Определение № 1953 от 16.08.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2144/2022
- Вид
- Определение № 1953
- Подписан
- 16.08.2022
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Величка Петрова Белева, Елена Захариева Калпачка
Цитирани разпоредби
- чл. 274 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 321 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 ал. 3 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1953 гр. Пловдив, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Величка П. Белева
Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20225300502144 по описа за 2022 година Производство по чл. 274 ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба вх. № 8100/04.07.2022 г. / по описа на РС – Асеновград / на Х.М.Б., ЕГН – ********** срещу протоколно Определение от 02.06.2022 г., пост. в открито съдебно заседание от същата дата по бр.д. № 1803/2021 г. на РС – Асеновград, с което на основание чл. 323 ал. 1 от ГПК съдът е постановил привременни мерки относно упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните тяхно малолетно дете – М.Х.Б. и неговото местоживеене – като е предоставил упражняването на тези права на майката С.Г.Б., при която е определил и местоживеенето на детето; предоставено на С.Б. е и ползването на семейното жилище и е постановен режим на лични отношения на бащата Х.Б. с детето.
Частният жалбоподател поддържа че обжалвания съдебен акт следва да бъде прогласен за нищожен или отменен като недопустим, тъй като в нарушение на закона - чл. 321 ал. 1 от ГПК, е постановен по съдебна процедура, която е следвало да бъде прекратена, но вместо това е недопустимо продължена. Изложените в тази насока доводи са че привременните мерки са поискани от С.Б. в предявен от нея като ответница по предявения от жалбоподателя иск за развод насрещен иск за развод, като в първото по делото съдебно заседание и по двата иска - от дата 09.12.2021 г., тя не се е явила лично / чл. 321 ал. 1, изр. първо от ГПК / без представени доказателства за наличие на уважителни причини за неявяването си, като такива не е представила – съгласно дадените й от съда указания, и в следващото съдебно заседание от 12.01.2022 г. и изобщо по делото.
Следователно производството по насрещния иск – в т.ч. и по поисканите с него привременни мерки, е следвало да бъде прекратено/ чл. 321 ал. 1, изр. второ от ГПК /, което не е сторено. С оглед твърдяните пороци на атакувания 1 съдебен акт / нищожност и недопустимост/ поддържа частната жалба срещу него да е допустима, тъй като разпоредбата на чл. 323 ал. 3 от ГПК – а също и тази на чл. 127 ал. 3 от СК / съгласно които определението по привременните мерки не подлежи на обжалване пред по горния съд, тъй като може да бъде изменяно и/или отменяно от постановилия го съд/ e приложима само в случаите когато жалбата се основава на оплаквания за неправилност досежно постановените привременни мерки.
От ответницата по жалбата е депозиран отговор че същата е недопустима - на основание казаните по горе императивни процесуални норми, евентуално че същата е неоснователна, тъй като определението е валидно и допустимо.
Съдът намира частната жалба за процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, съответно образуваното по нея въззивно ч.гр. дело подлежи на прекратяване. Нормите на чл. 323 ал. 3 от ГПК и чл. 127 ал. 3 от СК са императивни и изрично изключват обжалваемост на определенията по привременните мерки пред по горен съд – независимо от вида на порока. Следователно процесуален ред за обжалване на тези определения – и в частност този по чл. 274 и следв. от ГПК, не е налице.
Отделно от горното следва да се отбележи че процесното определение е валидно и допустимо.
Нищожност на същото не е налице. Съдебната практика безпротиворечиво приема че съдебния акт е нищожен, когато е постановен от ненадлежен орган или в ненадлежен състав или извън правораздавателната власт на съда, както и когато не е в писмена форма, не е подписан, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, вкл. и при тълкуване. Процесното определение не страда от нито един от тези пороци, като такива не се и твърдят. Изложените в жалбата доводи за нарушение на императивната процесуално - правна норма на чл.
321 ал. 1 от ГПК при постановяването му касаят неговата допустимост, а не нищожността му. Определението обаче не е недопустимо. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя че производството по насрещния иск за развод на С.Б. е следвало да бъде прекратено, това не се отразява на нейното искане за определяне на привременни мерки – предмет на обжалваното протоколното определение. Съгласно чл. 323 ал. 1 от ГПК всяка страна по дело за развод / независимо от процесуалното й качество / може да поиска от съда да определи привременни мерки относно упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище. В случая искания в тази насока са заявени от Б. не само в предявения от нея насрещен иск, но и с отговора на исковата молба за развод на жалбоподателя – неин съпруг Х.Б., както и с последващи самостоятелни молби по делото.
Предвид изложеното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба вх. № 8100/04.07.2022 г. / по описа на РС – Асеновград / на Х.М.Б., ЕГН – ********** срещу протоколно Определение от 02.06.2022 г., пост. в открито съдебно заседание от същата дата по гр.д. № 1803/2021 г. на Районен Съд – Асеновград, с което на основание чл. 323 ал. 1 от ГПК съдът е постановил привременни мерки относно упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните тяхно малолетно дете – М.Х.Б. и неговото местоживеене – като е предоставил упражняването на тези права на майката С.Г.Б., ЕГН - **********, при която е определил и местоживеенето на детето; предоставено на С.Б. е и ползването на семейното жилище и е постановен режим на лични отношения на бащата Х.Б. с детето.
Прекратява образуваното по частна жалба вх. № 8100/04.07.2022 г. / по описа на РС – Асеновград / на Х.М.Б., ЕГН – ********** производство по въззивно ч.гр.д. № 2144/2022 г. по описа на Окръжен Съд – Пловдив.
Определението може да се обжалва пред Апелативен Съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3