Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2435 от 01.07.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14622/2021
Вид
Решение № 2435
Подписан
01.07.2022
В сила
25.07.2022
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2435 гр. Пловдив, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330114622 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.

Л.“ № ** против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център България, сграда А, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **** от 13.01.2017 г., по силата на който „Кредисимо“ АД, предоставил на ищеца сумата от 1000 лева, платим на 13 месечни погасителни вноски, считано от 20.02.2017 г. до 20.02.2018 г.

Всяка вноска била в размер на 96,67 лв., при уговорен лихвен процент по кредита 41,24% и ГПР в размер на 50%. Общият размер на всички плащания бил 1256,71 лева. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, ищцата следвало да предостави обезпечение по кредита, представляваща банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ АД, гр. София, юридическо лице - поръчител. Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 13.01.2017 г.между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „Кредисимо“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за поръчителство. По силата на сключения договор за поръчителство, ищецът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, в общ размер на сумата от 958,62 лв. /или 73,74 лв. на месец, за периода на действие на договора за кредит/, от която сума поради предсрочно погасяване на договора е заплатена сумата от 147,46 лв., която счита за недължимо платена, поради недействителност на договора за предоставяне на поръчителство и договора за потребителски кредит, неразделна част от който е договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания предвидени в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как същата се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски, 1 посочени в погасителния план. Договорът бил недействителен, тъй като възнаградителната лихва е нищожна, клаузата противоречи на добрите нрави. Договорът бил недействителен и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсва посочване в същия на перата, от които е съставена общо дължимата сума. Твърди договорът да е недействителен и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не е посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай, всяка вноска включва главница, възнаградителна лихва и ГПР. Твърди, че договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като същата надвишавала трикратния размер на законната лихва. Клаузата за заплащане на обезпечение към основния договор за заем противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Излага, че обезпечение не се дължи на основание чл. 10а ЗПК, доколкото представлява възнаграждение за услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита. Твърди, че клаузата за заплащане на възнаграждение по обезпечителния договор е недействителна, тъй като уговарянето й е с цел заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗПК.

С оглед гореизложеното, моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 147,46 лева, платена при начална липса на основание по клауза за обезпечение по договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за потребителски кредит № **** от 13.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.09.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен, след като потребителят се е запознал предварително с него, като последният е имал възможност да избере да сключи необезпечен кредит, респ. да представи банкова гаранция. Счита, че договорът за потребителски кредит, е сключен при спазване изискванията на ЗПК, като оспорва твърдението на ищеца за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, поради което и счита, черазпоредбата на чл. 22 ЗПК не е приложима. Не била приложима и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че размерът на уговорената договорна лихва не бил прекомерен и не нарушава добрите нрави. Счита за неоснователно релевираното в исковата молба твърдение, че уговореното възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство, следва да бъде включено в ГПР като разход по кредита. Оспорва твърдението, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не се дължи на основание чл. 10а ЗПК. Излага съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, а представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попада в обхвата на общия разход по кредита. Сочи, че възнаграждението е дължимо на поръчителя, а не в полза на кредитора по договора за кредит, който не е страна по договора за предоставяне на поръчителство. Допълнителен аргумент в тази насока бил, че договорът за кредит е сключен преди договора за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Счита искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за неоснователно и прави изрично възражение в тази насока, тъй като няма представени доказателства, които да установяват, че ищецът е материално затруднено лице.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между ищцата Д. Й. Т. и „Кредисимо“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № **** /13.01.2017 г., за предоставен кредит в размер на 1000 лева. /виж. Определение от 14.04.2022 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите 2 доказателства.

Следователно, съдът приема, че между Д. Й. Т. и „Кредисимо“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № ****/13.01.2017 г., за сумата от 1000 лева. От приетия като писмено доказателство по делото - процесният договор и Приложение № 1 към него, се установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на кредита - 1000 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41,24 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 50 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 13 месечни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1256,71 лева.

Според чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо “ юридическо лице (Поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал. 1, срок, Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“, съответно договора за потребителски кредит не поражда действие между „Кредисимо“ и кредитополучателя.

Във връзка с договора за потребителски кредит на същата дата са сключени Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит срещу възнаграждение от 73,74 лева на месец. Според чл. 8, ал. 4 от Договора е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на Поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ АД.

Във връзка с договора за предоставяне на поръчителство, е сключен и Договор за поръчителство от същата дата – 13.01.2017 г. между „Кредисимо“ и „Ай Тръст“ ЕООД.

По делото е постъпила молба от 20.01.2022 г. от ищцата към която е приложена молба от „Ай Тръст“ ЕООД адресирана до процесуалния представител на Д.Т. - адв. К., в отговор на СУ от 30.11.2021 г., в която се посочва, че ищцата е погасила сумата от 147,46 лева по договор за предоставяне на поръчителство.

Предвид така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ АД. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята 3 правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, съдът констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР. След като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищцата и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното възнаграждение е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.