Определение № 11209 от 22.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11209 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504727 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. В. Т., с ЕГН ********** срещу Разпореждане №20089 от 11.02.2026 г., постановено по гр. д. № 5583/2023 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, с което е върната въззивната жалбa вх. № 385544/25.11.2025 г. на Д. В. Т. срещу решение № 19425/28.10.2025 г. по гр. д. № 5583/2023 г. на Софийския районен съд, 79 състав.

Жалбоподателят поддържа, че е в съдебната практика последователно се приема, че формалните процесуални изисквания не следва да се тълкуват прекомерно ограничително, когато това би довело до лишаване на страната от възможността да упражни правото си на въззивно обжалване. Счита, че връщането на въззивната жалба представлява крайна процесуална санкция и следва да се прилага само когато е безспорно установено, че указанията на съда не са изпълнени в предоставения срок и страната е била надлежно уведомена за тях. В конкретния случай връщането на жалбата е счетено за прекомерно ограничаващо правото на въззивен контрол върху първоинстанционното решение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решение № 19425/28.10.2025 г. по гр. д. № 5583/2023 г. на Софийския районен съд, 79 състав е съобщено на Д. В. Т. на 10.11.2025г. и в законоустановения срок от същата е подадена въззивна жалба, към която, в нарушение на изискванията на чл.261, т.2 и т.4 ГПК не е приложен документ за внесена държавна такса. С Разпореждане №181900/27.11.2025г. въззивната жалбa вх. № 385544/25.11.2025 г. на Д. В. Т. е оставена без движение и на 1 жалбоподателя е указано, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да представи по делото: 1/ вносна бележка за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2362,80 лева; 2/ надлежно пълномощно на процесуалния представител адв. С.Ф.., депозирал въззивната жалба с дата, предхождаща депозирането на въззивната жалба, или, в случай че упълномощаването е с дата, следваща депозиране на жалбата – да представи и изрично писмено потвърждаване на сторените от упълномощеното лице процесуални действия. Въззивникът е предупреден, че при неизпълнение на дадените указания в срок, въззивната жалба ще бъде върната. Разпореждането е съобщено лично на Д.

В. Т. на 07.01.2026г., но до края на предоставения срок, изтекъл на 14.01.2026г. – работен ден, не са изпълнени указанията за отстраняване нередовности на въззивната жалба. Поради неизпълнението на указанията, с Разпореждане №20089 от 11.02.2026 г., постановено по гр. д. № 5583/2023 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, въззивната жалба е върната.

Настоящия състав намира, че постановеното разпореждане не страда от сочените от жалбоподателя пороци и същото като законосъобразно постановено подлежи на потвърждаване по следните съображения:

Съгласно чл.260, т.2 и т.4 ГПК към въззивната жалба се прилагат пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник и документ за внесена такса. Разпоредбата въвежда минимални изисквания за редовност на подадената въззивна жалба и изпълнението им е предпоставка за сезиране на въззивната инстанция. В случая към подадената въззивна жалба не са представени пълномощно, независимо, че е подадена от адвокат и доказателства за заплатена в полза на СГС държавна такса. Поради липсата на изискуеми реквизити, СРС е дал правилни и съобразени с посочената разпоредба указания, които са надлежно съобщени на страната. Доколкото указанията са доведени до знанието на ответника, изцяло в нейна дискреция е дали да изпълни указанията и да поддържа подадената въззивна жалба или като не изпълни дадените такива, да покаже, че се е дезинтересирала от подадената въззивна жалба.

Поради надлежното съобщаване на указанията, на страната е осигурена възможност за упражняване правото на защита. От Д. В. Т. не са предприети никакви действия, като ако е считала , че няма финансова възможност да заплати държавната такса е можела да поиска да бъде освободена от заплащането й по реда на чл.83, ал.2 ГПК.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №20089 от 11.02.2026 г., постановено по гр. д. № 5583/2023 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, с което е върната въззивната жалбa вх. № 385544/25.11.2025 г. на Д. В. Т. срещу решение № 19425/28.10.2025 г. по гр. д. № 5583/2023 г. на Софийския районен съд, 79 състав.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3