда, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на процесната неустойка и същата се явява задължително условие за предоставяне на кредита, е невярно, тъй като неустойката е уговорена в анекс към сключения вече договор за потребителски кредит, а условията за начисляването й не са се сбъднали към момента на сключване на договора. Неустойка не е начислена и не е дължима към датата на сключване на договора, когато се изчислява ГПР по договора и следователно не следва да е включена в ГПР. Неустойката е включена в погасителен план, но във втори вариант на същия, който ще влезе в сила при сбъдване на условията за начисляването й, като съставянето му е с цел да бъде информиран потребителят какво би се дължало при този развой на кредитното правоотношение. Оспорва се като неправилен и изводът на съда, че неустойката не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди, като се излагат съображения, че същата е дължима не за просрочие в плащанията, а за неизпълнение на задължението да се обезпечи кредита. Поддържа се, че противно на изложеното в решението, кредиторът е изпълнил задължението си по чл. 16 от ЗПК да провери кредитоспособността на потребителя и е установил, че ищецът работи на постоянен трудов договор и живее в собствено жилище. Осигурителният доход е проверен от ответника, както и данните от ЦКР и е взето решение за отпускане на кредит. Обезпечението 1 няма нищо общо с кредитоспособността. Докато кредитоспособността показва възможността, т.е. остава на волята на ищеца дали ще погаси, то обезпечението гарантира изпълнение, независимо от нейговата воля.

Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на задължението по договора за паричен заем. Клаузата за неустойка в договора за потребителски кредит е ясно и точно формулирана. Същата не следва да бъде включвана в ГПР, защото зависи от сбъдването на условия, които са изцяло във волята на ищеца и към датата на сключване на договора тези обстоятелства не са неизвестни за кредитора. Поради това и законодателят е изключил изрично в разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК от изчисляването на годишния процент на разходите по кредита разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

След изтичане срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че неустойката не е опционална санкция, както твърди въззивникът, а скрит предварително изчислен разход по кредита, който се активира при очаквано от самия кредитор неизпълнение на едно практически невъзможно за потребителя задължение. По този начин кредиторът прехвърля върху потребителя собствения си търговски риск и отговорността си да извърши адекватна оценка на кредитоспособността. Целта на чл.16 от ЗПК е кредиторът да прецени дали потребителят може да върне кредита, а не да разчита на последващи обезпечения, за да се гарантира вземането.

Използването на клауза за обезпечение с непосилни условия е именно начин да се заобиколи тази преценка и да се отпусне кредит на потребител, който иначе не би бил одобрен, като рискът се покрива чрез скрито оскъпяване под формата на неустойка. Фактът, че дружеството е изготвило два погасителни плана, сам по себе си доказва, че този разход е бил напълно известен и предвидим към момента на сключване на договора. Невключването му в ГПР води до представяне на нереален, силно занижен ГПР, което въвежда потребителя в заблуждение относно действителната цена на кредита.

Неправилно изчисленият ГПР се приравнява на липса на ГПР, което е основание за недействителност на целия договор. Твърдението на дружеството, че вторият погасителен план е „условен“ и затова не е предоставен, е самопризнание за нарушение на основни принципи на потребителската закрила. Укриването на погасителния план, включващ неустойката, лишава потребителя от възможността да осъзнае реалното оскъпяване и представлява заблуждаваща търговска практика. Според чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК потребителят трябва да бъде информиран за всички допускания, използвани при изчисляване на ГПР, включително за възможни неустойки. В случая договорът не съдържа отделно посочен ГПР и обща сума с включена неустойка.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените 2 правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752, срещу решение №800/04.03.2026г., постановено по гр.д. № 9024/2025 г. на ВРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3