Решение № 9946 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9946 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110105443 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу Н. И. С. и И. К. С., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 3866,59 лв. (1976,96 евро) - стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, 747,84 лв. (382,36 евро) – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 27.08.2024 г., 37,56 лв. (19,20 евро) стойността на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, и 10,86 лв. (5,55 евро) - лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 15.09.2021 г. – 27.08.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54356/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, в условията на разделна отговорност, както следва:

• И. К. С. - сумата от 1933,29 лв. (988,48 евро) – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 373,92 лв.

(191,18 евро) – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 27.08.2024 г., сумата от 18,78 лв. (9,60 евро) - стойност на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, 4,05 лв. – мораторна лихва върху задължението за цената на услуга дялово разпределение в размер на 18,78 лв., отнасяща се за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., начислена за периода 16.07.2022 г. – 27.08.2024 г., 1,38 лв. – мораторна лихва върху платена главница за цената на услуга за дялово разпределение в размер на 15,50 лв., отнасяща се за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г., начислена за периода 15.09.2021 г. – 12.12.2022 г.;

• Н. И. С. – сумата от 1933,29 лв. (988,48 евро) – стойност на доставена, но 1 незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 373,92 лв.

(191,18 евро) – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 27.08.2024 г., сумата от 18,78 лв. (9,60 евро) - стойност на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, 4,05 лв. – мораторна лихва върху задължението за цената на услуга дялово разпределение в размер на 18,78 лв., отнасяща се за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., начислена за периода 16.07.2022 г. – 27.08.2024 г., 1,38 лв. – мораторна лихва върху платена главница за цената на услуга за дялово разпределение в размер на 15,50 лв., отнасяща се за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г., начислена за периода 15.09.2021 г. – 12.12.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между него и ответниците – И. К. С. като собственик, а Н. И. С. – като ползвател на 1/2 ид.ч. от процесния имот, находящ се в ******, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнася, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „**** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо ищецът моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. И. С. и И. К. С. оспорват исковете като неоснователни. Оспорват да са били собственици или ползватели на процесния имот за процесния период, респективно между тях и ищеца да са били налице облигационни правоотношения с предмет доставка на топлинна енергия. Не оспорват доставеното количество топлинна енергия в топлоснабдения имот за исковия период.

Релевира се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за установяване дължимостта на цената на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, 2 и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлинна енергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за дължимостта на лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 200, том II, peг. № 14670, нот. дело № 3381/2006 г., **** и съпругата му Н. И. С. са дарили на дъщеря си И. К. С. процесния топлоснабден имот, находящ се в ****, заедно с прилежащото му мазе № 11 и 1,187 % ид. ч. от общите части и от правото на строеж върху мястото. Със същия нотариален акт дарителката Н. И. С. си е запазила пожизнено правото на ползване върху имота съобразно идеалната й част.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период са били налице облигационни правоотношения по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот между ищеца и Н. И. С., в качеството й на ползвател на 1/2 ид. ч. от имота, както и между ищеца и И. К. С., като собственик на останалта 1/2 ид. ч. от имота, по отношение на която липсват данни да са били учредени ограничени вещни права.

От страна на ответниците не се спори, че през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е доставяна до процесния имот топлинна енергия. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства – протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение, както и от представените от третото лице – помагач документи.

Ответниците не оспорват, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца в исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.

3

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия е била реално осъществена. От представените по делото писмени доказателства, както и с представените от третото лице-помагач изравнителни сметки, се установява, че дяловото разпределение в процесната сграда през исковия периода се е извършвало от „**** - дружество, регистрирано по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Ето защо следва да се приеме, че ответниците дължат на ищеца цена на услугата дялово разпределение в размер на общо 37,56 лв. (19,20 евро), каквато е фактурираната й стойност.

Установява се от представените по делото доказателства, че между ищеца по делото „*** и ответниците Н. И. С. и И. К. С. е подписано споразумение ID 199121 от 04.02.2026 г. за сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.

Съгласно чл. 1 от споразумението, негов предмет са всички суми, предявени по настоящото гражданско дело № 5443/2025 г. на СРС, 79 с-в. В него се признават всички задължения, предмет на делото за главници и обезщетения за забавено плащане на главниците, задължението за законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и задължението за сторени разноски по делото в размер на 105,40 евро. Изрично е посочено, че е дължимо и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, като ищецът ще претендира допълнително юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Съгласно чл. 2 от споразумението, сумата трябва да бъде изплатена от ответника при описан погасителен план, на 7 вноски, от които авансова вноска в размер от 862,46 евро, платима в деня на подписване на споразумението, както и още 6 вноски от по 335,40 евро, дължими до 04.08.2026 г., с падеж на всяка вноска на 4-о число на месеца и падеж на последната вноска на 04.08.2026 г.

В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответниците повече от 5 календарни дни, „*** има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.

Така сключеното споразумение има характер на извънсъдебна спогодба - чл.

365, ал. 1 ЗЗД, с която задължението е разсрочено. Сключената извънсъдебна спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба.