Определение № 548 от 08.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Велико Търново, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20264100500294 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. В. Р., чрез пълномощник адв.А. Д. – САК, против Определение № 466/06.03.2026г., постановено по Гр.д. № 633/2026г. по описа на РС – Велико Търново, в частта, с която жалбоподателят твърди, че съдът е отказал да я освободи от внасяне на ДТ по делото за иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и от разноски за производството, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че жалбоподателката живее в едно домакинство с фактическия си съжител и двете им малолетни деца, като доходите на семейството следва да осигурят издръжката на четиричленно семейство. Сочи се, че семейството обслужва значителен брой кредити по над 40 договора, което води до съществени месечни погасителни задължения и допълнително намалява реалните средства за издръжка, жалбоподателката не живее в собствено жилище, а върху собственото й такова притежава само голата собственост.

Моли съда, да постанови отмени определението на ВТРС в частта, с която частично се отказва освобождаване на ищцата от внасяне на ДТ, и от разноските за производството и да постанови да бъде освободена от заплащане на ДТ за всички предявени искове и от разноските за производството.

За да се произнесе по частната жалба, окръжният съд съобрази следното:

Производството по Гр.д. № 633/2026г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по искова молба на В. В. Р., чрез пълномощник адв.А. Д. – САК, против ответника „Неткредит“ ООД в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на иск с правно основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 и т.20 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № 202410080518310070 с цена на иска от 1184,66 евро и осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена от 300,13 евро. В ИМ е инкорпорирано искане по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване на ищцата от заплащане на ДТ и разноски за производството, както и е предявена нарочна молба по чл.83 ал.2 от ГПК.

Видно от представената от ищцата Декларация за материално и гражданско състояние, същата получава месечен доход в размер на 481 евро нето от заплата по трудов договор, 1 живее на семейни начала, като със съжителя й осигуряват издръжка на двама души, съжителят й получава месечен доход в размер на 766 евро нетно, ищцата притежава недвижим имот с площ от 67,71 кв.м. в гр.В.Търново, не притежава парични спестовни влогове, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. С молбата по чл.83 ал.2 ГПК ищцата твърди, че работи на МРЗ за страната, съжителят й работи срещу 766 евро, но е с наложен запор на стойност 226,86 евро, ищцата е „гол“ собственик на недвижим имот, т.к. е учредено вещно право на ползване на баща й, и ищцата не живее в този имот.

С Определение № 466/06.03.2026г., постановено по Гр.д. № 633/2026г. по описа на РС – Велико Търново, ищцата е освободена от заплащане на пълния размер на дължимата ДТ от 47,39 евро по установителния иск, като е признато, че ищцата няма достатъчно средства за заплащането й, както и от заплащане на разноските по делото /ред3- в средата от диспозитива на обжалваното определение/. Искането е оставено без уважение по отношение на ДТ по втория иск – с правно основание чл. 55 ЗЗД, дължима в минималния размер от 25,56 евро.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, като съображенията за това са следните:

На основание чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът по молбата за освобождаване взема предвид обстоятелствата по чл.83 ал.2 изр.2 ГПК. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от такси и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Горното следва да се съпостави с размера на дължимите такси и разноски.

Въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отказал да освободи ищцата от внасяне на ДТ за производството по втория иск, която е дължима в минималния законоустановен размер, доколкото ищцата по делото, макар и да престира труд срещу минималната работна заплата за страната, е млада, на 35 години, в активна трудоспособна възраст, съжителят й също получава месечен доход от труд, не декларира и не доказват постоянни разходи за наем, лечение, задължения за издръжка. С оглед размера на дължимата такса и освобождаване на ищцата от ДТ в по-големия размер и от разноски, заплащането на тази такса не би препятствало достъпа й до правосъдие. Следва да се отбележи, че избор на ищцата и нейния пълномощник е да предявят две самостоятелни претенции, предвид тяхната обусловеност и при преценка на приоритетите да е било възможно предявяване само на осъдителния иск и при уважаването му и правен интерес – да се предяви установителния иск.

Доводите, че съжителят на жалбоподателката има задължения за издръжка към деца, е неотносим, доколкото задължението не е нейно, а нейните доходи са достатъчни да заплати дължимата минимална ДТ. Обстоятелството, че ищцата и съжителят и имат множество кредити - по над 40 договора е недоказано, но и не променя извода за частична неоснователност на молбата по чл.83 ал.2 ГПК, доколкото те сами са се поставили в положението на длъжници по голям брой кредити, не твърдят и не доказват реално да плащат по тях, не се декларирали сумите по кредитите като доход.

С оглед изложеното, частната жалба се явява неоснователна и първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която частично е оставено без уважение искането на ищцата за освобождаване от внасянето на ДТ за производството по отношение на таксата върху иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД.

Противно на оплакванията на жалбоподателя, с първоинстанционното определение по чл.83 ал.2 ГПК ищцата изрично е освободена от внасяне на разноски по делото, поради което частната жалба в частта, досежно твърдян отказ от освобождаване от разноските за 2 производството, е лишена от предмет на обжалване.

По изложените съображения Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 466/06.03.2026г., постановено по Гр.д. № 633/2026г. по описа на РС – Велико Търново в обжалваната част, с която частично е оставено без уважение искането на ищцата за освобождаване от внасянето на ДТ за разглеждане на иска с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

На основание чл.274 ал.4 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3