Решение № 238 от 22.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Бургас, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120200380 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ж... чрез пълномощника адв.А. Ф. против Наказателно постановление № 23-0769-000004/13.01.2023 г. на Началник група в ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Съобразно петитума на жалбата, уточнен с коригирана жалба вх.№6761/17.02.2023 г. искането за отмяна на атакуваното НП е само в частта, относно наложената санкция лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Със жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, издадено в нарушение на материалния закон, при несъобразяване с целта на закона и неотчитане на многобройни смекчаващи обстоятелства, предпоставящи третирането на случая като маловажен.Акцентира се върху недоказаност на субективния елемент в съзнателните параметри на виновното психично отношение, като се привежда довод за липсата на „изрично вменено задължение на водачите на МПС да се информират по публичен начин за сваляне от регистрация на управляваните от тях МПС, което информиране от публичен регистър да освобождава съответните служби от изпращане на лично съобщение за сваляне на регистрация“.

Постъпило е и писмено становище от АНО, в което на защитните аргументи в жалбата е противопоставена собствена юридическа интерпретация на относимата 1 нормативна уредба, чието централно съображение е,че по отношение на предписаните правила за поведение, вложени в чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.143, ал.10 ЗДвП узнаването за прекратяването на регистрация на МПС от собственика не представлвява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС . Изтъква се относимостта на обвързващия основополагащ принцип,че незнанието на закона не извинява незнаещия.Формулирано е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В с. з. за жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява. В с. з. за АНО, редовно призован, се представлява от гл.юрк.Райна Желязкова,която настоява за потвърждаване на наказателното постановление по изложената в писменото становище аргументация. Отправя претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 04.07.2022 г., около 13. 35ч., в гр.Бургас, на ул. „Проф.Якимов“ до фирма „Техко“, полицейски служители при МЗБР „Сигма“, с-р „Пътна полиция“ Бургас, сред които и актосъставителят командир на отделение Г. Д. Д., спрели за проверка автобус "Форд ТРАНЗИТ " с рег. № ... собственост на „...“ ЕООД,който се движел в посока ул. „Янко Комитов“ и бил управляван от жалбоподателят С. Г. Г.. В хода на проверката актосъставителят Д. установил, че управляваният от жалбоподателя автомобил има поставени регистрационни табели, не е спрян от движение и е регистриран на територията на РБ. При проверка в информационните масиви на КАТ, било констатирано, че автомобилът е собственост на " ЕООД и че е с прекратена регистрация, считано от 11.02.2019 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Актосъставителят Г. Д. съставил на място против водача С. Г. АУАН с бланков № 145442/04.07.2022 г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 638, ал.3, т.1 КЗ. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, като в реквизит възражения попълнил писмено изявление, че е сключил застраховка около 13.00 ч. на 04.07.2022г.

По случая била извършена и проверка пр.пр.№17041/2022г. по описа на БРП с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 21.12.2022 г. на прокурор при РП-Бургас за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, в което е материализиран извод, че за служебната дерегистрация на автомобила на собственика не е било връчено нарочно уведомление, което поставя под съмнение въпроса за формално знание у водача за прекратената регистрация на автомобила.

След получаването на постановлението на РП-Бургас и преценка на събраните доказателства, Началникът на група в ОДМВР –Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, издал 2 обжалваното Наказателно постановление № 23-0769-000004/13.01.2023 г., с което извършил качествено различен подбор на материалноправна квалификация на нарушението, като при различно фактическо описание на характеристиките на нарушението, субсумирал обективната и субективна специфика на извършеното под законния състав на чл.140, ал.1 ЗДвП, за което наложил на С. Г. Г. глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 18.01.2023 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 30.01.2023 г., видно от входящия регистрационен номер на БРС. /л. 3/

На 18.01.2023 г.жалбоподателят заплатил наложената му глоба /80% от нейния размер/съобразно указаното в Наказателно постановление № 23-0769-000004/13.01.2023 г., и по указаната банкова сметка, видимо от приобщените квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство,и бележка от ПОС-терминално устройство за заплатена покупка на стойност 160 лв./л.25/

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: Наказателно постановление № 23-0769-000004/13.01.2023 г.;АУАН с бланков № 145442/04.07.2022 г., гласни доказателствени средства, приобщени чрез разпита на св.Г. Д.,сведения от С. Г. Г., дадени на дата 25.10.2022 г., мотивирана резолюция № 22-0769-М000519/19.12.2022 г. на Началникът на група в ОДМВР –Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас,, Постановление от 21.12.2022 г. на прокурор при РП-Бургас по пр. пр. № 17041/2022 г. по описа на РП-Бургас, докладна записка рег.№769р-13285, справка за нарушител/ водач на С. Г., справка от информационния масив на КАТ за собствеността на МПС „Форд ТРАНЗИТ“ рег.№... , собственост на „...“ ЕООД, справка от информационна база данни на КАТ, отразяващи промени в регистрацията на МПС „Форд ТРАНЗИТ“ рег.№... , видимо от която ,считано от 11.02.2019г. автомобилът е със служебно прекратена от с-р „ПП“ Бургас регистрация без „Гражданска отговорност“ по чл.143, ал.10 ЗДвП, която е служебно възстановена на 06.07.2022 г., писмена разпечатка от „Гаранционен фонд“, Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, видно от която МПС с ДКН ....има активна застраховка „ГО“с начална дата на покритие 04.07.2022 г. в 13.57 ч. до 03.07.2023 г. в 23.59 ч. при застраховател ЗД „Бул ИНС“АД, препис от Сертификат за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за МПС автобус „Форд ТРАНЗИТ“ рег.№...., застраховащ „....“ ЕООД и застраховател ЗД „Бул Инс“ АД със срок на действие една година,считано от 13.57 ч. на 04.07.2022 г.до 23.59 ч. на 03.07.2023 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, удостоверение за заемана длъжност на Г.

Д. Д. към 04.07.2022 г. – „Командир на отделение“ „Моторизирано звено за бързо реагиранеСигма“ в група „Организация на движението,пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, копие на акт за встъпване в длъжност на ...на длъжност „Началник група в сектор Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, ведно със Заповед №8121к2990/02.08.2016 г. на министъра на МВР за преназначаване; платежна бележка, ведно с 3 квитанция, удостоверяващи извършено от С. Г. плащане чрез ПОС у-во на сума в размер на 160 лв. на 18.01.2023 г. по Наказателно постановление № 23-0769-000004/13.01.2023 г., по отношение на които съдът формира вътрешно убеждение за тяхната кредитируемост с оглед вътрешната им логическа съгласуваност и непротиворечивост.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

На първо място, предвид наличните на л.25 писмени доказателства съдът следва уточни предметните предели на съдебния контрол в настоящото производство. От приложените копие на квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство,и бележка от ПОС-терминално устройство за заплатена покупка на стойност 160 лв.,представляващи заплатените 80% от наложената с процесното НП глоба, съдът намира, че се активира нормативната хипотеза на чл. 79б, ал. 1 ЗАНН - в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. А съгласно чл.79б,ал. 2 ЗАНН - в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането /18.01.2023г/. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г. В случая жалбоподателят се е възползвал от дадената от закона възможност и в 14-днвен срок от връчване на НП доброволно е заплатил 80 % от размера на наложената глоба. Поради това и с оглед цитираните разпоредби съдът приема, че НП досежно наказанието „Глоба“ е влязло в сила от датата на плащането (18.01.2023 г.), поради което и на основание чл. 63г ЗАНН производството в тази му част следва да се прекрати. Същевременно с НП е било наложено и наказание „Лишаване от право“. В този случай, съгласно чл. 79б, ал. 3 ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване само в частта относно кумулативното наказание, поради което и с оглед текста на коригираната жалба, проверката на съда следва да се разпростре само в тази част.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група към сектор Пътна полиция, към ОДМВР - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - „Командир на отделение“ „Моторизирано звено за бързо реагиране- Сигма“ в група „Организация на движението,пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, оправомощени със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Бургас, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, но формулираната в него материалноправна квалификация на нарушението –чл.140, ал.1 ЗДвП се разграничава от индивидуализираната материалноправна рамка, визирана в АУАН –чл.638, ал.3, т.1 КЗ, т.е. дерогирано е стриктното съблюдаване на изискването за тъждественост в цифровата 4 квалификация на нарушението, с оглед въведеното нормативно изискуемо единство в изписване на правната квалификация на нарушените законови разпоредби по арг. чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН и чл.57,ал.1, т.6 ЗАНН.

Същевременно се наблюдават свободно внесени модификации в НП, трансформиращи част от фактическите елементи, изложени във фактологическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,като в АУАН са посочени съставомерни фактически признаци, които законодателят е съотнесъл като интегрални елементи от състава на чл.638, ал.3,т.1 КЗ /МПС не е спряно от движение и е регистрирано на територията на РБ/, докато в НП е вложена качествено различна формулировка на правнозначимите обстоятелства : „МПС- не е регистрирано по надлежния ред-със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 11.02.2019 г.“ С оглед диспропорцията, както словесното описание на фактическите параметри на нарушението,така и с оглед радикалното разминаване в правната му квалификация в НП и АУАН, съдът приема,че административнонаказателното обвинение е засегнато от съществени увреждащи дефицити.