Решение № 520 от 14.05.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 738/2024
- Вид
- Решение № 520
- Подписан
- 14.05.2024
- В сила
- 14.05.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, т. 15 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 520 гр. Варна, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500738 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и девета от ГПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба с вх. № 7748/05.03.2024 год. по рег. на частен съдебен изпълнител Христо Георгиев с рег. № 892, от „Агрос Трейд“ ЕООД, с ЕИК 202667788 със седалище гр.
Варна – длъжник по изпълнението – срещу Постановление за разноските с изх. № 4606/15.02.2024 год. по изпълнително дело № 20248920400006 по описа на ЧСИ Хр. Георгиев, с което в тежест на дружеството-жалбоподател са определени разноски по изпълнителното дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че постановлението за разноските е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди на първо място, че неправилно са били образувани две отделни изпълнителни дела – с № 6/2024 год. и с № 7/2024 год. – от един и същ кредитор срещу един и същ длъжник /жалбоподателят/, въз основа на два изпълнителни листа, издадени от АССГ по едно и също дело – единият изпълнителен лист за сумата от 100 лева (по който е образувано изп. дело № 6/2024 год.), а другият – за сумата от 200 лева (по който е образувано изп. дело № 7/2024 год.), респ., неправилно двете изпълнители дела не са били ообединени в едно изпълнително производство, в резултат на което и частният съдебен изпълнител е дублирал изпълнителни действия, което е довело и до двойно начисляване в тежест на длъжника на разноски по изпълнението. Твърди се, че по всяко едно от двете изпълнителни дела, освен таксите за образуването им, в тежест на длъжника 1 са начислени и такси по ТТРЗЧСИ по всяко от делата, съответно: по т. 3 - пет броя; по т. 4 – осем броя; по т. 5 – пет броя; по т. 9 – три броя; по т. 12 – един брой, както и по 46 лева по всяко от изп. дела – допълнителни разноски по т.
31 ТТРЗЧСИ, като общо определените в тежест на длъжника разноски по изп. дело № 6/2024 год. на ЧСИ Хр. Георгиев са в размер на 418 лева, а по изп. дело № 7/2024 год. – в размер на 430 лева. В жалбата се сочи, че подобно дублиране на разноски по две изпълнителни дела с едни и същи страни (взискател и длъжник) е незаконосъобразно, тъй като всички действия по едното изп. дело е следвало да се използват, респ., да ползват кредитора и по другото изп. дело. Отделно се излага, че постановлението за разноските с изх.
№ 4606/15.02.2024 год. по изп. дело № 20248920400006 е незаконосъобразно в частта му относно начислените по т. 12 и по т. 31 от ТТРЗЧСИ разноски.
Справка за дълга няма изготвяна – задълженията и по двата изпълнителни листа не са лихвоносни, респ. върху тях обезщетение за забава не се дължи, а относно начислените 46 лева – допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ – жалбоподателят твърди, че няма документи съгласно ЗСч, каквото е изискването на цитираната норма от Тарифата.
Отправено е искане за отмяна като незаконосъобразно, на постановлението за разноските с изх. № 4606/15.02.2024 год. по изпълнително дело № 20248920400006, като вменените в тежест на длъжника разноски да бъдат редуцирани по размер, съобразен с разпоредбите на ГПК и ТТРЗЧСИ.
С жалбата е отправено и искане съдът да съедини изп. дело № 6/2024 год. и изп. дело № 7/2024 и двете по описа на ЧСИ Хр. Георгиев в едно изпълнително производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят Столична община, с адрес: гр.
София, ул. Московска № 33 не е подал писмени възражения по жалбата.
В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител Хр. Георгиев с рег. № 892 счита жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е поцесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Изпълнителното производство е образувано на 08.01.2024 год. като изп. дело под № 92/2024 год. по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 с район на действие района на СГС, по молба от 08.01.2024 год., подадена от В.
С., главен юрисконсулт на Район „Триадица“, Столична община, упълномощена от Кмета на район „Триадица“, и въз основа на приложен изпълнителен лист от 01.12.2023 год., издаден по адм. дело № 4215/2022 год. по описа на Административен съд София – град, с който длъжникът „Агрос Трейд“ ЕООД, с ЕИК 202667788 със седалище гр. Варна е осъден да заплати на Столична община, с адрес: гр. София, ул. Московска № 33, сумата от 100 лева – съдебни разноски по воденото административно дело. Впоследствие, по молба на ю. к. В. С. от същата дата – 08.01.2024 год., делото е прехвърлено на ЧСИ Хр. Георгиев с район на действие района на ОС-Варна и е образувано под № 20248920400006.
2
С молбата за образуване на изп. дело частният съдебен изпълнител е овластен с правата по чл. 18 ЗЧСИ – поискано е да извърши проучване на имуществения статус на длъжника и да бъдат запорирани и възбранени всички открити налични негови имущества (активи).
По изпълнителното дело е извършено имуществено проучване на длъжника; наложени са следните обезпечения върху негови активи – запор върху банкови сметки в „Юробанк България“ АД и „Ай Карт“ АД и запор върху притежаван от длъжника лек автомобил.
На 22.01.2024 год. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 966/10.01.2024 год., с която в негова тежест са определени и разноски по изпълнението, дължими към 10.01.2024 год., в размер на 12 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В поканата за доброволно изпълнение е указано, че са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, както и върху трудовото му възнаграждение.
На дата 24.01.2024 год., т. е., в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е превел по сметка на частния съдебен изпълнител сумата от 336 лева; в преводното нареждане, като основание за превода е посочено, че сумата се превежда „по изп. дело № 6/2024 год.“ и „по изп. дело № 7/2024 год.
С молба от 29.01.2024 год. длъжникът е поискал прекратяване на изп. дело с оглед извършеното от него плащане на дълга в срока за доброволно изпълнение в размерите, посочени във връчената му покана за доброволно изпълнение. С разпореждане от 15.02.2024 год. ЧСИ е отказал да прекрати, респ., да приключи, изпълнителното дело. С постановление с изх. № 4606/15.02.2024 год. ЧСИ е определил разноски по изпълнителното дело, дължими от длъжника по изпълнението, в общ размер на 418 лева, съответно: по т. 1 от ТТРЗЧСИ – 24 лева; по т. 3 – 30 лева (пет броя); по т. 4 – 96 лева (осем броя); по т. 5 – 120 лева (пет броя); по т. 9 – 54 лева (три броя); по т. 12 – 36 лева (един брой); по т. 26 – 12 лева и по т. 31 – 46 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Според чл. 30, ал. 1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон, а според ал. 4 на чл.
30 ГПК – общините се представляват от кметовете. Горните разпоредби са приложими и в изпълнителния процес.
От изпълнителното дело е видно, че изпълнителният лист е издаден в полза на Столична община. Столичната община е юридическо лице (чл. 14 от ЗМСМА) и се представлява от кмета на общината – чл. 44, т. 15 от ЗМСМА и чл. 30, ал. 1 и ал. 4 от ГПК. Районът, в градовете, в които Законът за териториалното деление на столичната община и големите градове предвижда да има райони, не е юридическо лице, т. е., от гледна точка на гражданското 3 право, районът не е субект на правото.
В случая молбата за образуване на изпънителното дело е подадена от лице без надлежно учредена представителна власт да представлява юридическото лице – Столична община, в полза на което е издаден изпълнителния лист. По изпълнителното дело няма доказателства кметът на Столичната община да е упълномощил ю. к. В. С., главен юрисконсулт на Район „Триадица“, да представлява общината по водени от или срещу общината дела, вкл. и изпълнителни дела; няма и доказателства кметът на Столичната община да е упълномощил кмета на район „Триадица“, СО, да представлява общината по водени от или срещу общината дела, вкл. и изпълнителни дела, който кмет на район от своя страна би могъл да упълномощи лице от кръга на изброените в чл. 32, т. 3 ГПК, което да представлява общината в производства по ГПК, вкл. и в изпълнителни производства. (Без значение е обстоятелството, че от гледище на административното право кметът на района е орган на власт и е правоспособен да участва в производства по оспорване на издавани от него в това му качество индивидуални административни актове).
От изложеното следва, че изначално изпълнителното производство е порочно образувано, т. е., въобще не е следвало да бъде образувано изпълнително производство, доколкото молбата, въз основа на която е образувано, е подадена от лице без надлежна представителна власт да представлява кредитора по изпълнителния лист и този порок не е отстранен и до настоящия момент – чл. 101 от ГПК е в Част първа от ГПК (Общи правила) и е приложим на общо основание и в изпълнителния процес.
От изложеното следва, че всички извършени до този момент действия от частния съдебен изпълнител Хр. Георгиев по изп. дело № 6/2024 са незаконосъобразни, вкл. и обжалваното постановление за разноските, което подлежи на отмяна само на това основание, без да се обсъждат други основания за евентуалната му незаконосъобразност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата с вх. № 7748/05.03.2024 год. по рег. на частен съдебен изпълнител Христо Георгиев с рег. № 892, подадена от „Агрос Трейд“ ЕООД, с ЕИК 202667788 със седалище гр. Варна – длъжник по изпълнението, Постановление за разноските с изх. № 4606/15.02.2024 год. по изпълнително дело № 20248920400006 по описа на ЧСИ Хр. Георгиев с рег.
№ 892, с което в тежест на дружеството-жалбоподател са определени разноски по изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892, с район на действие района на Окръжен съд – Варна за прилагане към 4 изпълнителното дело.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5