Решение № 6831 от 12.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6831 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100508842 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3361/03.03.2023 г., постановено по гр.д. №55429/2021 г. по описа на СРС, 175 състав, съдът е признал за установено по предявените от К. С. Я. с ЕГН:

********** срещу Б. Д. А., с ЕГН: **********, А. Д. А., с ЕГН: ********** и Ф. Б. А., с ЕГН: **********, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, че Б. Д. А. не е собственик на 1/4 идеална част, а А. Д. А. и Ф. Б. А. не са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на общо 1/4 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в град София, община Столична, област София (столица), по КККР, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: град София, район Красна поляна, ул. ********, с площ от 207 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план: 860, квартал 74а, парцел VIII при съседи: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор ***, като е отхвърлил предявените от К. С. Я., ЕГН:

********** искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено, че ответниците Б. Д. А., **********, А. Д. А., ЕГН: ********** и Ф. Д.а 1

А., ЕГН: **********, че: 1) Б. Д. А. не е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** за разликата над 1/4 идеална част от имота до пълния предявен размер от 1/2 идеална част от него; за признаване за установено, че Б.

Д. А. не е собственик на едноетажна жилищна сграда, без строителни книжа, със застроена площ от 38 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и санитарен възел, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата - град София, район Красна поляна, ул. ********, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 38 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, номер по предходен план: няма; 2) А.

Д. А. и Ф. Б. А. не са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с идентификатор № *** за разликата над 1/4 идеална част от имота до пълния предявен размер от 1/2 идеална част от него; за признаване за установено, че А. Д. А. и Ф. Б. А. не са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на едноетажна еднофамилна жилищна сграда, без строителни книжа, със застроена площ по кадастрална скица от 29 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, коридор и санитарен възел, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата – град София, район Красна поляна, ул. ********, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи: 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, номер по предходен план: няма.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца, с която първоинстанционното решение в отхвърлителните му части се атакува като неправилно с твърдения, че при постановяването му съдът е нарушил материалния и процесуалния закон, както и че същото е необосновано.

Твърди се, че решаващият извод на съда бил резултат от неправилно, невярно и превратно тълкуване на заявеното от свидетелите и придаването на показанията на свидетелката С.Т. на доказателствена тежест, каквато те не носели. Сочи, че в мотивите на постановеното решение съдът по-скоро преразказвал отколкото да установява релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства, игнорирайки изцяло показанията на свидетелите на ищеца и приетата по делото нотариално заверена разписка с рег. №2779/19.11.2003 г., с която З.А. Д.а (майка на свидетелката С.Т.) и М.В.М. декларират, че нямат никакви претенции към имота – триетажна сграда с дворно място, върху което е построена, както и че ще освободят имота още днес с подписването на разписката. Незаконосъобразно съдът бил приел, че от свидетелските показания на на св. С.Т. се установявало, че ответниците си разпределили помежду си двете едноетажни сгради и са установили владение върху тях, както и върху половината от поземления имот, въпреки липсата на извършена 2 делба или разпределение на ползването на имота и въпреки че видно от приложената скица и нотариален акт №13/1992 г. в имота била описана само една паянтова сграда.

Показанията на останалите свидетели на ответника били със съмнителна достоверност и на практика били твърдения за ползване на паянтови сгради (бараки) без конкретност и без твърдения за ползване и своене на поземления имот, предмет на спора. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът бил приел, че източник на информация за владението преди 2003 г. са показанията на св. С.Т., която живяла в имота до 2003 г. и бил игнорирал показанията на свидетелите на ищеца, които безпротиворечиво установявали, че от 2003 г. до настоящия момент претендираният от ответниците недвижим имот се ползвал и владеел постоянно, без прекъсване, явно първоначално от праводателите на ищеца, а понастоящем и от него, като въззивникът сочи конкретни цитати от свидетелските показания на ангажираните от него свидетели в подкрепа на тезата си. Ответниците не били доказали как са обективирали намерението си за своене на процесните имоти в периода, предвиден в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, не били доказали, че са отблъснали владението на собствениците на имота след 2003 г., не доказали, че постройките са самостоятелни обекти на собственост, както и че са декларирали имотите и плащат данък за тях. По изложените съображения моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни са депозирали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна. Сочат, че първоинстанционния съд правилно е обсъдил и преценил свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, разпознавайки противоречията и обосновавайки становището си за недостоверност на част от депозираните свидетелски показания.

Относно представената от ищеца нотариално заверена разписка от 19.11.2003 г. сочат, че на същата въззивникът опитва да вмени доказателствена стойност каквато същата нямала. Излагат аргументи относно доказателствената стойност на свидетелските показания на св. С.Т.. По изложените съображения молят съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени за разглеждане са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно 3 и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.

Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай правният интерес на ищеца се извежда от приетата доказателствена съвкупност. По силата на договора за дарение от 23.12.2003г. Т.Л.Я. /дядо на ищеца/ е придобил правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот и изградените в него постройки от свидетеля Г.Л.Я. и неговата съпруга Ц.А.Я.. По силата на констативния нотариален акт от 26.08.2014г. Т.Л.Я. е признат за собственик и на останалите 3/4 ид.ч. от недвижимия имот и постройките в него. Това му право е признато по време на брака му с Е.К.Я., поради което всеки от тях е придобил по 3/8 ид.ч. По силата на обявеното саморъчно завещание на Е.К.Я., на 15.11.2020г. /датата на откриване на нейното наследство/ ищецът е придобил собствените й 3/8 ид.ч. от правото на собственост, а по силата на договора за дарение от 19.03.2021г. ищецът е придобил останалите общо 5/8 ид.ч., собственост на своя дядо Т.Л.Я., с което е концентрирал правото на собственост върху целия имот, заедно с всички постройки в него.

С оглед гореизложеното и предвид издадения на 15.07.2021г. констативен нотариален акт в полза на ответниците, с който се отричат правата на ищеца, за последния е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.

Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

В случая ищецът се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство, саморъчно завещание от Е.Я. (баба на ищеца) и договор за дарение по нотариален акт №123, дело №280/2021 г. по описа на нотариус И.Н., с който дядото на ищеца Т. Я. му прехвърлил притежаваните от него 5/8 идеални части от поземления имот и намиращите се в него сгради с идентификатори. Праводателите на ищеца пък се легитимират като собственици на процесните имоти въз основа на договор за дарение за ¼ идеална част от имотите и на основание давностно владение за другите ¾ идеални части от процесните имоти.

4

Ответниците се легитимират като собственици на имотите, предмет на делото, с нотариален акт №180, том I , рег. №4762 на нотариус А.Ш., рег. №500, за недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност, като същите твърдят, че семейството им владее процесния поземлен имот и едноетажни жилищни сгради в него още от 1914 г., а владението е предавано въз основа на устни договорки за издръжка и гледане от първите собственици О.М. и Я.А..

Доколкото и двете страни по делото се позовават на придобивна давност – ищецът за ¾ идеални части от имота, а ответниците – за целия имот, спорно по делото е кой е осъществявал фактическа власт върху поземления имот, върху каква част от поземления имот е осъществявана фактическата власт, и относно находящите се в него две едноетажни сгради с идентификатори *** и ***.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №72, том I, рег. №3013 от 23.12.2003 г. се установява, че Т. С. Я. (дядо на ищеца) е придобил по дарение от Г.Я. ¼ идеална част от процесния поземления имот с идентификатор *** през 2003 г., както и построената в имота триетажна жилищна сграда, която не е предмет на делото. В нотариалния акт е описано, че се придобиват и ¼ идеална част от две паянтови сгради, находящи се в поземления имот.

От показанията на св. Г.Я. и от представения по делото нотариален акт №72 от 23.12.2003 г. се установява, че Г.Я. - праводателят на Т. Я. (дядо на ищеца и негов праводател), е придобил собствеността върху дарените имоти чрез възлагане, като преди това имотите, предмет на нотариалния акт, са били собственост на св. С.Т.. Този извод се подкрепя от представеното по делото разрешение за строеж №209 от 31.03.1993 г., виза за проучване и проектиране и от свидетелските показания на самата С.Т..