Решение № 260431 от 21.11.2025, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар М.Ружина, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2691 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от чуждестранно юридическо лице „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, със седалище в Париж, Франция, против М.Б.З. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 28.10.2016 г. сключил с ответника М.Б.З. договор за потребителски заем № EMLN – 14037224/28.10.2016 г., съгласно който предоставил кредит на ответника в размер в размер на 55 000 лв. срещу поето задължение от него да върне заема при условията на договора. Ответникът следвало да погаси кредита на 84 месечни вноски, всяка по 830.09 лв., които включвали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите - 7.75% и годишния лихвен процент - 6.87%, посочени в договора. Длъжникът преустановил плащането на погасителните вноски на 28.10.2016 г., като преди тази дата били погасени 17 месечни вноски. Съгласно чл. 5 от договора, вземането на кредитора ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни вноска. В настоящия случай кредитът станал предсрочно изискуем на 20.06.2018г. и ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 55 616.03 лв., представляващи оставащите 67 броя погасителни вноски към 20.06.2018 г., от които 46 332.56 лв. – главница и 9269.00 лв. - възнаградителна лихва за периода 20.05.2018 г. до 20.11.2023 г. Ищецът твърди, че исковата молба представлява волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и с връчването й ответникът следва да се счита за уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Поддържа, че ответникът дължи и сумата от 11 694.08 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба - 28.01.2021 г.

При така изложените твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 67 295.64 лв., от която 46 332.56лв./главница/, 9269 лв./ възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018г. до 20.11.2023 г./ и 11 694.08 лв./мораторна лихва за периода 20.06.2018 г. до 28.01.2021 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата наподаване на исковата молба

/28.01.2021 г./ до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът, чрез своя особен представител, оспорва исковете. Оспорва да е сключен договор за кредит – оспорва подписа и почерка за кредитополучател в представения договор. Счита, че липсата на подпис на кредитополучателя сочи на нищожност на договора, поради липса на съгласие. Оспорва договора като нищожен, поради противоречие със закона, добрите нрави и поради наличие на неравноправни клаузи. Счита, че договорът противоречи на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, а така също липсват доказателства за изпълнение на задължението на банката по чл. 6 от ЗПК, а именно да предостави по подходящ начин разяснения на потребителя, позволяващи на кредитополучателя да прецени доколко предлаганият договор за кредит съответства на неговите потребности и финансово състояние, чрез разясняване на основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху потребителя, в т.ч. последиците, в случай на просрочени плащания от страна на потребителя. Твърди, че е допуснато нарушение на чл. 143, ал. 2 т. 19 от ЗЗП, както и липсват реквизитите, изискуеми по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - липсват съществени за потребителския кредит условия, а именно не са посочени всички разходи, формиращи годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, изчислени по начина, указан в приложение № 1 към закона.

В договора е посочено, че ГПР е определен към момента на сключване на договора, но не е посочена общата сума, дължима от потребителя, и начинът, по който е образуван ГПР. Поддържа, че непредоставянето на информацията по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК означава, че страните по договора не са постигнали съгласие по тези съществени елементи от договора. При това положение следва да се приложи чл. 22 от ЗПК, като се приеме, че договорът за кредит между ищеца и М.З. е недействителен. Ако съдът приеме, че договорът е недействителен, следва да се приложи императивната норма на чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят да бъде осъден да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи. Твърди, че договорът не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, според който погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи. В процесния случай са посочени само броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски.

При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Ответникът оспорва да е получил договорения кредит. Оспорва кредитът да е предсрочно изискуем. Твърди, че, съобразно Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

Поддържа, че дори и да е настъпила изискуемост на кредита, недължими са лихвите и разноските преди констатираната изискуемост. Оспорва размера на исковете.

Поддържа, че, при постъпване на частични плащания, неправилно банката е погасявала първо лихвите, после разноските и едва накрая главницата. Оспорва извлечението от погасителния план, подписан от процесуалния представител на ищеца. Поддържа, че лихвата е прекомерна, уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което клаузата за лихва е нищожна. Счита годишният процент на разходите за недействителен, противоречащ на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните главница и лихви. Моли съда да отхвърли исковете.

В първото съдебно заседание по делото, на основание чл.218 от ГПК, по молба на „Ю.Б.“ АД същото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца. Третото лице помагач изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За да бъдат уважени исковете, трябва да е доказан следният фактически състав: 1/между страните да е сключен договор за потребителски кредит; 2/ кредитът да е станал предсрочно изискуем — да са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и да е връчено на ответника уведомление, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем; 3/ размерът на задълженията да е определен, съгласно условията на договора.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По делото се установи от представения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN – 14037224 от 28.10.2016г., че страните са се споразумели ищецът да предостави на ответника кредит за потребителски цели в размер на 55 000 лв. Договорено е заплащане на „такса ангажимент“ от кредитополучателя в размер на 1100 лв. Договорен е лихвен процент от 6.87%. Кредитът е трябвало да бъде върнат чрез плащане на 84 бр. погасителни вноски, всяка по 830.09 лв. Посочено е, че общата стойност на плащанията по договора е 69 727.56 лв., а годишният процент на разходите е 7.75 %. В договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени падежите на вноските и техният размер.

Спорен въпрос по делото е дали договорът е автентичен в частта, относно положения от ответника подпис. По искане на представителя на ответника с определение от 08.01.2024 г. съдът, по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, е открил производство по оспорване на договора в частта, относно положения подпис от ответника. Указано е на ответника, че е негова доказателствената тежест в това производство, но същият не ангажира доказателства в тази насока, поради което съдът прие, че оспорването не бе доказано.

Спорен въпрос по делото е дали договорът е действителен. Ответникът твърди, че договорът е нищожен, тъй като противоречи на закона, добрите нрави и поради наличие на неравноправни клаузи. Ответникът сочи противоречие със следните текстове от закона - чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, неизпълнение на чл.

6 от ЗПК, нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл.11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.

Видно от съдържанието на процесния договор се касае за потребителски паричен кредит, като ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП и спрямо него е приложима закрилата по Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

По спорния въпрос дали договорът е нищожен, поради противоречие с чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗПК и неизпълнение на чл.6 от ЗПК:

Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя, съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора, необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Според алинея втора на същия член, информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2.

Съгласно чл.6 от ЗПК, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя подходящи разяснения на потребителите, позволяващи им да преценят доколко предлаганият договор за кредит съответства на техните потребности и финансово състояние, и разяснява преддоговорната информация по чл. 5, която трябва да бъде предоставена, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху потребителите, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания от страна на потребителя.

Информацията по чл.5 и чл.6 от ЗПК е преддоговорна информация, която трябва да бъде предоставена на потребителя. По делото не бяха ангажирани доказателства от ищеца да е предоставил стандартен европейски формуляр с информацията по чл.5, ал.1 от ЗПК на ответника преди подписването на договора. Неизпълнението на преддоговорни задължения на кредитора по чл.5 и чл.6 от ЗПК обаче не е самостоятелно основание, което да обоснове недействителност на договора за кредит, а се преценява при тълкуване на действителната воля на страните при сключването на договора. То не е предвидено и сред основанията по чл.22 от ЗПК за обявяване на договора за недействителен.

Основателни са обаче възраженията на ответника за недействителност на договора, поради допуснати нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК и чл. 143, ал. 2, т.19 от ЗЗП.

Договорът за потребителски кредит трябва да отговаря на изискванията на чл.10-12 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита; годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски(т. 11) .