Определение № 3036 от 22.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62888/2024
- Вид
- Определение № 3036
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3036 гр. София, 22.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110162888 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на ... ЕООД с ЕИК: ... и адрес: гр. София, ..., общ. Столична, обл. София (столица), срещу Л.
В. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ..., общ. Столична, обл. София (столица), за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумите 365,48 лева (триста шестдесет и пет лева и 48 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит № 330155 от 24.06.2019 г., сключен със "Сити кеш" ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ... ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 14,56 лева (четиринадесет лева и 56 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 24.06.2019 г. до 25.05.2020 г., сумата 70,72 лева (седемдесет лева и 72 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 25.05.2020 г. до 21.12.2023 г.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед № 2112 о т 18.01.2024 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 1610/2024 г. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор за кредит № 330155 от 24.06.2019 г., сключен със "Сити кеш" ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ... ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г.
1
В исковата молба са налице твърдения, че на 24.06.2019 година длъжника Л. В. С., ЕГН: **********, е сключила Договор за потребителски кредит № 330155 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата от 900 лева, срещу което се съгласила да върне 3 броя вноски в по 30,04 лв., както и 8 броя вноски по 130,04 лв., в срок до 25.05.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.85 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 330155 на 24.06.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.
22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски 2 кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, с полагането на подписа по договора, кредитополучателят удостоверява, че надлежно е положил заемната сума.
Ищецът твърди, че ответника Л. В. С., ЕГН: ********** не е изпълнил а в срок задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, ....
Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което е приложена към настоящата искова молба. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по 3 конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
В условията на евентуалност ищецът намира, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на исковата молба, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС).
Ответникът Л. В. С., чрез особения представител адв. К., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че представените Общи условия са непълни, тъй като липсва посочената от ищеца норма на чл. 31, ал.
3.
На следващо място твърди, че от данните по делото остава неясно от коя дата ищецът счита договора за предсрочно изискуем. Неясно е и какви суми и кога са били погасявани от ответника. Оспорва ответникът да е уведомен надлежно за цесията, като счита че като особен представител не може да получава такова уведомление. Позовава се на съдебна практика. Оспорва по същество договора за заем и договора за цесия.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорно правоотношение и изпълнението на задълженията на праводателя си по него, а именно, че кредиторът е предоставил процесната сума за главница, размерът на сумата, падежа на вземането, уговорката за договорна лихва, периода на дължимост и нейния размер, че е придобил валидно вземането и че длъжника е надлежно уведомен за цесията, а по иска за обезщетение за забава – наличието на забава, периода на забавата, както и размера на иска, а ответникът следва да установи фактите, от които произтичат възраженията му.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
По делото не са налице факти и обстоятелства, както и права, които да бъдат приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за 4 разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Основателно е искането на ищеца за приема на приложените от него писмени доказателства, тъй като са относими към предмета на делото.
По отношение на разпоредбите на чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за задължително участие на страните по делото в информационна среща за процедура за медиация, съдът намира, че независимо, че спора попада в приложното поле на закона, в случая са налице предпоставките на чл. 140а, ал.
3, т. 2 от ГПК, а именно ответникът не е открит на посочения от него адрес и книжата не са му връчени лично, а особения представител не може да се разпорежда с предмета на делото.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че следва да прикани страните към доброволно уреждане на спора, чрез медиация, постигане на спогодба или друг способ.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени под опис към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 1610/2024 г. по описа на РС София, 90 с-в.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2026 г. от 09.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подрежи на обжалване .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5
6