Решение № 4543 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4543 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330112841 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, срещу С. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ***, жк ***, бл. ***, вх. *, ап. *, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 659,10 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.03.2020 г. – 13.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. ***, жк ***, бл. ***, вх. *, ап. *, както и мораторна лихва в размер на 28,51 лв. за периода 31.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги, като в тази връзка фигурирал в базата данни на ищцовото дружество като потребител с аб.№ ***. Твърди се, че за процесния период отчетът в имота се осъществявал по данни на монтираните в имота измервателни устройства – 2 бр. водомери, за което ежемесечно били полагани подписи върху съставени карнети. Сочи се, че ответникът, като потребител на ВиК услуги, в качеството му на собственик на водоснабдения обект, отговаря за точното и добросъвестно изпълнение на своите задължения, в това число и за заплащане в срок на стойността на количествата потребена вода. За процесните вземания били 1 издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, а срещу издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. С. Н., чрез назначения по делото *** адв. А. В., която оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че ответницата не ползва процесния имот и не изразходвала посочените от ищеца количества вода. В тази връзка оспорва твърдението да са полагани подписи от ответницата в карнетите при отчитането на водата, като посочва, че не са представени и доказателства в обратния смисъл, касаещи целия процесен период – в частност липсват в пълнота водените карнети. Изтъква се, че не са представени процесните фактури, нито общите условия на ищцовото дружество. Счита за нередовно уведомяването на ответника за възникналите му задължение, което препятствало ищеца да претендира последиците на забавата, както и да начислява служебно консумацията на водата. Оспорва годността на представената от ищеца справка-извлечение като доказателствен материал да допринесе за доказването на исковата претенция. Възразява се срещу редовното водене на отчета на потребената вода. Релевира възражение за неравноправност на клаузите на чл. 24, ал. 4 от ОУ. Счита и за неясна методиката, по която се извършва служебния отчет в имота на ответника. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Пловдив, *** граждански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение № *** г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

2

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ***, жк ***, бл. ***, вх. *, ап. *, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка с исковата молба е представена извадка от СВ гр. Пловдив, видно от която е налице вписване по партидата на ответницата Н. от дата ***г., където тя е посочена като купувач на апартамент, находящ се в гр. гр. ***, жк ***, бл. ***, вх. *, ап. *. По делото също така е прието за безспорно между страните обстоятелството, че С. Н. е собственик на водоснабдения обект. Поради това, съдът приема, че ответницата е титуляр на вещното право на собственост върху имота, за който се твърди да е доставена вода. Следователно тя има качеството на потребител на В и К услуги, доставяни за процесния имот, респ. и задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР.

Обстоятелството дали потребителя лично ползва имота или чрез трети лица, включително го отдава под наем, е ирелевантно за дължимостта на сумите, начислени за потребените количества вода.

По делото се установи и че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 13.03.2020 г. – 13.04.2022 г., поради което то се явява изправна страна по договора. Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Общите условия на ищцовото дружество и в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). С исковата молба се твърди, че отчитането на количеството вода е ставало по показания на водомера – два броя с номера съответно *** и ***. От приложените по делото карнети /л.9 – 10/ се установява, че действително отчитането на водата е ставало по този ред и се е осъществявало ежемесечно. Противно на възраженията на ответната страна, съдът, при запознаване със съдържанието на карнетните листи, намира, че същите се отнасят до целия процесен период.

Досежно годността на измервателното устройство ищецът е представил известие за нередовен водомер от дата *** г., в което е отразено, че водомер 3

№ *** подлежи на метрологична проверка. Известието е връчено срещу подпис на представител на абоната, като периодът на предписанието е 90 дни.

По делото е изслушано и заключение по СТЕ, неоспорено от страните, в което се посочва, че за процесния период от 13.03.2020г. до 13.04.2022г. за водомер с № *** (и с фабричен №***) са налични данни, че към 08.03.2021 г. е бил нередовен (измервателното средство подлежи на метрологична проверка). Последното според експерта означава, че за периода от 08.03.2021г. до 07.07.2021г. измервателното средство (водомер с фабричен №***) не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията и нормативната уредба към него (Наредбата на МС за „Средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол”, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г.) до монтажа на новото изправно измервателно средство.

Отразено е в заключението, че на приложените на л.9-10 от делото карнетни листа за водомер №***, в графа: „Дата на монтаж:“ е записана датата 07.2021г. Срещу дата 07.07.2021г. в колона „Забележка/№ на пломба” е записан №***, който номер е номера на пластмасовата пломба, монтирана от инкасатора на холендърната връзка на водомера. Показанието на водомера към 07.07.2021г. е 10 куб.м., което означавало, че на мястото на нередовния водомер е бил монтиран нов водомер. Пломбирането на водомера с пластмасова пломба на В и К дружеството в гр. Пловдив, означавало, че измервателното устройство е одобрен тип измервателно средство, което към датата на монтирането му отговаря на посочените нормативни изисквания и е годно точно да отчита преминалите през него количества вода. Вещото лице посочва, че старият водомер е бил демонтиран при показание 1258 м3, което обаче не съответства на отразеното в карнетните листи, където преди монтирането на новия водомер е отчетен като краен показател 1253 м3.

Посочените 1258 м3 са отразените в известието, но същите са коригирани при окончателното демонтиране на нередовния водомер.

При това положение следва изводът, че действително за периода 08.03.2021 г. до 07.07.2021 г. не е имало годно измервателно устройство в имота на ответницата. Данни за по-рано установена неизправност на устройството липсват по делото, поради което следва да се приеме, че именно връчването на известието на 08.03.2021 г. е релевантния момент за начало на посочения период. Видно от заключението на вещото лице пък на дата 07.07.2021 г. вече е бил монтиран нов годен водомер. Липсата на годно измервателно устройство за фиксирания по-горе период обаче не рефлектира върху исковата претенция, доколкото от описа на издадените фактури се установява, че за времето, през което водомерът е бил нередовен, няма отчетени количества вода по неговите показатели, като дори е извършено и преизчисляване на предходно начислени количества вода след установяване на показателите при демонтирането на стария водомер. Начислени са единствено 10 м3 за периода 04.06.2021 г. – 07.07.2021 г., което обаче е съобразено, както с данните са връчено на дата 08.03.2021 г. известие за нередовен водомер, срока на известието от 90 дни и монтираното след този срок на новия водомер на дата 07.07.2021 г., така и с разпоредбите на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 25, ал. 8 и чл. 20, ал. 3 от Общите условия на „Водоснабдяване и 4 канализация” ЕООД.

В таза насока съдът намира, че отчетът в имота се е извършвал при спазване на нормативните изисквания и предписания в общите условия ред.

Не без значение е и обстоятелството, че ответницата е била запозната с начислени суми за процесния период, доколкото за известна част отчетените месеци е налице и подпис на потребителя или негов представител, положен на карнетите. В това число има положен подпис при смяната на водомера, както и за последния от отчетените месеци. Следователно ответната страна е могла да възрази срещу показанията, отразени в карнетите, но липсват данни това да е сторено, като с положените подписи, реално се признава достоверността на отразеното от инкасатора.