Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1163 от 10.05.2023, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Частно административно дело 820/2023
Вид
Определение № 1163
Подписан
10.05.2023
В сила
10.05.2023
Състав
ЧАВДАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60, ал.5 и 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60, ал.5 и 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т.1, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.188 · Закон за данък върху добавената стойност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1163/10.05.2023г.

Бургас,

Административният съд - Бургас - III-ти състав, в закрито заседание на десети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЧАВДАР ДИМИТРОВ

Като разгледа докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ частно административно дело № 20237040700820/2023

Производството е по чл. 60, ал.4 от АПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от „Забава 5“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.

Александровска №17 чрез адв, Д., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-*********/05.05.2023г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“, Бургас при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните норми. По същество се иска неговата отмяна.

Предмет на настоящото разглеждане се явява единствено разпореждането за предварително изпълнение на заповедта.

Предмет на самата заповед и на предварителното й изпълнение е следната ПАМ – запечатване на търговски обект – Дино парк , находящ се в гр. Бургас , Морска градина, стопанисван от жалбоподателя, ведно с постановена забрана достъпа до него за срок от 14 дни, обективирано в Заповед № ФК-*********/05.05.2023г. на началника на отдел „Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ и самото постановяване на подобна мярка е в нарушение на задължителните указания дадени от СЕС по дело С-97/21, поради което е незаконосъобразно и необосновано. Отделно от това административният акт се сочи като немотивиран, необосноваващ необходимостта от предварително изпълнение.

Съдът при извършена проверка за редовност и допустимост на оспорването с жалбата, установи следното:

Жалбата е подадена от активнолегитимирано лице с оглед обстоятелството, че оспореното Разпореждане за принудително изпълнение на ПАМ е обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-*********/05.05.2023г.на началника на отдел „Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка – „запечатване на търговски обект – Дино парк , находящ се в гр. Бургас , Морска градина, стопанисван от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок от 14 дни“.

Заповедта е била връчена на жалбоподателя на

09.05.2023г., като жалбата е подадена в 3-дневния срок за обжалване на разпореждането на предварителното изпълнение на адм. акт по чл. 60, ал.4 от АПК, изтичащ на 12.05.2023г., поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От обстоятелствената част и диспозитива на приложената към делото Заповед е видно, че на 03.05.2018 г. е извършена проверка на обект Дино парк. При проверката е прието, че дружеството в качеството си на задължено лице по ЗДДС, притежава фискални устройства-2бр., ведно с 2бр. книги на дневните финансови отчети. Констатирано е , че при извършена контролна покупка на 2бр. билети – 1 за възрастен и 1 за дете на обща стойност 27,00 левазаплатени в брой от Т. Георгиева, не е бил издаден фискален касов бон, нито касова бележка от кочан от служителя Валерия Астакова – касиер.

Като доказателство за бездействието са цитирани издадените ДФО и КЛЕН, в които липсва регистрирана продажба на стойност 27,00 лева. Така описаните факти са подведени под нормата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. чл.118, ал.1 ЗДДС.

Според актуалната към настоящия момент редакция, те визират следното:

Чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата - „Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;“

Чл.118, ал.1 – „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.“

Сочени като иззети като доказателства при проверката са фискални касови бонове, дневни финансови отчети, справка за работещите по трудово правоотношение лица, КЛЕН, Описи на паричните средства, обяснения от касиер, 2бр. билети и др.

Въз основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, с което е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение представлява и основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, за това административният орган е наложил ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни“.

Заповедта постановява запечатването да се извърши непосредствено с връчването на заповедта в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател. Със заповедта още е указано на търговеца, че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще се извърши на 09.05.2023г. в 10,00 часа.

Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК.

Според тези мотиви фактическите основания за издаване на това разпореждане са пет.

Първото касае обстоятелството, че обектът е временен търговски обект, поради което обстоятелство органът е заключил, че изпълнението на ПАМ преди влизане на заповедта в сила е необходимо, тъй като в противен случай би било осуетено, предвид „сезонността на обекта“.

Второто фактическо основание касае описаната по-горе като извършена покупка, за която не бил издаден касов бон.

Според третото фактическо основание в касата на обекта е установена разлика от 27,00 лева вповече, спрямо отчетените търговски продажби.

Според четвъртото фактическо основание среднодневният оборот на обекта е на стойност 270,88лева.

Съгласно петото изложено в заповедта основание за постановяване на предварително изпълнение на същата са налични непогасени публични задължения в размер от 1985,07 лева към 04.05.2023г.

Въз основа на тези факти органът е направил извод, че предварителното изпълнение е необходимо, за да се защитят особено важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или труднопоправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че констатираното нарушение води до укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер в тяхната съвкупност и че това нарушение води до ощетяване на бюджета, от което следва според органа, че е налице значим интерес както за държавата, така и за обществото. Направен е извод, че с конкретното предварително изпълнение се осъществява защита интереса на фиска свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Органът е направил извод и за това, че предварителното изпълнение на мярката би имало преустановително и коригиращо действие, както и превантивно такова спрямо възможността за допускане и на бъдещи нарушения.

Според адм. орган установяването на укрити приходи от продажби попадат в хипотезата труднопоправима вреда по смисъла на чл.60, ал.1, предл.4 от АПК.

В заключение административният орган е направил извод, че разпореждането за предварително изпълнение е съобразено както с характера, така и с целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчното облагане.

Именно с оглед на това, според органа, отлагането изпълнението на ПАМ би попречило за постигане на посочените цели. Според органа превенцията срещу нежеланите резултати за фиска, а оттам и за държавата и обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ.

При такаустановените факти и обстоятелства Съдът достига до следните правни изводи:

Дружеството-жалбоподател е заинтересована страна, като адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, поради което за него е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Според чл.188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

Според чл.60, ал.1 от АПК в административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответна гаранция.

Съгласно чл.60, ал.4 от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

Когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага неговото предварително изпълнение.

Във всички останали случаи административният акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не бъде обжалван в срока за неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът се произнесе по неговата законосъобразност, т.е. след наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата срещу административният акт е отхвърлена.

Случаите, при които административните актове се изпълняват след като влязат в сила обективират основния принцип. Другата хипотеза, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон, е изключение.

В тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка по чл.60, ал.1 АПК. Същите по своето естество и характер следва да сочат на някакъв вид изключителност или особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо обичайните случаи от същия вид.

От регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките на нормата.

Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е нито цел, нито идея на законодателя.

В процесния случай като основен аргумент за постановяване предварително изпълнение на мярката се сочи временният характер на търговския обект, ведно с други обстоятелства, съдържащи се в заповедта.

При така изложеното съдебният състав действително констатира такава изключителност именно в обстоятелството около временния характер на обекта. Същата обаче следва да бъде разгледана в светлина на съдебната практика на СЕС по дела, касаещи приложението на член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), заедно с член 4, параграф 3 ДЕС. Според смисъла на посочените норми в областта на ДДС всяка държава членка има задължение да вземе всички законодателни и административни мерки, с които може да се гарантира събирането на целия дължим на нейната територия ДДС и да бъдат предотвратени всички форми на данъчни измами.