Решение № 86 от 16.06.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 18/2026
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. Разград, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело № 20263300100018 по описа за 2026 година
Делото е образувано по искова молба от М. И. С., чрез пълномощник, с която против Община Самуил е предявен иск, за осъждане на ответната община да заплати на ищцата сумата от 15 338,76 евро /30 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило усложнение в здравословното й състояние – поставена медицинска диагноза захарен диабет, без прогноза за излекуване, в резултат на получено ухапване по левия крак от безстопанствено куче на 16.02.2024 г., ведно със законната лихва от 03.07.2025 г. до окончателно изплащане на задължението. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 16.02.2024 година ишцата била нападната и ухапана по левия крак от безстопанствено куче. Във връзка с инцидента била завела обективно съединени искове за обезщетяване на причинените й имуществени и неимуществени вреди срещу Община Самуил, за което било образувано гр.д. № 216/2024 г. по описа на Районен съд – Исперих. В хода на производството била подала молба за увеличаване на частичния иск за неимуществени вреди от 5 000 лева на 15 000 лева, поради нововъзникнали обстоятелства след подаване на исковата молба – поставена допълнително диагноза захарен диабет, без прогноза за излекуване, за която се твърди от ищцата, че е провокирана от инцидента.
Производството по това дело приключило с постановяване на решение № 216/26.10.2024 г., с което предявените искове били частично уважени. По жалба пред Окръжен съд – Разград било образувано въззивно производство в.гр.д. № 187/2025 г., което приключило с постановяване на съдебно решение № 90/09.06.2025 г., с което било обезсилено първоинстанционното решение № 216/26.10.2024 г., постановено по гр.д. № 206/2024 г. по описа на РС – Исперих, в частта, с която е било допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди, доколкото е недопустимо в същото производство да се предявява нова претенция в резултат на нововъведеното основание – заболяване от захарен диабет, след подаване на исковата молба. Изтъква, че настоящата претенция цели да обезвреди причинените на ищцата от непозволеното увреждане неимуществени вреди – допълнителни болки и страдания от влошеното й здравословно състояние, което ще продължи занапред, в резултат на отключилия се, вследствие на инцидента с ухапването от безстопанствено куче стресогенен диабет. Твърди, че това заболяване е с необратим характер и нелечимо, крие сериозен риск във времето в бъдеще да възникнат усложнения, които да доведат до разстройство на здравето с опасност за живота и е довело до допълнителен стрес за нея. Болките и страданията, в 1 резултат на отключения след инцидента захарен диабет са с продължителен и непрекъснат характер. В резултат на заболяването се налагало да приема лекарства до живот, както и да спазва хранителен режим. Освен това твърди, че заболяването може да предизвика други нежелани реакции и заболявания на организма.Налагало се да живее в постоянен страх и притеснения до края на живота й относно евентуалните усложнения на болестта. Счита, че справедливият размер за обезвреда на претърпените неимуществени вреди – допълнителни болки и страдания в резултат на новооткритото заболяване – захарен диабет е в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 03.07.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.
Съдът е намерил така депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което препис от същата заедно с приложенията е изпратил на ответника за отговор.
В срока за отговор е постъпил такъв от Община Самуил, чрез пълномощник, с който предявеният иск се счита за допустим, но по същество за изцяло неоснователен. Оспорва се исковата претенция както по основание, така и по размер. Изтъква се, че липсва причинно следствен връзка между настъпилия инцидент и установеното на по-късен етап заболяване – захарен диабет. Оспорва се да са настъпили твърдените в исковата молба неимуществени вреди, доколкото липсват представени доказателства за това. Счита, че претенцията в размер на 30 000 лева е прекомерна. Оспорва се дължимостта на законна лихва. Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна. Правят се доказателствени искания. Не се възразява по допускане на исканата от ищцата съдебно – медицинска експертиза, като се моли да бъдат допуснати допълнителни въпроси, подробно посочени в писмения отговор.Претендира се присъждане на сторените разноски.
В съд.заседание, ищцата чрез пълномощника си поддържа исковата молба, така както е предявена, с искане за уважаване на предявения иск по подробно изложени съображения.Претендира разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адв.възнаграждение.
Ответната страна, чрез пълномощника си поддържа подадения отговор в цялост.Заявява становище по същество за неоснователност и недоказаност на предявения иск за обезвреда на вреди от ексцес.
Окръжният съд, за да се произнесе по предявения иск, съобрази от фактическа страна следното:
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, а и безспорно е между страните,че на 16.02.2024 година в с.Самуил ищцата била нападната и ухапана по левия крак от безстопанствено куче. За обезщетяване на причинените й имуществени и неимуществени вреди М.
С. е предявила срещу Община Самуил осъдителен иск по който било образувано гр.дело № 216/2024 г. по описа на Районен съд – Исперих с цена на иска 5 000 лева, за изживените болка и уплаха и 130 лв. за репариране на имуществени вреди.В хода на производството е подала молба за увеличаване на частичния иск за неимуществени вреди от 5 000 лева на 15 000 лева, като сумата е заявена по частичен иск от такъв в общ в размер на 23 000 лева при посочени нововъзникнали обстоятелства след подаване на исковата молба, а именно поставена допълнително диагноза захарен диабет, без прогноза за излекуване, за който захарен диабет е поддържала, че е провокиран единствено и само от инцидента с ухапването от куче.Производството по гр.дело №206/2024г. по описа на ИРС е приключило с решение №216/26.10.2024 г., като съдът, след като допуснал поисканото увеличение на иска за неимуществени вреди уважил същия до размера на сумата 10 000 лв. и отхвърли за горницата над същата до претендираните 15 000 лв. като неоснователен и недоказан.
По жалба и на двете страни пред РОС е било образувано въззивно гр.дело № 187/2025 г., по което с решение № 90/09.06.2025 г., въззивната инстанция е обезсилила атакуваното решение в частта, с която е било допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди над претендираните първоначално 5 000 лв. до уважения размер от 10 000 лв. , приемайки в мотивите си ,че изменението е въведено на ново основание, различно от посоченото в исковата молба и се явява недопустимо. В останалата му част, касателно въведената с исковата молба претенция за неимуществени вреди решението на ИРС е било отменено над размера на сумата 3 000 лв. до предявения от 5 000 лв., като въззивният съд е приел, че сумата от 3 000 лв. покрива критерия за справедливост за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от ухапването от безстопанствено куче.
2
В настоящото производство увредената претендира вреди вследствие на установения при нея след инцидента захарен диабет, болките и страданията от който са с продължителен и непрекъснат характер, като се налагало да приема лекарства и да спазва хранителен режим.Посоченото заболяване можело да предизвика други нежелани реакции и увреда. По този начин се налагало да живее в постоянен страх и притеснения до края на живота й относно евентуалните усложнения на болестта.
Ищцата не е сочила гласни доказателства, като направеното в първото по делото заседание искане за сочене на такива е било отхвърлено.
На съдебния състав, предвид на това ,че съдията-докладчик е участвал в разглеждането и решаването на в.гр.дело №187/2025г. ,посочено по- горе и приложено по настоящото дело е известно ,че в хода на производството пред ИРС по първоначалния иск за обезвреда, ищцата е сочила гласни доказателства за установяване на търпените болки и страдания от ухапването от куче на 16.02.2024г.и като свидетел е бил разпитан нейният внук М. П. Р..Същия не е депозирал показания,които да навеждат на това ,че знае за заболяването захарен диабет на баба му , за който установен по-късно захарен диабет данни се съдържат в заключението на СМЕ по същото дело на ИРС.
По нейно искане по делото е назначена СМЕ .
Вещото лице по същата е изготвило заключение, след личен преглед на ищцата и запознаване със съществуващата медицинска документация по случая. Същото е приело, че преди ухапването от бездомното животно при пациентката не е бил известен захарния диабет.Съгласно анамнезата заболяването е установено 2-3 месеца след ухапването. От медицинската документация се установява амбулаторен лист с основана диагноза захарен диабет тип 2 без усложнения с дата 24.6.2024г.Симптомите при захарен диабет могат съществуват за различни периоди от време пациентът може да е безсимптомен в продължение на месеци и години в зависимост от индивидуалните особености и стойностите на кръвната глюкоза.Посочило е, че всяко хронично заболяване, каквото е и захарният диабет, води до рискове за здравето.Към момента на диагностициране на заболяването не могат да бъдат оценени всички рискови фактори.
Единствените за които има информация от анамнезата и медицинската документация са възрастта, наличието на хипертония, дислипидемия. При ищцата липсва фамилност за захарен диабет. По отношение на тегло, степента на физическа активност и прием на медикаменти -липсва документация за адекватна преценка към 2024г.Според представения списък на амбулаторни листи с основни диагнози - диагнозата захарен диабет тип 2 фигурира за пръв път от 24.06.2024г.Посочило е ,че липсва медицинска документация в периода преди и при диагностициране на захарния диабет, която да потвърди или отхвърли наличието на отклонения от въглехидратния метаболизъм във времето преди ухапването.
Изразило е, че съгласно съвременните разбирания захарният диабет тип 2 е многофакторно заболяване, като един от основните елементи в патогенезата му са инсулиновата резистентност и бета-клетъчната дисфункция. Развитието на тези патогенетични механизми е хроничен, дългосрочен процес и не може да се свърже с еднократно събитие.Поддържа ,че Психоемоционалният стрес от еднократно събитие може да доведе до стресова хипергликемия (повишаване на стойностите на кръвната глюкоза) както при здрави така и при пациенти с нарушения във въглехидратната обмяна.При ищцата анамнезата за поява на сухота в устата след ухапването, въпреки липсата на предоставена документация би могла да се интерпретира като вероятна хипергликемия водеща до съответната симптоматика.С оглед на посочените фактори е приело, че ухапването от куче не може да бъде еднократно събитие водещо самостоятелно до развитие на Захарен диабет тип 2 при вероятност нарушенията във въглехидратната обмяна (диабет или преддиабет) да са предхождали събитието, но да не са били диагностицирани.Съобразявайки датата на инцидента (16.02.24г.) и датата за поставяне на диагнозата захарен диабет е заключило ,че по-скоро се касае за естествена прогресия на заболяване, прехождащо ухапването.Заключило е и, че нарушенията във въглехидратния метаболизъм не е могло да се е развили изначално след ухапването.В съд.заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и отново заключава, че няма как ухапването от куче само по себе да е единствения фактор, довел до диагностициране на заболяване Захарен диабет тип 2 и сочи ,че според него и към датата на ухапването ищцата вече е имала нарушение в глюкозния метаболизъм. За да се появи това нарушение под формата на диабет три месеца по-късно, тя трябва 3 да е имала нарушения във въглехидратния метаболизъм към момента на ухапването и преди него, те не възникват моментно, това е един дълъг процес, касаещ месеци и години.
Разпечатката съдържа 24 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32c54a22-1748-47e3-a8d3-5264c4112c2b