Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2373 от 25.06.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12773/2023
Вид
Решение № 2373
Подписан
25.06.2025
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2373 гр. Варна, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110112773 по описа за 2023 година

Ищцата Д. М. И. твърди, че ответниците Л. И. Г. и В. И. Г. са родители на бившия и съпруг А. Л.ов Г., с когото бракът и е прекратен с влязло в сила решение на 14.12.2020г. по гр. д.№13345/2020г. на ВРС. С горепосоченото решение упражняването на родителските права върху роденото от брака дете А. А. Г., роден на 18.03.2015г., е предоставено на нея и е определен режим на лични контакти на бащата с детето. С решение №1457/16.05.2022г. по гр.д.

№14760/2021г. по описа на ВРС, потвърдено с решение №230/24.02.2023г. по в. гр.д.№1491/2022г. по описа на ВОС, е изменен режима на лични отношения между детето А. и неговия баща, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 18:00ч. в петък до 16:00ч. в неделя; два пъти по 10 дни през лятото с преспиване, когато майката не е в платен отпуск; всяка четна година по време на Новогодишните празници с преспиване при бащата от 29.12 - 12:00ч. до 01.01. - 16:00ч., както и втората половина на Великденските празници - с преспиване при бащата; Всяка нечетна година на Коледните празници с преспиване при бащата от 25.12 - 12:00 часа до 28.12. - 18:00ч. и първата половина от Великденските празници - с преспиване при бащата; на рождения ден на бащата /13.02/ - ако е работен ден от 18:00ч. до 20:00ч., ако е почивен от 11:00ч. до 18:00ч.; на рождения ден на детето /18.03/ всяка четна година от 10:00ч. до 18:00ч., всяка нечетна година в деня следващ рождения му ден от 10:00ч. до 18:00ч. При осъществяване на режима на лични контакти, бащата следва да взема/връща детето от/в дома на майката.

С решение №1761/03.06.2022г. по гр.д.№14884/2021г. по описа на ВРС, 26 състав, потвърдено с решение №1530/30.11.2022г. по в.гр.д.№1989/2022г. по описа на ВОС, е определен режим на лични контакти на ответниците с детето, както следва: всяка трета неделя от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в гр.Варна, 10 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен 1 годишен отпуск; всяка четна година три дни през зимната ваканция /които не съвпадат с Коледните и Новогодишните празници/ и всяка нечетна година по три дни през пролетната ваканция /които не съвпадат с Великденските празници/, когато майката не ползва платен годишен отпуск. При така определения режим на лични отношения с бащата на детето и режим на лични отношения с неговите баба и дядо по бащина линия - ответниците, ищцата счита, че се ограничава нейната възможност като майка, да общувам с детето си пълноценно и да прекарва достатъчно време с него, както през делничните, така и през почивните дни.

Това положение е твърде трудно за нея и детето, тъй като ответниците не спазват определения им от съда режим на лични отношения и не вземат и връщат детето в определения им ден и час за това. Това създава несигурност у нея и детето, защото не е възможно да планират времето си заедно, да организират събирания с други деца и приятели или пътувания извън Варна.

Счита, че това не е в интерес на детето, тъй като се нарушават неговите права на свободно придвижване, забавление и занимания с извънкласни дейности, към които той проявява интерес. В изпълнение на решението, на 10.04.2023г. предала сина си А. на баба му В. Г. и дядо му Л. Г., за срок от 3 дни. На 12.04.2023г. те трябвало да върнат детето, но така и не го направили. Около 19,00ч. тя подала сигнал на тел. 112, затова, че не връщат сина ми на третия ден -12.04.2023г. така както трябва да е по влязло в сила съдебно решение.

Патрул на РУ - Шумен посети адреса на бабата и дядото в гр.Шумен и установи, че детето ми е там, но баба му и дядо му отказват да го върнат.

Детето било върнато на следващия ден - 13.04.2023г. На 14.06.2023г. ищцата отново предала детето на ответниците за период от 10 дни, така както е по влязло в сила съдебно решение и те го завели в гр.Шумен, след няколко дни, без да я уведомят го довели в хотел Преслав в к.к. „Златни пясъци". Съобразно съдебното решение трябвало да върнат детето на десетия ден- 23.06.2023г. и тъй като не го върнали до вечерта на 23.06.2023г., тя отново подала жалба във Второ РУ- Варна. Служители на Второ РУ - Варна са посетили хотел Преслав и установили, че детето е там, заедно с баба си и дядо си и те отказват да го предадат и върнали детето едва на единадесетия ден - 24.06.2023г. в 19.00 часа вечерта. С поведението си В. Г. и Л. Г. системно нарушават съдебното решение №1761/03.06.2022г. по гр.д.№14884/2021г. по описа на ВРС, 26 състав, с което ВРС им е определил режим на лични контакти с детето.

Ищцата сочи, че по този начин не може да планира почивните си дни с детето, защото когато планира, те не го връщат така, както е следвало по съдебното решение да го върнат и я лишават от правото да прекара почивния си ден с детето и забавленията, запланувани и организирани от нея, се провалят/като не става ясно при кого отива детето след като ответниците го върнат/. При така определения на ответниците режим на лични отношения с детето, както и съобразявайки режима на лични отношения на детето с баща му, се получава, че през повечето почивни дни детето е при баща си и при баба си и дядо си по бащина линия, а за ищцата като майка и отглеждащ родител остават само грижите и възпитанието на детето, без да участва в забавлението, както и да прекарва заедно свободното му време. Сочи, че работи в гр.Варна, детето ходи на училище, през седмицата се занимава с подготовката му за училище. За да прекара свободно време с детето и да се забавляват заедно, е възможно само в почивните дни, но през двете съботи и недели от месеца детето е при баща си, 2 а третата неделя от месеца е предвидено детето да прекарва с ответниците.

Понастоящем постановеният режим на лични отношения на детето с бащата е много по - разширен от първоначално определения с решение на ВРС. Бащата има право да взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 18:00 ч. в петък до 16:00 ч. в неделя, а ответниците имат право да вземат детето всяка трета неделя от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в гр.Варна.

Детето е вече ученик във втори клас и се налага в неделя да се подготви за училище, а така определения режим на лични отношения на бабата и дядото с него всеки месец затрудняват подготовката за училище на самото дете за понеделник. За ищцата като майка и отглеждащ родител остава една събота и неделя в месеца, която да прекара с детето, да се забавляват и евентуално да пътуват извън града, което не е достатъчно. Освен това, ответниците не спазват определения им с решението режим на лични отношения, отказват да върнат детето в деня, който им е определен по решението. Много често бабата и дядото по бащина линия възпрепятстват връщането на детето навреме у дома. В тази връзка е образувано дело ЧНД №3345/2023г. по описа на ВРС, 13 състав. Счита, че така определения режим на лични отношения на детето с неговите баба и дядо по бащина линия - ответниците, е твърде разширен и не е в интерес на детето.

Моли съда, да постанови решение, с което да измени определения с решение №1761/03.06.2022г. по гр.д.№14884/2021г. по описа на ВРС, 26 състав, режим на лични отношения на ответниците с техния внук, като им определите занапред режим на лични отношения: всяка трета събота от месеца през четните месеци от годината от 10.00 часа до 16.00 3 часа в гр.Варна, както и 5 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск и да и бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК са подали отговор, в който сочат, че оспорват изцяло претенцията, като неоснователна и недоказана.

Сочат, че в исковата молба се излагат доводи, за това че се ограничава възможността на ищцата да общува с детето пълноценно и да прекарва достатъчно време с него. Твърди се също така нарушаване на правата за свободно придвижване на детето, забавления,и занимания. Намират твърденията в тази насока за напълно неоснователни и несъобразени с действителния и обективен интерес на детето, както и неговата емоционална и психическа привързаност към неговите баба и дядо по бащина линия.

Твърдят, че съгласно установената съдебна практика, при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционалното му развитие, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. В настоящия случай не се излагат аргументи, подкрепени от доказателства за негативно въздействие от страна на бабата и дядото на детето, изграждането на вредни навици или още повече занижаване на възпитателния поведенчески процес в детето. Твърдят, че са хора с отлични характеристични данни, без конфликтни прояви или влошена комуникация помежду си. Имат нормални възпитателни и личностни качества, позволяващи им да полагат пълноценна грижа за внука си. Ответницата е 3 бивш квалифициран педагог и дългогодишен учител в учебно заведение с безупречно педагогическо поведение към учениците, ценен професионалист в педагогическите среди с авторитет между бившите си колеги/включително бивш учител на ищцата в нейната учебна възраст/. Пълноценното присъствие на бабата и дядото в живота на техния внук безспорно могат да спомогнат за придобиване на знания и умения, както в личен аспект, така и училищния процес по изграждане на възпитание, култура, морал, знания и умения.

Неоснователни са доводите, за недостатъчна време, през което ищцата да организира занимания и мероприятия с детето. Следва да се отбележи, че именно тя прекарва основно време с детето без ограничение, като същевременно разполага с най-голяма възможност за организиране на времето с него без да «е подложена на стриктни ограничения, като ден/дни, часове или друг вид рамки. В нейните възможност и задължение е да разпредели пълноценно времето си с детето и мероприятията, които то да посещава. Считат за несъстоятелни доводите за липса на време за пълноценни разговори с него, поради определения режим на лични отношение с ответниците. Съгласно § 1, т.5 от ДР към ЗЗДетето най-добрият интерес на детето изисква преценка на желанията и чувствата му, на неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола и други характеристики, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към него. В конкретния случай става ясно, че бабата и дядото на А. разполагат с фактически и психологически възможности да полагат качествени грижи за внука си, детето се чувства добре прието в дома им, получава любов и внимание от своите баба и дядо, както и възможност за включване в любими занимания, които са източник на приятни преживявания за него, а също така способстват за неговото интелектуално и емоционално развитие. По отношение на другото твърдение за неизпълнение на определения режим, отново намираме изложеното за неоснователно и невярно. В действителност е образувано НЧХД № 3345/2023 година по описа на РС - гр.Варна от ищцата по настоящото дело срещу ответниците. С оглед изясняване на този спорен момент е подадена на 24.10.2023г., молба по гр.д.№14884/2021г., по описа на РС - гр.Варна, 26-ти състав, с която се моли съда да тълкува режима на лични контакти с детето, с единствената цел да бъде изяснен този въпрос, за да имат възможността ответниците спокойно да прекарват времето с техния внук, а и за да се предотвратят неприятните моменти инициирани от неговата майка, ангажирайки полицейски служители при всяко тяхно взимане на детето. Сочат като неверни твърденията, че не се спазва режима на лични контакти от неговите баба и дядо.

Молят да се отхвърли претенцията.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.128, ал.1 от СК вр. чл.59, ал.9 от СК.