Решение № 3786 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3786 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА Г. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110209168 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от „*****“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2600196/08.05.2026 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труд“-София (ДИТ-София) и с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800,00 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“.

В подадената жалба са изложени оплаквания, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че в оспорения акт не са били описани факти, които да е възможно да бъдат субсумирани като административно нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“. Навежда се, че не ставало ясно въз основа на какво административнонаказващият е формирал извода си, че работникът М. Л. Ф. е от категорията лица, попадащи в обхвата на чл. 2, ал. 1 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“. Оспорва се лицето да попада в обхвата на работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска „Трудова злополука“. Посочва се, че дружеството-жалбоподател не било получило от службата по трудова медицина указания в тази насока. Липсвала извършена преценка на риска, за да се породи задължение за застрахователя да сключи застраховка. Твърди се, че административнонаказващият орган не бил компетентен да преценява кое лице следва да бъде застраховано и кое не следва да бъде. Излага се, че в атакуваното наказателно постановление не били посочени фактическите и правни основания за неговото издаване.

Твърди се нарушение на принципа „ne bis in idem“, тъй като за едно и също деяние спрямо дружеството-жалбоподател били издадени четири броя наказателни постановления. По изложените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото в негова отговорност административно нарушение, се моли да бъде ревизиран размерът на наложеното административно наказание „имуществена санкция“, като същият бъде намелен до законоустановения минимален размер, предвиден за процесното административно нарушение.

В открито съдебно заседание, в което е бил даден ход на съдебните прения, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, е било представлявано от упълномощен адвокат, който в хода по същество моли жалбата да бъде уважена, а наказателното постановление да бъде отменено.

Наведени са твърдения, че не било доказано, че лицето Ф. е заемал длъжност, която попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“, както и това, че по време на извършената спрямо дружеството-жалбоподател проверка на същото не били дадени указания във връзка с това, че Ф. е подлежал на задължително застраховане за риска „трудова злополука“. В условията на евентуалност е формулирана молба размерът на наложеното административно наказание да бъде намален. В реплика е поддържано релевираното с депозираната жалба възражение за нарушение на принципа „ne bis in idem“, като в допълнение се посочва, че наказателните постановления били издадени за административно нарушение срещу всеки работник поотделно. В реплика се навежда, че от това, че едно дружеството попада в определена категория, не 2 следва и това, че работник на същото юридическо лице извършва дейност от същата категория като тази, в която попада неговият работодател. Изтъква се, че по отношение на разглеждания случай приложение намирала разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно призован, е била представлявана от упълномощен юрисконсулт. В хода по същество е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като от доказателствата се установявало вмененото с НП административно нарушение, като жалбоподателят не бил застраховал лицето Ф. за застрахователния риск „трудова злополука“, каквото застраховане било изискуемо съобразно чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“. Оспорено е възражението, че лицето Ф. не попадало в кръга на работниците и служителите, чието застраховане за риск „трудова злополука“ е задължително, като в тази връзка е посочено, че жалбоподателят подлежи на икономическа дейност „5320-други пощенски и куриерски услуги“, която била определена с коефициент на трудов травматизъм, по-висок от средния за страната. Оспорено е и оплакването за нарушение на принципа „ne bis in idem“. Счетено е, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид специалната спрямо нея норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която също била неприложима, тъй като констатираното административно нарушение не било отстранено веднага след неговото установяване.

Претендирано е присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е юридическо лице, вписано в ТРРЮЛНЦ.

Информацията, публикувана в регистъра, е общодостъпна, като от нея става ясно, че предметът на дейност на дружеството-жалбоподател е обширен, обхващайки и извършването на доставка, транспорт и спедиция. Основа дейност на дружеството-жалбоподател по НКИД е „Други пощенски и куриерски дейности“, група по НКИД 53.20.

3

Съгласно Заповед № РД-06-14/19.11.2025 г. на Министър на труда и социалната политика, за прилагане по икономически дейности през 2026 г., бил определен коефициент на трудовия травматизъм за икономическа дейност „Пощенски и куриерски дейности“ – 0,92. Същият бил по-висок от определения среден коефициент на трудовия травматизъм за страната - 0,65.

Съгласно Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024 г. коефициентът през 2025 г. коефициентът на трудовия травматизъм за икономическа дейност „Пощенски и куриерски дейности“ – 1,01, при среден за страната от 0,63.

С молба от 02.10.2025 г. до законния представител на дружеството – жалбоподател лицето М. Л. Ф. заявило желанието си да полага труд за дружеството-жалбоподател на позиция, свързана с дейността по доставки.

На 02.10.2025 г. в гр. София, между жалбоподателя, в качеството му на работодател, и Ф., в качеството му на служител, бил сключен Трудов договор № 51/02.10.2025 г., по силата на който работодателят възложил, а служителят приел да заема длъжността „куриер“ с код по НКПД 9621. На Ф. била предявена длъжностна характеристика за длъжността „куриер“, която последният подписал.

На 16.10.2025 г на Ф. в изпълнение на Заповед №1/01.04.2025 г. бил проведен начален инструктаж при започване на работата му, за което последният се подписал във водената от дружеството-жалбоподател Книга за инструктаж.

По повод постъпил в ДИТ-София сигнал, подаден от гражданин, на 06.02.2026 г., на 12.02.2026 г., на 18.02.2026 г. и на 13.03.2026 г., била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от жалбоподателя. В хода на проверката от жалбоподателя било изискано представянето на документи, в това число преписи на водените трудови досиета и списък на лицата по длъжности, подлежащи на задължителна застраховка за риска „трудова злополука“, както и съответните застрахователни договори, сключени в полза на тези лица. Преценявайки естеството на изпълняваната от Ф. работа и завишението в коефициента на трудов травматизъм за извършваната от него дейности, служителите на ДИТСофия преценили, че на основание чл. 52, ал. от ЗЗБУТ, вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ по отношение на дружеството-жалбоподател, с 4 оглед качеството му на работодател на Ф., съществувало задължение да осигури застрахователна защита на последния за риска „трудова злополука“.

До приключване на проверката на вниманието на проверяващия екип не били представени документи, посредством които да бъде установено, че жалбоподателят е изпълнил задължението си да застрахова работника Ф. за риска.

За проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2604916 от 13.03.2026 г., в който били посочени констатирани нарушения на трудовото законодателството, вменени в отговорност на дружествотожалбоподател.

На база събраните доказателства и констатираните в хода на проверката обстоятелства, на 13.03.2026 г. свидетелката Р. А.-Г., в качеството си на „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“-София, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 222600196/13.03.2026 г. за това, че в качеството му на „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, принадлежащ към икономическа дейност 53.20 /Други пощенски и куриерски дейности/ за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2026 г., определен със Заповед № РД-06-16/19.11.2025 г. на Министъра на МТСП, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да застрахова за риска „трудова злополука“ неговия работник Ф., работещ на длъжност „куриер“, с което не е осигурило застрахователна защита на лицето за възложената му работа – административно нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“.

Актът бил връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател на същата дата.

В рамките на срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН против АУАН № 222600196/13.03.2026 г. били депозирани писмени възражения, в които били наведени оплаквания, аналогични на тези изложени в процесната жалба.

На 08.05.2026 г. при идентично описание на фактическата обстановка Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-София, оправомощен със Заповед № З-0693/15.08.2022 г., издал обжалваното НП, с което на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание 5

„имуществена санкция“ в размер на 800 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“.

На 12.08.2026 г. препис от Наказателно постановление № 222600196/08.05.2026 г. бил връчен на дружеството-жалбоподател.

На дружеството били издадени още три наказателни постановления – две за същото нарушение, но касателно други лица, и едно за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото: известие за доставяне, възражение, Заповед № 3-0693/15.08.2022 г., Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г., длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“-София, Заповед № ЧР-497/02.03.2016 г., длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в отдел „Условия на труд“ към Дирекция „Инспекция по труда“-София, протокол за извършена проверка № ПР2604916/13.03.2026 г., трудов договор №51/02.10.2025 г., молба от Ф. до управителя на „*****“ ЕООД, длъжностна характеристика за длъжността „куриер“, платежна ведомост, извлечение от Книга за инструктаж, Заповед №1 от 01.04.2025 г., Заповед № РД-06-14 от 19 ноември 2025 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2026 г., идентификационна карта, извлечение от ТРРЮЛНЦ, наказателни постановления, находящи се от л. 40 до л. 45 от делото, Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024 г., както и гласните доказателства.