Решение № 939 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова. като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330111677 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от А. В. Т., ЕГН ********** против Агенция за контрол на просрочени вземания АД, ЕИК 207172780, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124 ГПК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, чл. 22 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1572,42 лв. по договор за кредит № ****-*****, сключен с Микро Кредит АД .

Ищецът посочва, че на ****** г. по Български пощи с покана за доброволно плащане на изискуемо задължение е била уведомена от ответника за сключен договор за цедирано вземане по Договор за кредит № ******, сключен с Микро Кредит АД в размер на 1572,42 лв.

Не се спори, че ищецът е сключила с Микро Кредит АД договор за кредит, като се твърди, че по него не се дължат претендираните суми, тъй като същият е недействителен.

Твърди се, че договорът е бил изплатен изцяло на кредитора Микро Кредит АД – главница, възнаградителна лихва и обезпечение и други допълнителни такси.

Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК, тъй като размерът на текстовата му част, общите условия и погасителен план е по – малък от 12.

Освен това се сочи, че е налице и нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК.

Оспорва се договора кто недействителен поради противоречие с добрите нрави, дължащо се 1 на определения размер на възнаградителната лихва и уговарянето на допълнителни такси.

Сочи се, че клаузата за начисляване на такса за застраховка „Премиум“ представлява разход по кредита, като същият следва да се включи при формиране на ГПР. Сочи се нищожност и на специалните основание по КЗ.

Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като неоснователна по подробно изложените в отговора съображения. Оспорва да са налице сочените нарушения на ЗПК. Твърди, че договорът е съобразен с императивните разпоредби на ЗПК, като излага подробни доводи. Посочва се, че е налице надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането, макар и в случая да липсват възражения в тази насока.

Посочва, че преди прехвърляне на вземанията по договора за кредит ищецът е извършвала плащания, като общият размер на платената сума е 1306,20 лв., с която са погасени задължения за главница в размер от 540,50 лв., договорна лихва в размер на 199,42 лв. и застрахователния премия по договор за допълнителни услуги, който също се сочи, че е съобразен с императивните правни норми, в размер от 566,28 лв.

Моли се искът да се отхвърли. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ищцовата страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че е подписан Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) ****** по силата на който Микро кредит АД е прехвърлило на ответното дружество вземания по договори за кредит. Видно от Приложение № 1 от ****** г. предмет на договора за цесия са и вземания по договор за кредит ****** от ****** г. с остатък от главница 659,50 лв., остатък от договорна лихва в размер на 79,58 лв., остатък от неустойка в размер на 20,32 лв. и остатък от такси и разходи за забава в общ размер от 566,28 лв. или общият размер на вземането, прехвърлено с договора за цесия е 1325,68 лв.

След подписване на Приложение от ****** г. към договора за цесия е изпратено на ищеца уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение на прехвърленото вземане в размер на 1325,68 лв. Не се оспорва, че същите са получени.

Приети са като писмени доказателства представените в оригинал Договор за заем Microcredit № ****** от ****** г., Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ****** от ****** г., Искане за допълнителни услуги към заем Microcredit № ****** от ****** г., Искане за заем Microcredit № ****** от******г., искане за допълнителни услуги към заем Microcredit № ****** от ****** г. и подписани Общи условия към Договор за заем Microcredit от******г. и Тарифа за допълнителни услуги на Микро Кредит АД към договор за заем в сила от ******г.

2

От приетите като писмени доказателства договор за заем и договор за допълнителни услуги се установява, че на ищеца в качеството на кредитополучател е предоставен от кредитора МИКРО КРЕДИТ АД заем в размер на 1200 лв., със срок на договора 12 месеца, обща сума за погасяване 1479 лв, сума за получаване – 49,56 лв., ГПР – 48,90 % и фиксиран лихвен процент 40,47 %. С предоставената в заем сума е рефинансирана сума по друго договор за кредит 9001-00005409 в размер на 1150,44 лв. С договора за допълнителни услуги се сочи, че се предоставят допълнителни усруги, включващи безплатно преддоговаряне, безплатно внасяне директно в офис на Микро Кредит, безплатно плащане на вноски онлайн и други срещу заплащане на възнаграждение в размер на 94,38 лв. месечно за срок от 12 месеца.

Приети са като писмени доказателства справки за платени суми и осчетоводени задължения на ищеца, от които се установява, че ищецът е заплатила по договора за заем обща сума в размер на 1306,20 лв., с която кредиторът е приел, че се погасява главница в размер на 540,50 лв., лихва в размер на 199,42 лв. и услуги в размер на 566,28 лв. Посочва се в приетите справки, че остатъците за главница, лихва и услуги, напълно съотвестват на описаните в Приложение № 1 от ******г. към Договора за цесия от ****** г.

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че размерът на шрифта на Договор за заем Microcredit № ****** от ****** г., ведно с Погасителен план е 11 pt, а видът на използвания шрифт е безсерифен от семейството на „Ериал Нароу“ (Arial Narrow). Посочва се, че на определени места в текста, шрифтът е от същия тип и със същия размер, но удебелен.

Между ищеца и Микрокредит АД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, 3 т.7 - 12 и т.20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

От приетото заключение на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че договорът за кредит и погасителният план с размер на шрифта 11 т.е. по – малък от законоустановения.

В Решение № 50084 от 9.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 875/2022 г., I т. о., ТК е посочено, ч е Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити предвижда (съображение 9 от преамбюла), че за държавите – членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни национални норми, само доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Според чл.

10, пар. 1 от директивата договорите за потребителски кредит следва да се изготвят на хартиен или друг траен носител, като националните правила уреждат действителността на сключването на договорите за кредит. С Определение на Съда на Европейския съюз по дело С-535/2020 е дадено тълкуване в смисъл, че чл. 10, пар. 2 и чл. 22, пар. 1 от Директива 2008/48/ЕО допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Изводът, който е наложен от върховния съд е, че въведеното в чл. 10, ал. 1 ЗПК изискване за размера на шрифта, както и последицата при неспазването му – недействителност на договора, съответстват на правото на Европейския съюз.

С решение на СЕС по дело С- 535/2020 г. е прието, че член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 4

2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12.

Предвид изложеното, то явно е, че договорът за заем не отговаря на изискването на чл.

10, ал. 1 ЗПК.

На основание чл. 22 ЗПК, това обстоятелство само по себе си води до заключение за недействителност на Договор за заем Microcredit № ****** от ****** г.

С оглед недействителността на договора за кредит на специалните основания за това, то съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено и само на главницата по договора за кредит, която е в размер от 1200 лв. От приетата като писмено доказателство справка се установява, че платената от ищеца сума е в размер от 1306,20 лв., поради и което претенцията на ответника в качеството му на цесионер по сключен договор за цесия за прехвърляне на вземания по установения като недействителен договор за заем е неоснователна.