Решение № 22059 от 04.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22059 гр. С. 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20241110117426 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК и чл.

143, ал. 1 ЗЗП по отношение на ответника за обявяване на нищожен договор за потребителски кредит № ... от 28.08.2019 г., под евентуалност за обявяване на недействителна на клаузата на чл. 7 от договора и за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 50 лв., като частичен иск от 4704,17 лв., поради нищожен договор за потребителски кредит № ... от 28.08.2019 г.

Ищцата твърди, че с ответника Т. Б. А. Б. ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ... от 28.08.2019 г., по силата на който му е предоставен заем в размер на 4 000 лв. Навежда твърдения, че съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, кредитодателя предлага застраховки, в качеството му на застрахователен агент. Съгласно договора заемателят се е присъединил към предлаганите от кредитодателя застраховка

Програма

„Защита живот безработица/хоспитализация“. Така към задълженията към процесния договор е включена сумата от 959,90 лв., която включва застрахователен пакет „Б.К€ Ж.“ - 475,20 лв. и застрахователен пакет „БАНК КОМБО БЕЗРАБОТИЦА“ - 484,70 лв.

Застраховките са предлагани от кредитора и така застрахователната им премия се заплаща от кредитодателя директно на застрахователя или застрахователния посредник. Към кредита е начислена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 595,19 лв. Съгласно договора за потребителски кредит същата се дължи от деня на подписване на договора, финансира се от кредитора и се възстановява с дължимите месечни вноски. Уговореният лихвен процент, изчислен като годишен лихвен процент (ГЛП) е 31.95 %, като същия се изчислява по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на базата 30 дни в месеца и 360 дни в годината.

Уговорена е и клауза за забава, според която потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Тази лихва е в размер на основният лихвен процент плюс десет проценти пункта.

1

Годишният процент на разходите по процесния кредит (1 IIP) по всички суми изброени по-горе е 48.70 %. Така общата дължима сума по кредита е в размер на 8 704,17 лв., което страните се договорили да бъде върната на равни месечни вноски за период на кредита. Вноската по кредита е уговорена в размер на 241,79 лв. Съгласно договора, в случай на частични плащания по кредита най-напред се погасяват съдебните вноски, после лихвата за забава, после начислените такси, след това договорната (възнаградителна) лихва и най-накрая накрая главницата (чл. 25.4.2). За усвояването на кредита и връщането на сумите е открита банкова сметка на доверителя ми при кредитодателя. Твърди, че към настоящия момент е извършвала частични плащания на дължимите суми по договора. Твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като било допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената форма - договорът не бил написан по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт от поне 12, като договорът не бил подписан на всяка страница. Счита, че се заобикалят чл. 11, ал. 1, т. 7 и 8 ЗПК. Посочва, че нямало данни застрахователната премия да е заплатена на застрахователя от кредитодателя, за да има последният правно основание да претендира тези суми. Поддържа, че вноските по застраховката представляват съществени услуги по усвояване и управление на кредита, което било забранено съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Застрахователната премия била част от общия разход по кредита за потребителя и следвало да бъде включена в ГПР, а при нейното включване се нарушава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че ГПР е некоректно посочен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което договорът за потребителски кредит да бъде признат за нищожен, а в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 7 от договора поради противоречие със ЗПК и ЗПП.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е сключен описания договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са спазени всички законови изисквания относно договора и неговото съдържание.

Посочва, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а това е изцяло по негово желание, като преди подписване на договора му бил предоставен СЕФ. Ищецът имал право да прекрати застраховката, но не се възползвал от това. Отрича клаузата на чл. 7 да е неравноправна, както и поемането на задължение за сключване на застраховка да е условие за сключване на договора, поради което и не следва да е част от ГПР. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 е да докаже, че договорът, респ. клаузата на чл. 7 от договора, е нищожна поради противоречие с императивна правна норма. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 е да докаже, че договорът, респ. клаузата на чл. 7 от договора, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване. В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във 2 фактическия състав на спорното право: сключването между ищцата и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ... от 28.08.2019 г., по силата на който банката е предоставила на ищцата заем в размер на 4 000 лв.

По силата на посочения договор за кредит ответникът се задължава да предостави на ищеца кредит в размер на 4000лв. Посочено е в чл. 7.1, че се дължи и застрахователна премия от 959,90 лв. и общият размер на кредита става 5555,09 лв. със срок за погасяване до 05.09.2022г. Предвидена е еднократна такса за оценка на риска в размер на 595,19 лева дължима в деня на подписване на договора, която се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 31,95%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 48,7%, а общата дължима сума от потребителя на 8704,17 лв. В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.

По делото е представена декларация от страна на ищеца, с която тя потвърждава специалните условия по застраховка с покритие

„Живот.

Нежелана

Безработица/хоспитализация на кредитополучатели“. Предвидено е, че общата еднократна дължима сума възлиза на 959,90 лв. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД. Както договорът за кредит, така и застраховката са подписани на 28.08.2019г., тоест едновременно, което показва тяхната свързаност и взаимна зависимост.

За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е допуснато, изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено. От него се установява, че при залагане като главница на сумата от 5555,09 лв., която включва реално усвоената главница от 4000лв., застрахователната премия от 959,90лв. и 595,19 лева такса за оценка на риска, годишният процент на разходите би бил 77,54%.

Вещото лице е достигнало до извода, че цената на допълнителната услуга – застрахователна премия по сключената застраховка и такса за оценка на риска не са включени като разход по кредита, а са определени като част от главницата. От извършената проверка в счетоводството на ответника е установило, че от страна на ищеца за погасяване на процесния кредит е внесена сумата в размер на 8040,26 лева.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ищецът прави възражение за нарушение на 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че нарушение на посочените изисквания не е допуснато – договорът е сключен в писмена форма и е написан по ясен и разбираем начин с еднакъв шрифт, който е достатъчно голям за нормалното му разчитане. Същият е представен от двете страни по спора, което показва, че и двете разполагат с екземпляр от него. Следва да се посочи, че в закона 3 няма изискване за подписването на договора на всяка страница, но в случая и това е сторено, видно от представения от ответника екземпляр /л. 66-74/.

Следващото възражение е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, който гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.