Решение № 17 от 21.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. П., 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500795 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. по гр. д.№ 4095 по описа на съда за 2022 година е осъдено дружеството „Екоинвест" ЕООД, ЕИК 115784420,със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Б.Б." N 86, да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН **********, сумата 15290 /петнадесет хиляди двеста и деветдесет/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, настъпила на 26.03.2021 г. в с. З., изразяващи се в претърпени болки и страдания и неудобства в ежедневието, в резултат от травма счупване на прешлен, контузия на главата, тазобедрената става и коляното, ведно със законната лихва, считано от деня на настъпването на вредите 26.03.2021 г., до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлен иска за разликата над 15290 лева до претендираната сума 60000 лева, от които за разликата от 15290 лв. до 18750 лв. - като погасен чрез прихващане със застрахователно обезщетение, изплатено от "Метлайф Юръп" д.а.к. - клон България по застраховка, сключена от работодателя, и за разликата над 18750 лв. - като неоснователен.

Осъдено е дружеството „Екоинвест" ЕООД, ЕИК 115784420, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Б.Б." N 86, да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН **********, сумата 1966,38 /хиляда деветстотин шестдесет и шест лева 38 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от 1 трудова злополука, настъпила на 26.03.2021 г. в с. З., изразяващи се в разходи за лечение и рехабилитация след получената травма - счупване на прешлен, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска - 22.12.2022 г., до окончателното изплащане на главницата.

Осъдено е дружеството „Екоинвест" ЕООД да заплати по сметката на съда държавна такса в размер 690,26 лв.; на Г. Н. Г. разноски по делото в размер 1517,71 лв.

Осъден е Г. Н. Г. да заплати на „Екоинвест" ЕООД разноски по делото в размер 5012 лв.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Г. Н., в частта ,с която предявения иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.03.2021г. - датата на настъпване на вредите до окончателното изплащане на обезщетението, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15290 лева до предявения размер от 60 000 лева, ведно със законна лихва от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски в полза на ответната застрахователна компания за сумата от 5012 лева, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано.

Определения размер бил несправедлив. Съдът обсъдил и взел предвид само една част от установените по делото обективни обстоятелства, като друга част неправилно приел, че не съществуват или изобщо не е обсъдил.

Обстоятелства, от значение за определяне на размер на обезщетението, които съдът не е обсъдил били сериозността на травмата - фракура на 12 последен гръден прешлен и контузия на главата. Съдът не отчел в своето решение достатъчно, че фрактурата на Тх 12 е лекувана оперативно - под обща анестезия и е поставен в прешлена гръбначен цимент ,както и консервативно - медикаментозно. Вещото лице приело, че според него, травмата е изиграла отключващ момент за появата на дископатия или дискова херния на Л4 и Л5.

В областта на счупването , според вещото лице тялото на Тх 12 е снижено, налице е торако-лумбална кифоза с пик Тх 12. Според вещото лице имало торакална и лумбална остеохондроза. В тази връзка били оплакванията от болки при промяна на времето. Установено било при прегледа ,че ищецът има болки при ходене и при навеждане в зоната на Л4, Л5 в дясно. Според вещото лице, необходимо е да се уточни диагнозата и лечението от специалист невролог за патология ниско в кръста. Вещото лице, изготвили СМЕ е специалист по Ортопедия и травматология и самия експерт посочил, че по въпросите, досежно настъпили усложнения от счупването на Тх 12, следва да се произнесе невролог, тъй като не са от неговата компетентност.

Съдът неправилно отказал да допусне експертиза от невролог, за да се установи какви са последиците и усложненията от причинените на ищеца травматични увреди.Следва тук да се посочи, че пред въззивната инстанция 2 не е направено искане за събиране на доказателства при условията на чл.266 ал.3 от ГПК. Съдът не отчел в пълнота и причинените неудобства и неблагоприятни промени и последици в живота на пострадалия, вида и характера на всички увреди, непосредствената опасност за живота му - не се обсъждани и не са взети предвид вида и характера на всяко едно от причинените травматични увреди (контузия на главата и счупване на Тх 12 последен гръден прешлен), последици за организма на мъжа, който е бил активен човек преди настъпване на инцидента. Травмите са наложили извършване на тежка операция под обща интубационна анестезия, продължила няколко часа, При определяне на справедливия размер на обезщетение, съдът неправилно приел, че периода на възстановяване бил 4-5 месеца. В заключението си и в обясненията в съдебно заседание експерта обяснил ,че поне 4-5 месеца, пострадалият е бил изцяло зависим от близките си във всички аспекти на живота си, а възстановителния период е около 1 година ,при обичаен ход на оздравителния процес.

Съдът неправилно интерпретирал показанията на св. Н.Т., баща на ищеца, който установява, че 3 месеца се е грижил поС.но за него, като оставал да спи у ищеца. През първия месец било много трудно ,тъй като ищецът изобщо не можел да се движи и се налагало използване на памперси.

Според този свидетел след инцидента Г. се променил , вече не бил този човек, затворил се и спрял да излиза с приятели. Тези показания били последователни, непротиворечиви и житейски логични и следвало да бъдат съобразени от съда.

Съдът погрешно приел, че нямало остатъчни последици, въпреки, че такива са посочени от вещото лице в СМЕ. Не бил съобразен дългия период на възстановяване - около 1 година, като през първите 3 месеца, ищецът е бил на легло и изцяло е бил зависим от грижата на близките си.

Ищецът не се бил възстановил напълно от травмите , което не било взето предвид от първоинстанционния съд.

Определеното обезщетение било несправедливо и не възмездявало търпените от ищеца вреди. Несправедлив бил определения размер от 25 000 лева, като и неоснователно бил редуциран ,като съдът е приел съпричиняване в размер на ¼ и приспаднал 3640 лева, за да се достигне до присъдената сума от 15290 лева. Съдът не е обсъдил в цялост вида и характера на уврежданията.

При определяне размера на обезщетението , съдът не отчел още два фактора - на първо място конкретните икономически условия към момента на увреждането .След месец март 2020г. настъпили силни инфлационни процеси, и значително и неколкократно се увеличили размерите на минималната и средната работни заплати, както за страната ни, така и в световен мащаб. Вторият фактор бил практиката на съдилищата , с която съдът не се бил съобразил.

Позовават се на съдебна практика по сходни казуси.

3

Неправилно съдът приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия Г., изразяващо се в проява на груба небрежност при извършване на дейността, за която е назначен по трудов договор. Ищецът бил назначен като шофьор при ищеца и нямал допълнителни задължения. В експертизата си и вещото лице посочило ,че камиона и контейнера имат система за обезопасяване, но тя изисква за част от функциите й специални квалификация на кранист, с каквато квалификация ищецът не разполагал. А за една от функциите на обезопасителната система, е необходимо обучение, Не било установено по делото такова обучение да е извършено от страна на ответника.

Представените инструктажи нямали отношение към този въпрос. Съдът погрешно приел, че в тази ситуация, ищецът е могъл да пусне стабилизаторите, които са част от мулилифт системата, за която се изисква специална квалификация на кранист.

От показанията на свидетеля – очевидец- багерист, било видно ,че ситуацията се е развила много бързо.

Изяснено било от експерта по делото ,че основната причина за произшествието е неправилното натоварване на контейнера на камиона и съответно невъзможността да бъде разтоварен.

Решението не било съобразено със съдебната практика , според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответното дружество, чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Само обстоятелството, че пострадалият не е използвал наличните на камиона обезопасителни системи не водело до извода за проявена груба небрежност от негова страна, нито до съпричиняване на вредосносния резултат .

На следващо място, съдът неправилно приел, че по делото било доказано, че на пострадалият е заплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “трудова злополука”. Касаело се за доброволно , а не задължително застраховане и не следвало да бъде приспадано платеното , доколкото покрива други рискове .Не били представени доказателства в подкрепа на това твърдение на ответника. На ищеца не било платено обезщетение по застраховка “Трудова злополука“.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете уважени в пълен размер ,излагат се доводи и относно разноските ,като претендира такива - адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

В дадения от съда срок е постъпила писмена защита , в която са развити същите доводи.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Ответникът по исковете не оспорва ,че на 26.03.2021 год. е настъпила 4 злополука с ищеца, че същата е призната за трудова от НОИ.

Считат определеното от съда обезщетение в размер на 25 000 лв. за неотговарящо на обективните критерии за справедливост.

Ищецът имал предходно заболяване на кръста и левия крак, което обстоятелство било установено въз основа на медицинската документация и обсъдено от експерта по делото.

Оспорват твърденията ,че в резултат на инцидента ищецът получил посочените във въззивната жалба увреждания.

Установено било от събраните по делото доказателства, че ищецът не е спазвал предписаните му следболнични терапии. Според заключението на експерта след изписването ищецът не е имал болки и страдания.

Обобщават доводите си : Ищецът е имал заболяване на гръбнака и левия крак преди инцидента, бил е неколкократно лекуван от личния му лекар, а също така и насочван към специалист невролог, именно във връзка с неговите поС.ни оплаквания за болки в гръбнака, появили се преди злополуката. Тези негови предходни заболявания и произтичащите от тези заболявания влошаване на здравето и морални страдания, обаче не се намират в пряка и непосредствена последица от процесната трудова злополука. Гръбнакът го е болял много преди инцидента, поради тази причина е ходил и на преглед при личния лекар. След инцидента обаче не отива на физиотерапия, защото не го боли, отива едва след шест месеца, което води до извод, че след инцидента е нямал болки в гръбнака, а появилите се такива след шест месеца не са от злополуката, а от негово предходно заболяване.

Считат, че показанията на бащата на ищеца като свидетел, следва да се преценяват с оглед чл.172 от ГПК.

Претендираното обезщетение било завишено.

Още с отговора на исковата молба ответникът направил възражение за съпричиняване.

Считат, че пострадалия е проявил груба небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност.

От представените доказателства се установявало ,че ищецът е разполагал с необходимата квалификация за управление на процесния товарен автомобил, в това число и квалификация да борави с лифтком устройството за разтоварване на товари.