Решение № 276 от 10.12.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Шумен, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20243600500525 по описа за 2024 година

Производство по чл. 463 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на депозирана жалба рег. № 29324/05.11.2024 г. при ЧСИ рег. № 876 Д.З., подадена от Р. М. Ц. с ЕГН **********, в качеството му на длъжник, против извършено от частния съдебен изпълнител разпределение по изп.д. № 20248760400371. Излага, че извършеното разпределение от 22.10.2024 г. касаело усвоени незаконосъобразно средства по банковата му сметка с произход само от пенсия. Позовава се на постановено решение № 177/01.08.2024 г. по в.гр.д.

№ 312/2024 г. по описа на ШОС, с което извършено предходно разпределение от 12.06.2024 г. по изпълнителното дело било отменено. С него била разпределена постъпила сума от „ОББ“ АД на сума в размер на 1475,00 лв., като съдът приел, че същата се явява несеквестируема. Впоследствие, ЧСИ изискал от банката посочване на произхода на средствата за тази сума, като отговора бил, че произхода е неизтеглена сума, придобила характер на спестявания. Именно въз основа на това писмо, съдебният изпълнител извършил атакуваното разпределение на несеквестируема сума.

Моли съда да отмени изготвения от ЧСИ протокол за разпределение от 22.10.2024 г., като извършено в нарушение на чл. 446, ал. 1 от ГПК.

Взискателят „Мадара-СФК“ ООД гр. Шумен изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че ако доходите, посочени в нормата на чл. 446а, ал. 1 от ГПК, са постъпили по банковата сметка на длъжника нескевестируемостта ще се запази само ако сумата е постъпила не по-рано от един месец от налагането на запора. Налични били доказателства относно датата на налагане на запора върху банковата на Р. Ц., като банката изразила становище, че произхода на доходите са от спестявания, тъй като пенсията не била изтеглена повече от един месец от постъпването й. СъдеБният изпълнител изпълнил задълженията си, като изискал информация от третото задължено лице.

Присъединеният взискател ТД на НАП гр. Варна не взема становище по жалбата.

Длъжниците „Стил М“ ООД гр. Шумен и М.Й.Д. не са взели становище по постъпилата жалба.

Помощник на съдебния изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие по 1 реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, намирайки жалбата за неоснователна. Сочи, че сумата, предмет на извършеното разпределение е секвестируема с оглед предоставената информация от третото задължено лице – банка. Според същата, произходът на тази сума е от спестявания, тъй като пенсията не била изтеглена в продължение на един месец от постъпването й.

Заключава, че разпределението е извършено законосъобразно.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, както и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от приложеното изпълнително дело 20248760400371 по описа на ЧСИ Д.З. рег.

№ 876 на КЧСИ, с район на действие ШОС е, че същото е образувано по молба от 26.04.2024 г., депозирана от „Мадара-СФК“ ООД гр. Шумен въз основа на изпълнителни листи от 23.07.2012 г., изд. по ч.гр.д. № 2401/2012 г. и ч.гр.д. № 2401/2012 г., и двете по описа на ШРС. По силата на същите, „Стил М“ ЕООД гр. Шумен, М.Й.Д. с ЕГН ********** и Р. М.

Ц. с ЕГН **********, били осъдени да заплатят солидарно на „Райфазенбанк (България)“ ЕАД сума в общ размер на 184 074,00 лв.,; 253 185,68 евро и 9 903,88 лв. – разноски. Към молбата за образуване на изпълнително дело бил приложен договор за цесия от 03.12.2012 г., от който се установява, че „Райфазенбанк (България)“ ЕАД прехвърлило вземанията си срещу солидарните длъжници по посочените изпълнителни листи на „Мадара-СФК“ ООД гр. Шумен.

Присъединено е и вземането на държавата за дължимите публични вземания от длъжника Р. Ц..

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 13.05.2024 г. Частният съдебен изпълнител пристъпил към изпълнение като наложил запор на банковата сметка на длъжника Ц. в „ОББ“ АД. По делото се съдържа изпратено запорно съобщение до посочената банка, в което било посочено, че „удръжките са правят при спазване на правилата по чл. 446а от ГПК, като наложеният запор по сметките на длъжника не следва да се изпълнява по отношение на постъпления до размера на минималната работна заплата от трудово възнаграждение, пенсия /доходи по чл. 446 от ГПК/, както и помощи и обезщетения, детски надбавки, издръжка, болнични, стипендии, помощи за отопление, плащане по обучение от дирекция „Регионална служба по заетостта“ и други, съгласно нормативен акт. Същите следва да бъдат изплащани в пълен размер на каса. Следва запорът да се изпълнява само относно частта на постъпилите суми на несеквестируемия доход на лицето, както и по отношение на несеквестируем доход, придобил характер на спестявания.“. Липсват доказателства за датата на получаване на запорното съобщение от страна на банката.

Съдът констатира от писмо изх. № 230-ОПЗ/240037203/08.05.2024 г. на „ОББ“ АД до ЧСИ, че банката признала вземането, върху което се налага запор, поради което сметката на Р. Ц. е блокирана; че няма претенции от други лица върху същото вземане; няма наложени предходни запори по други ИЛ, НАП, НОИ. Посочено е, че дължимите суми по запора са преведени частично в размер на 1450 лева на 08.05.2024 г. В писмото липсват данни за произхода на средствата, както и за датата на постъпването им. С платежно нареждане от 08.05.2024 г., сумата е преведена по сметка на ЧСИ Д.З.

На 14.05.2024 г. по изпълнителното дело постъпила молба от длъжника Р. Ц., с която същият отправил искане до ЧСИ незабавно да вдигне запора върху несеквестируемата част от наличните пари по сметката му и възстановяване на сумата от 1 475 лв., ведно със сумата от 6,00 лв. за банкова транзакция. Приложил писмена декларация, в която заявил, че постъпленията по банковата му сметка в „ОББ“ АД са от пенсия от НОИ. Към молбата представил извлечение от банковата си сметка за периода 07.09.2023 г. – 13.05.2024 г., от което се установява, че за посочения период са постъпвали ежемесечно суми по сметката на длъжника в „ОББ“ АД с основание „заплати и пенсии КТ“. Отразено е, че последната постъпила сума е на 07.05.2024 г. в размер на 888,24 лв.

С протокол от 12.06.2024 г., на основание чл. 460 от ГПК, ЧСИ извършил разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума в размер на 1475 лв. Въз основа на постъпила от длъжника Р. Ц. жалба срещу извършеното разпределение, било образувано в.гр.д. № 312/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен /приложено по настоящото дело/. С решение № 177/01.08.2024 г., съдът отменил извършеното от ЧСИ разпределение, като приел, че съдебният изпълнител не е изискал и събрал доказателства за произхода на паричната сума, преведена му от третото задължено лице – банка. Освен това, съобразно 2 представеното извлечение от сметката, се установявало, че последната постъпила сума е на 07.05.2024 г., като по този начин в никакъв случай не е изтекъл едномесечния срок от постъпването й. Заключил, че не са събрани доказателства, категорично установяващи секвестируемостта на наличната по банкова сметка на длъжника сума.

С искане изх.№ 18176/28.08.2024 г. ЧСИ изискал от „ОББ“ АД информация какъв произход има преведената сума в размер на 1475,00 лв. по обсъжданото запорно съобщение.

В отговор, в писмо изх. № 230-ОПЗ/240087461/30.08.2024 г. банката посочила, че сумата е от постъпления с произход „пенсия“, неизтеглени в рамките на един месец от постъпването им.

На 22.10.2024 г. ЧСИ е изискал удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК, като от изпратеното от ТД на НАП – Варна, на 25.10.2024 г. удостоверение е видно, че публичните задължения на длъжника Р. Ц. към 25.10.2024 г. възлизат на 394,79 лв.

С протокол от 22.10.2024 г., на основание чл. 460 от ГПК, ЧСИ е извършил разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума в размер на 1475 лв., както следва: В т. 1 от разпределението е включил: разноски по изпълнителното дело – адв. възнаграждение на първоначалния взискател „Мадара СФК“ ООД по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2401/2012 г., за погасяване на което разпределил сума от 448,40 лв.; неизплатеното неолихвяемо вземане на присъединения взискател ТД на НАП – Варна по удостоверение вх. № 12358/13.05.2024 г. в размер на 394,79 лв. В т. 2 от разпределението е включил сумата от общо 631,81 лв. – авансово платени от първоначалния взискател такси по ТТРЗЧСИ. При това положение е получена сума за изплащане след разпределението: на ЧСИ Д.З. – 348,01 лв.; на първоначалния взискател „Мадара СФК“ ООД – 732,20 лв. и на ТД на НАП – Шумен – 394,79 лв.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, депозирана от надлежна страна – длъжник и е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Чрез процесуалният способ разпределение осребрената сума от приложен изпълнителен способ в изпълнителното производство се разпределя между всички присъединени взискатели, когато с тази сума е невъзможно да се удовлетворят всички парични притезания, предмет на изпълнението. Тоест, съдебният изпълнител следва да извърши преценка дали тази сума е достатъчна да удовлетвори всички кредитори и когато сборът на всички парични притезания на взискателите и разноските по изпълнението надвишават постъпилата сума, той трябва да съобрази кой измежду присъединените взискатели притежава право на предпочитателно удовлетворяване. Чрез акта на разпределението съдебният изпълнител не извършва изпълнително действие, а определя каква част от постъпилата сума да бъде изплатена на присъединените кредитори.

Според приетото в т. 1 на ТР № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при проверката, извършвана по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. В този случай съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени всички присъединени по право взискатели и дали обжалваният акт е издаден от компетентен съдебен изпълнител в кръга на неговата властническа компетентност. В конкретният случай, оплакванията в жалбата са, че съдебният изпълнител разпределил сума, представляваща несеквестируем доход на длъжника Р. Ц..

Съгласно постановките в т. 13 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, и по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Когато длъжникът получава трудовото си възнаграждение или пенсия по банкова сметка, налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми.

Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред 3

„плащане“, тъй като това са спестявания на длъжника. В този смисъл е и приетата след постановяване на тълкувателното решение норма на чл. 446а, ал. 1 от ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.), съгласно която несеквестируемостта на доходите по чл. 446 от ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. За да изпълни задълженията си по чл. 446а от ГПК, съдебният изпълнител следва служебно да изиска информация от банката кога е постъпила преведената сума в изпълнение на запора, за да прецени дали същата е придобила характер на спестявания.