Решение № 108 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330105551 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Предявени са искове от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против П.

Ф. Д., основани на твърдения, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството си на краен снабдител е продавало при публично известни общи условия на краен клиент П. Ф.

Д. в обект на потребление, находящ се в град П........... улица „К.............., за периода .............. година, електроенергия, която възлиза на стойност 237,56 лева и до момента е останала незаплатена от ответника. Претендира се и обезщетение за забавено плащане за периода от 11.07.2023 година до 17.12.2023 година в размер на 12,81 лева. Претендират се и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. Ф.

Д. чрез назначения особен представител, с който се оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на електрическа енергия през процесния период, 2) че ответникът има качеството потребител на електрическа енергия, 3) че ищецът е изправна страна по договора, т.е доставил е твърдяното количество електроенергия на електроснабдения обект на ответника за исковия период.

1

Облигационното правоотношение, на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на електроенергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. от чл. 98а от ЗЕ, вр. чл. 94а от ЗЕ. Предпоставките за възникване на валидно облигационно отношение между електроснабдително предприятие и краен клиент на електрическа енергия (битов или небитов) съгласно чл. 94а, вр. чл. 39 от ЗЕ, са следните: 1) притежаване от електроснабдително предприятие на лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия за дадена територия от границите на страната; 2) разположение на електроснабдения обект на крайния потребител в границите на лицензионната територия; 3) присъединяване на електроснабдения обект към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение в лицензионната територия; 4) липса на избран друг доставчик на електроенергия.

В конкретния случай между страните не е спорно, че ищецът е притежател на лицензия за доставка на електроенергия на крайни потребители на територията на област Пловдив, електроснабденият обект с ИТН ............. попада в лицензионната територия на ищеца, присъединен е към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение в лицензионната територия, като крайният потребител не е избрал и не е сключил договор за доставка на електроенергия с друг доставчик.

Съгласно изричната норма на чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Не се спори по делото, че общите условия са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и че са публикувани в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Ответникът не е изложил твърдения и не е представил доказателства да се е възползвал от процедурата по чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ, поради което и следва да се счита за обвързан от общите условия на ищеца.

Съгласно чл. 1, т. 4 от ОУ, клиент или потребител на електрическа енергия е всяко физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД.

Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на П. Д. – на 21.05.2002 г. същата е придобила електроснабдения имот, находящ се в гр. П.......... на ул. „К.........., чрез покупко-продажба от В....... и Н....

К...........

По делото е изслушано заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице Л. К., което съдът кредитира изцяло като правилно и обосновано. Експертът посочва, че за процесния период до процесния обект е била доставена електроенергия от ищеца общо от .........., която е точно фактурирана, а работещият в имота електромер с дистанционно отчитане е преминал изискуемите проверки по ЗИ, за което са му поставени необходимите знаци и пломби. Следва се приеме за установено, че за посочения по-горе период ищцовото дружество е доставило на ответника електроенергия в посоченото количество, което е надлежно отчетено чрез изправно СТИ.

От заключението на вещото лице по ССчЕ Т. Р., което също се кредитира от съда като правилно и обосновано, се установява, че всички представени по делото фактури, издадени от ищеца (л. 9-13), са редовно осчетоводени. Експертът сочи, че размерът на непогасеното задължение за главница възлиза на 237,56 лева, а размерът на обезщетението за забава за периода от 11.07.2023 г. до 17.12.2023 г. възлиза на 12,81 лева.

Предвид гореизложеното, предявените искове се намират за доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло. Ще се присъди и законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 18.12.2023 г., до окончателното плащане на сумите – тя съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и искането за нея е направено своевременно.

Следва за пълнота, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България, да се посочат и равностойностите на сумите в евро по 2 фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в отношенията между страните, че П. Ф. Д., ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ............, сумата от 237,56 лв. /двеста тридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ с равностойност 122,22 евро /сто двадесет и две евро и двадесет и два евроцента/ - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от ............. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в улица „К................., както и сумата от 12,81 лв.

/дванадесет лева и осемдесет и една стотинки/ с равностойност 6,59 евро /шест евро и петдесет и девет евроцента/, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от ............., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, които суми са включени в заповед № ............. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ............. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

След влизане в сила на решението да се върне на заповедния съд изисканото за послужване частно гражданско дело.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________

3