Протокол № 13 от 13.02.2025, Районен съд - Мадан

ПРОТОКОЛ

№ 13 гр. гр.Мадан, 13.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова

Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20245430200085 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б. Е. К. – редовно призован, не се явява, за него се явява АДВ. Ф. Т. – с пълномощно по делото.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Началник на РУ-Мадан при ОДМВР Смолян – редовно призован, представлява се от ЮРИСК.К. В. – с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ В. Р. Е. – редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ А. И. П. – редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ М. М. К. – нередовно призован, не се явява.

Изпратената призовка до свидетеля е върната в цялост с отбелязване, че при направените посещения на 23.01.2025 г., 30.01.2025 г. и 08.02.2025 г., на посоченият адрес ул. М. в с.С. лицето не е намерено. По данни на майката лицето е на мисия.

АДВ.Т. – Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСК. В. – Моля да бъде даден ход.

СЪДЪТ НАМИРА, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличността и разпит на свидетеля:

В. Р. Е. – на 46 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и дела с жалбоподателя.

НА СВИДЕТЕЛЯ се напомни наказателната отговорност по чл.290 от НК. Свидетеля обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ В. Е. – Работя в РУ-Мадан на длъжност „Полицейски инспектор“. На 07.09.2024 г. бях на разположение. Около 22.30 часа получих съобщение от мл.оперативен дежурен в РУ Мадан, че трябва да окажа съдействие на полицейския наряд, които след подаден сигнал на тел.112 били изпратени на запален контейнер от смет на отбивката за с. Р.. Отивайки на място наряда установил четири лица в нетрезво състояние, същите не се подчинявали на указаните им разпореждания, за което потърсили съдействие от дежурния на РУ Мадан. Аз и ст.инсп. В. К. се отзовахме на сигнала. На място пристигнахме около 23.10 часа и установихме група от лица, всичките бяха подпийнали, но Б. К. се държеше неадекватно. Като пристигнахме на място, действително имаше запален контейнер. Мисля, че аз когато отидох, бяха четири лица в беседката в близост до контейнера. Представихме се по надлежния ред и поискахме документ за самоличност от Б. К.. Другите лица в беседката които бяха, оказваха съдействие. Б. К. отказваше да даде документ за самоличност, не изпълняваше разпорежданията на полицейските органи.

Ние установихме на по-късен етап, че това е лицето Б. К.. Той се държеше крайно невъзпитано, изказваше някакви становища: „да дойде някой, който е завършил академията на МВР, на друг никой няма да се представя“, като също парадираше с някакви връзки, на сутринта щял да съобщи на кмета на гр.Мадан, като му цитира името, и че ще ни насочва към бюрото по труда. В наше присъствие избута мл.инспектор А. Б.. А. Б. беше покрай Б. К., ние бяхме в словесен сблъсък, всеки изказваше тезата си, и същият при пореден опит от нас да му изискаме документ за самоличност, избута колегата, бутна го с ръце, не беше груба намеса. Жалбоподателят категорично отказваше да изпълнява нашите разпореждания да се представи и да даде документ за самоличност, и на по-късен етап лицето беше задържано за пречене.

Документът за самоличност го намерихме в него, след като беше задържан.

Когато го докарахме в РУ Мадан, той вече се укроти, взе да съдейства, 2 съжаляваше за постъпката. Непосредствено след това го освободиха. Дори колегата В. К. отиде и му взе и закуска. Разбрахме, че Б. К. живее в с.С., беше му подсигурен транспорт и беше закаран в с.С.. Още в самото начало на проверката разбрахме, че е незрящ, той ни го заяви и ни казваше: „аз съм незрящ, нищо не може да ми направите“, нещо в такъв смисъл.

На въпроси от адв. Т. свидетелят отговори: Във времеви период от половин час от обаждането пристигнахме на мястото, където е извършена проверката. Впоследствие разбрахме, че там намиращите се лица нямат отношение към запаления контейнер, но колегите били изпратени по сигнал на тел.112 и трябвало да установят какво е естеството на сигнала, като е следвало да снемат някакви сведения от там намиращите се имат ли отношение към случая. Освен Б. К. всички други лица оказаха съдействие.

При задържането на Б. К. му бяха поставени белезници. Когато аз пристигнах на място, не му бяха сложени белезници. Аз нямам яснота дали е правена справка в дежурната част на РУ-Мадан за установяване самоличността на жалбоподателя. Аз доколкото знам, жалбоподателят носеше нещо като чанта през рамо, и при обиска в районното в чантата му е била намерена личната карта. В мое присъствие не са поставяни белезници на друго лице освен на Б.

К.. Доколкото знам, брат му на Б. беше там, той е военнослужещ, и каза, че сутринта тръгва на мисия. Самият Б. не искаше никой да го придружава. През цялото време Б. и М. бяха един до друг, даже М. ми каза, че не иска да му създаваме проблеми, тъй като пътувал и щяло да му се отрази на службата.

Един на друг Б. и М. се обръщаха с „брат“.

Въпрос от адв.Т.: Дали сте търсили придружител за Б. при положение, че сте знаели, че е незрящ?

Отговор на свидетеля: Няма такова нормативно изискване.

На въпроси от адв.Т. свидетелят отговори : Преди да бъде доведен в районното, го заведохме в ЦСМП Мадан, там го прегледаха обстойно и в самата карта, която издават, лекаря вписа, че лицето може да бъде задържано.

Първият акт е изготвен от полицейския наряд, като аз дори не бях вписан като свидетел. На по-късен етап беше съставен втори акт, където колегите от наряда, които бяха вписани в първия акт, ме вписаха като втори свидетел. Не съм запознат какво се е случило с първия акт. Не съм наясно какво се е случило след съставянето на втория акт. На по-късен етап разбрах, че е имало 3 възражение срещу първия акт. Той категорично отказваше да се подпише и да получи какъвто и да е екземпляр от акт.

На въпроси от юриск.В. свидетелят отговори : На няколко пъти се представихме на жалбоподателя, като всеки каза длъжността, районното управление, където работи, и съм убеден, че той е разбрал, че срещу него са били полицейски служители. Нямам представа кой е завел Б. К. на въпросната беседка, те бяха цяла компания.

На въпрос от адв.Т. свидетелят отговори : Аз когато дойдох на мястото, нямаше екип на пожарната.

ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ

ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличността и разпит на свидетеля:

А. И. П. – на 52 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и дела с жалбоподателя.

НА СВИДЕТЕЛЯ се напомни наказателната отговорност по чл.290 от НК. Свидетеля обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ А. П. – Въпросната вечер Б. ми се обади след 17.30 часа да занеса някакъв нож да може да режат салата в беседката на с.Р.. Занесох ножа, и ми казаха да остана при тях, и аз останах. Бяха четири лица в беседката - двама братя, Б. и М., който е братовчед на Б., така ми казаха, че М. е братовчед на Б.. На въпросното място имаше контейнер, който тлееше, нямаше силен огън. Те консумираха алкохол, имаше и храна. Беше вече в тъмната част на денонощието, когато дойдоха полицейския патрул и пожарната. С полицейския патрул дойдоха двама полицаи, пожарникарите дойдоха заедно с полицаите. Не мога да кажа в колко часа се случи това.

Пожарникарите разпънаха маркучите и започнаха да гасят контейнера.

Полицаите влезнаха в беседката, представиха се и поискаха личните карти за проверка. Аз и един от двамата братя дадохме личните карти. Един от полицаите – предполагам, че е от Мадан полицая, защото не го познавам, не е от Рудозем, той мина по навътре и поиска на Б. лична карта. Б. стана както беше седнал и сложи си ръката на рамото на полицая. Полицаят няколко пъти му каза да си свали ръката, след което полицая леко побутна Б., като Б. нямаше опора, леко беше подпийнал, и падна назад, като седна на пейката. Тогава Б. му каза, че е инвалид със 100 % телково решение и е сляп. Б. и полицейския 4 служител започнаха да водят словесен спор. Б. каза, че няма да покаже лична карта. Полицаят, който е от Рудозем - К., той беше извън беседката заедно с братовчеда на Б. - М.. Те двамата от отвън влезнаха вътре в беседката, М. помисли, че нещо става и се засили към полицая и към Б.. Двамата полицаи спряха М. и му сложиха белезници като го избутаха в другия ъгъл на беседката. Б. викаше да свалят белезниците на М., защото на другата сутрин щял да заминава на мисия. Впоследствие свалиха белезниците на М.. Аз излязох извън беседката при пожарникарите, като Б. продължаваше да се заяжда с полицаите. Не си спомням какво е казвал Б.. Когато пожарникарите казаха, че си тръгват, аз тогава отидох в колата и си пуснах телевизия на телефона. По-късно вече видях, че беше дошла още една кола с двама служители на полицията, и се разправяха с Б.. По едно време четиримата полицаи го свалиха на земята и му сложиха белезниците. Не мога да кажа какви са били конкретните думи на Б.. Б. от началото отказваше да изпълни нарежданията на полицаите да си даде документ за самоличност. Когато свалиха Б. на земята, аз излезнах от колата и тогава Б. им обясняваше случаи, при които полицейските служители не са взимали отношение при постъпил сигнал. Това Б. го казваше на дошлите впоследствие полицейски служители.

Аз казах на полицейските служители да го сложат на капака на колата, за да не настине, защото на земята е студено. Те ми отговориха, че след малко го вдигат и ще го качват в колата.

На въпроси от адв. Т. свидетелят отговори: Не мога да си спомня конкретни думи на полицейския служител към Б. и на Б. към полицейския служител. Не мога да си спомня дали Б. се е обръщал към тях с думите: „кои сте вие“. Аз живея в гр.Р.. Докато дойдоха полицейските служители бях в беседката, след това излезнах отвън. Когато отидох в беседката, там бяха четири човека, и заедно с мен бяхме общо пет.

На въпроси от юриск.В. свидетелят отговори : Аз не бях употребил алкохол. Според мен Б. беше употребил алкохол. В мое присъствие също употребяваше алкохол. Б. го познавам от около 2 години. Не знам някое конкретно лице да е било придружител на Б. въпросната вечер, най-вероятно това да е бил М., защото те са братовчеди. Когато казах, че Б. се е заяждал с полицейските служители имам предвид, че първо не се легитимира, не представи лична карта, и след като полицаят бутна Б., може би Б. се ядосал и нещо да е казал на полицейските служители. Видях когато Б. си сложи ръката 5 на рамото на полицейския служител. Не съм видял Б. да бута полицейския служител. Ако е имало нещо такова, аз съм бил извън беседката или в колата.

След бутането на Б. имаше известна доза нервност в неговия изказ. Когато сложиха белезници и на М., тогава може би Б. се ядоса повече. След бутането и слагането на белезници на М., Б. се ядоса повече. След като Б. си сложи ръката на рамото на полицейския служител, полицейският служител го предупреди няколко пъти да си махне ръката. Б. продължаваше да си държи ръката на рамото на полицейския служител без да казва нищо. Не знам каква е причината Б. да не си предостави личната карта.

Въпрос от юриск.В.: Според вас Б. К., имайки предвид здравословното му състояние осъзна ли, че пред него стоят полицейски служители?

Възражение от адв. Т.: Считам, че въпросът е недопустим, защото това е субективно възприятие.

СЪДЪТ НАМИРА, че въпросът следва да бъде преформулиран в следния смисъл: Имаше ли поведение от Б., въз основа на което може да стигнете до извод, че същият е възприел, че пред него стоят полицейски служители?

Свидетелят отговори: Може да го е възприел, може и да не го е възприел, зависи от алкохола, който е бил поет от него. Аз и още един от братята дадохме личните си карти още когато ги поискаха. Когато дойдоха полицаите в беседката, аз и Б. бяхме един до друг. Полицейските служители бяха с униформи, като влезнаха се представиха с имената и длъжността.

Когато полицейските служители влезнаха в беседката, бяха на половин метър от масата, когато се представиха и поискаха личните карти.