Решение № 204 от 15.11.2023, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Троян, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20224340100479 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове, при условията на евентуалност, с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба “ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС" ЕООД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК ***с управляващ и представляващ Д. Д. В. чрез Адвокатско дружество „***", представлявано от адв.П. К. твърди, че е собственик на МПС - лекотоварен автомобил *** с peг.№ *** с ШАСИ: ***, цвят *, по силата на Договор за покупко-продажба от 14.3.2001г.

Сочи се, че с ответника Б. К. Б. страните са постигнали договорка да сключат договор за продажба на посочения автомобил, който бил предоставен на Б. в гр. В., но тъй като Б. не разполагал с цялата сума за покупка на автомобила, страните постигнали съгласие до края на месец май 2017 г. да бъде сключен договор, по силата на който да се прехвърли собствеността върху МПС от „Експрес гаранционкомерс" ЕООД на ответника, като в случай, че купувачът Б. не успее да заплати цялата сума, същият следва да върне автомобила в гр. В., на адреса на дружеството ищец.

Излага се, че договор за продажба не бил сключен между страните и през месец октомври 2018 г. собственикът на МПС, чрез законния си представител потърсил Б. Б., за да върне автомобила. Било установено, че автомобила е без задължителна застраховка „Гражданска отговорност" и „Каско", както и не е известно дали е преминал задължителен технически преглед. Ищцовото дружество било уведомявано многократно, че автомобилът е задържан за съставяне на АУАН на собственика му и на ползвателя за редица нарушения, включително и през 2017 г.Въпреки 1 многобройните покани и разговори с ответника, същият е отказал да върне вещта, като се твърди, че я задържа без правно основание. Твърди се, че на Б. била връчена нотариална покана от 15.10.2018 г., с рег. 4843, том. 2 акт 133, чрез Нотариус Б. К., с район на действие РС-Троян, с която ответникът е поканен да се яви на 05.11.2018 г. в гр. В.*** за предаване на държането/владението върху автомобила. На посочената дата 05.11.2018 г. Б. не се е явил, поради което е съставен констативен протокол. Излага се, че процесното МПС е било предоставено на Б. в гр. Варна, в отлично състояние и в движение. Сочи се, че през 2020 г., по повод на инициирано от управителя на ищцовото дружество наказателно производство против Б. Б. се установило, че автомобила е повреден трайно и се намира в село близо до гр.

Троян.

Моли исковите претенции да бъдат уважени като основателни и да бъдат присъдени на ищеца сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите на ищеца. Не оспорва факта, че процесния автомобил е собственост на ищцовото дружество и той е бил упълномощен от управителя да управлява същия. Останалите изложени в исковата молба обстоятелства се оспорват с твърдението, че още през 2015 г. по време на един от курсовете от гр.Варна до гр.Априлци автомобила аварирал. Установило се, че повредата била сериозна. Б. излага, че веднага информирал управителя, който му отговорил да изхвърли автомобила. Б. излага, че се погрижил и оставил автомобила в двора на свои познати в с.

Стоките, където се намира и в момента. Твърди, че не е уведомяван за оттегленото пълномощно. Оспорва и другите предявени искове за сумата от 4 500 лева, представляваща стойността на процесния автомобил и претендираната сума 10 750 лева, представляваща неоснователно обогатяване за ползването на автомобила за периода 10.11.2018 г.до 10.06.2022 г.

Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира за заплащане на сторените в производството разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и това обстоятелство се установява от представените по делото писмени доказателства – заверено копие от Договор за лизинг №2245 от 14.03.2001 г. и заверено копие от Свидетелство за регистрация на МПС, че ищцовото дружество е собственик на процесното МПС - лекотоварен автомобил „***“ с peг. №*** с ШАСИ: ***, цвят *.

От представеното на л.85 от делото Пълномощно от 28.05.2015г. се установява, че Д. Д. В., в качеството му на управител и представляващ “ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС" ЕООД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК ***е упълномощил ответникът Б. К. Б. от гр.А., ЕГН ********** да управлява лекотоварен автомобил „***“ с pг. № *** , собственост на “ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС" ЕООД. Описано е, че пълномощното е безсрочно и е в сила до изричното му оттегляне от страна на упълномощителя.

Приложена е по делото нот.покана от 15.10.2018 г. и заверено копие от Уведомление за изпратена нотариална покана до Б. К. Б. от 19.10.2018 г., с 2 която Д. Д. В., в качеството му на управител и представляващ “ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС" ЕООД уведомява Б. Б., че оттегля предоставеното пълномощно за управление на лекотоварен автомобил „***“ с pег.№ *** , собственост на “ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС" ЕООД.

Представени са и следните относими по делото доказателства - Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, заверено копие от постановление от 17.07.2019 г. на ОП-В. и заверено копие от Обяснения от Б.

К. Б. по образувана прокуроска преписка от 2019г. на РП-В..

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на с в и д е т е л и т е С.

И.

Х.,

М.

Н.

Ф. и

Г.

Н.

Й..

Разпитаният в съдебно заседание като свидетел С. И. Х. излага, че познава ответника Б.. Знае, че „….управителя на ищцовото дружество му „ …дал буса, за да си върши работа, за да кара мебели…“. Твърди, че бил очевидец на предаването на буса, който свидетелят управлявал до този момент.

Заявява, че предал лично на Б. ключа и документите от колата – талона, ГО, преглед, по нареждане на В.. Знае, че Б. трябвало да върне буса “… след като си свърши неговите си неща. Борко трябваше да върне буса на мен или на Д.

В., за да си го ползваме, защото той ни трябва да си разкарваме стоката.

Уговорката беше след като си свърши работата, за период точен не знам, но след това да го върне на собственика…“. Знае, че Д. В. няколко пъти е провеждал разговори по телефона с Б. да върне буса, като веднъж е присъствал лично на такъв. Твърди, че последно е виждал „…този бус 2019 г., ходих на едно кръщене в Троян и след това бяхме в А. 2-3 дни. Същият бус беше в един двор, пътя както минава, има телена ограда. Видяхме, че нещо маневрираха там, правеха, не мога да кажа какво, защото ние се движим......Знам, чебусът не е върнат към днешна дата във фирмата….“.

От показанията на свидетелката М. Н. Ф. се установява, че познава Б. от много години, а с управителя и собственик на ищцовото дружество се познава от края на 2012 година. Заявява, че от началото на 2013г. започнали да изработват мебели за къща „*” в с. Б. на Д. В. „…..Първите мебели с този въпросния бус „***” ги вземаха с шофьор, представител на ищцовото дружество, а по-късно вече остави буса да ги кара Б.….“. Сочи, че последните доставки били през 2015г., след което буса останал в гр.А. и Б. започнал да го кара. Сочи, че живее в гр.А. и често пътува за Габрово, по пътя през с.К. и вижда процесното МПС - бус „***”, „…спрял до пътя в едно място….от много години…“. Не знае дали Б. е канен да връща талона и ключа на този бус, но знае, че „… бусът не е в състояние, да се движи, тъй като е аварирал на връщане от В.…“. Твърди, че след 2015г. Б. не го е управлявал.

От показанията на свид.Г. Н. Й. се установява, че с ответника са приятели от около 10г., има автосервиз и извършва ремонтни дейности.

Сочи, че процесниятбус се намира в негов имот, в с.К. от 7-8г. „….Бусът дойде, по-точно довлякоха го Б. с негови момчета тогава за ремонт....

Констатирахме, че този ремонт е доста скъпичък, трябваше да се сменят дюзи, помпи по целия бус….“. Твърди, че не знае къде се намират ключовете и документи за МПС-то, като по-късно в обясненията си сочи, че „….ключовете стоят на буса, даже мисля, че те са на таблото, но в него няма документи и такива Б. не му е давал. Не знае кой точно е собственик на буса.

3

Заявява, че два пъти е ходил в РУ-С. да дава обяснения, по повод процесниятбус, като му било обяснено, че „…бусът е „следствен” и че трябва да стои и да не се пипа. Мисля, че тогава се чухме с Б. ….и той каза, че ще уведоми пак собственика на буса или някой друг, който отговаря за него, но бусът е все още вкъщи….“.

По делото е допусната и реализирана съдебно-автотехническата експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на процесния автомобил възлиза на 5000 лв. Според вещото лице, размерът на средно месечната пазарна наемна цена за периода 10.11.2018г. до 10.06.2022г. възлиза общо на 37840 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:

– ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;

– вещта да се намира във владение или държане на ответника;

– ответникът да владее или държи вещта без основание.

Относно обекта на ревандикация: Категорично се установи по делото, че в случая се претендира връщане на движима вещ, представляваща моторно превозно средство: лек автомобил марка „***“ с pег.№ ***.

По първата, посочена по-горе предпоставка по чл. 108 от Закона за собствеността: Доказа се по делото, че “ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС" ЕООД е собственик на обсъждания лек автомобил, което обстоятелство е безспорно в процеса. Съобразно приложените официални документи, съдът счита, че и понастоящем ищецът притежава собствеността върху движимата вещ. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 108 от ЗС – ищцовото дружество “ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН КОМЕРС" ЕООД е собственик на претендирания лек автомобил.

Досежно наличието на втората изискуема по чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се намира във владение или държане на ответника:

Както беше установено по безспорен и категоричен начин, а и това обстоятелство не се оспорва в процеса, „Експрес гаранционкомерс" ЕООД е собственик на процесния автомобил. Ответникът не отрича, че му е предоставено правото на ползване, посредством пълномощно за управление.

Спорно е дали ответникът упражнява фактическа власт върхупроцесното МПС - бус *** със субективното намерение, че му принадлежи.

В тази връзка бяха ангажирани гласни доказателства на две групи свидетели – на ищцовата и ответната страна, които бяха преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед евентуалната им заинтересованост.

4

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля на ищцовата страна С. И. Х. като обективни, непосредствено възприети и подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал. Свидетелят е очевидец на предаването на процесната вещ, лично предал на Б. ключа и документите от автомобила – талона, ГО и технически преглед. Знае, а и е присъствал лично на проведен от управителя на ищцовото дружество с ответника телефонен разговор, при който Б. е канен да върне процесното МПС, което последния така и не сторил.

Показанията на свидетелите на ответната страна съдът възприема като противоречиви и непоследователни, поради следните съображения:

Свидетелката Ф. твърди, че "…Последно този бус съм го видяла при последната доставка на мебелите, които заминаха през 2015 г. и повече не мога да кажа…..", като малко по-късно в показанията си заявява: „…Мога да кажа само, че аз живея в гр.А. и доста често пътувам за Габрово по този път през с.К. и аз го виждам този бус непрекъснато. Понеже познавам този бус „***”, виждам вратите му и го виждам спрял до пътя в едно място.