Решение № 975 от 13.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. Перник, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720104529 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Топлофикация- Перник”АД срещу В. М. С., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Г. Б.“, бл. *, ап.

*, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД., с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът В. М. С., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Г. Б.“, бл.

**, ап. ** дължи на ищеца сумата от 608,51 лв., от която сума от 545,75 лв., представлява неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул. „Г. Б.“, бл. **, ап. **, за периода от 01.08.2020 г. до 28.02.2021 г., сумата от 62,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.10.2020 г. до 25.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 12.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 12.04.2022 г. по ч.г.д.

№2053/2022 г. на ПРС.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния 1 период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Позовава се на чл. 139в от ЗЕ. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е заявил че производството по делото е допустимо. Ответникът е оспорил исковете по основание, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода и не оспорва счетоводното отразяване на топлинната енергия за периода.

Ответникът твърди, че в процесното жилище са били настанени по силата на договор за наем от 14.05.2020 г. трима наематели В. С. П., Т. Б. В. и Б. Е. В.. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора за наем наемателят бил длъжен да заплаща в срок уговорения наем и разходите свързани с ползването на имота при условие на солидарност за тримата наематели, което се било отнасяло и за разходите за използваната топлинна енергия, които следвало наемателите да заплащат ежемесечно по партидата на наемодателя. Договорът за наем не бил прекратен, но наемателите се били изнесли, като за процесния период били ползвали имота и съобразно договора за наем били дължали разходите за използваната топлинна енергия. Предявил е обратни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД срещу наемателите В. С. П., Т. Б. В. и Б. Е. В. при условие на евентуалност при наличие на осъдително решение по предявения главен иск.

С разпореждане на ПРС от 16.12.2022 г. ПРС е конституирал В. С. П., Т. Б. В. и Б. Е. В., като трети лица помагачи на страната на ответника. Със същото определение е приет за съвместно разглеждане предявеният при условията на евентуалност по реда на чл.219, ал.3 ГПК, обратен иск на ответника срещу В. С. П., Т. Б. В. и Б. Е. В., с който се иска всеки един от тях да бъде осъден да заплати на ответника при условие на разделност сума съответстващата на тяхната 1/3 ид.ч. от общото задължение, а именно сумата от 181,92 лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“Г. Б.“, бл.**, ап.**, за периода от 01.08.2020 г. до 28.02.2021., сумата от 20,92 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.10.2020 г. до 25.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, в случай на осъдително решение по главния иск.

В законоустановения срок ответниците по обратния иск В. С. П., Т. Б. В. и Б. Е. В. не са 2 подали отговор на обратния иск.

Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 02.08.2023 г. е указал на страните разпределението на доказателствената тежест относно релевантните факти и обстоятелства: ищецът по главния иск с правно основание чл. 422 ГПК е длъжен да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните, както и реално извършена доставка на топлинна енергия за отопление / на жилището, сградната инсталация и общите части/ и топлинна енергия за гореща вода помесечно за всеки един от елементите, включително и начинът по който е извършено разпределението на използваната в сградата топлинна енергия чрез системата за дялово разпределение. Ответникът по главния иск и ищец по обратния иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД е длъжен да докаже твърденията и възраженията си относно наличието на договор за наем с клауза за заплащане на разходите за топлинна енергия от наемателите и ползването на жилището от тримата наематели за процесния период. Ответникът по обратния иск е длъжен да докаже плащане на разходите за топлинна енергия при проведено успешно доказване на твърдяните от ищеца по обратния иск факти и обстоятелства.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1247/12.04.2022 г. по ч.г.д.

№2053/2022 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай не се спори по делото, че процесният апартамент е собственост на ответника. Това обстоятелство се установява от представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том първи, рег. № ***, дело № 105 от 25.03.2009 г., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.10.2005 г., протоколно решение от 09.10.2005 г. на ОС на ЖСК „М.-1“ , гр. П*. Ответникът е депозирал 3 молба за откриване на партида за жилищни нужди на 01.06.2007 г. пред ищцовото дружество

Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и 4 т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.