Решение № 151 от 29.02.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Силистра, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря Милена П. Лекова като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20223420101387 по описа за 2022 година

Ищецът „Ч. Т.” ЕООД с ЕИК , със седалище иадрес на управление с.

К., общ. С., представлявано от управителя С. М. С., със съдебен адрес: гр. С., ул.,Г. И.” № ет. офис , чрез процесуалния си представител адв. Б. И.- САК претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 18 584,93 лв. /осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и четири лева и 93 стотинки/, представляваща обезщетение по застраховка „Защита на плащания по кредити за малки и средни предприятия” със застрахователно покритие „Смърт” в резултата на злополука или заболяване, ведно със законната лихва от дата на отказ от страна на застрахователя /12.10.2021 г. до окончателното изплащане и направените разноски по делото.

Твърди, че на 30.01.2018г. „Ч. т.” ЕООД ЕИК , представлявано от С.

Д. С., в качеството му на управител, е сключило договор за банков кредит № BL62418 с ,Ю. Б.” АД в размер на 50 000 лева. Като част от условията за отпускане на банковия кредит,съгласно чл. 46 от същия, С. Д. С. управител на „Ч. т.” ЕООД е сключил договор за застраховане на 01.02.2018г. с „К. О. З.” клон Б. ЕИК . с предмет на застраховката съгласно общите условия на застрахователна програма „Защита на плащания по кредити за малки и средни предприятия” предоставени от „Ю. Б.” АД със застрахователно покритие 1

„Смърт” в резултат на злополука или заболяване.На 16.08.2021 г. управителят С. почива от инфаркт на миокарда, кардиогенен шок и асистолия. Новият управител на дружеството е информирал застрахователя за настъпило застрахователно събитие, който от своя страна отказал плащане на застрахователно обезщетение, като е мотивирал отказа си с твърдението, че смъртта на С. С. е настъпила вследствие на съществуващо предходно заболяване. Ищцовото дружество е продълило да плаща месечните вноски по кредита, като на 09.03.2022г. погасило кредита изцяло и предсрочно.

Позовава се на обстоятелството, че общите условия към застрахователният договор не обвързват застрахования, тъй като не се спазени изискванията на чл. 348, ал.1 от КЗ и той не е заявил изрично и писмено, че е запознат с тях и ги приема. Счита и че клаузата в чл.8.1 от тях е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2 т.6 ЗЗП, тъй като позволява на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при смърт, настъпила по всяка причина.

Ответникът “К. - О. З.“ АД,регистрирано в търговския регистър на Парижкия търговски съд, с номер на вписване В 308896547, действащо в Република България чрез клон “К. О. З., Клон Б.“ КЧТ, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК . със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Х. Б.“ № , вх. , ет. , представлявано от управителя М.

К. подал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция. Излага подробни доводи относно липсата на основание за приемане неравноправност на сключения договор, свързани както с незадължителния характер на сключването му, така и с наличието на закотова възможност и свобода на договаряне, както и с обстоятелството, че в качеството си на трето по договора лице, застрахованият не притежава качество на потребител.

Съдът, след преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявени са исковве с правно основание чл. 456 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Между страните са безспорни обстоятелствата, че 30.01.2018г. „Ч. т.” ЕООД ЕИК , представлявано от С. Д. С. в качеството на управител е сключил договор за банков кредит № BL62418 с „Ю. Б.” АД в размер на 50 000 лева , 2 че като част от условията за отпускане на банковия кредит, съгласно чл. 46 от същия, управителят на дружеството - С. Д. С. е сключил договор за застраховане на 01.02.2018г. с „К. О. З.” клон Б. ЕИК с предмет на застраховката съгласно общите условия на застрахователна програма „Защита на плащания по кредити за малки и средни предприятия” предоставени от „Ю. Б.” АД със застрахователно покритие „Смърт” в резултат на злополука или заболяване. Безспорни са и обстоятелствата, че на 16.08.2021 год. е настъпило застрахователно събитие – смъртта на С. Д. С., че след неговата смърт, управител на дружеството е неговата съпруга С. М. С., погасяването на задължението по договора за кредит от „Ч. т.” ЕООД ЕИК ., уведомяването на ответника за наастъпилото застрахователно събитие и отказа за плащане на обезщетение, поради изключен риск.

Съгласно чл. 438, ал. 1 от КЗ, договорът за застраховка „Живот“ е с покритие срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице. По силата на такъв договор, застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие - смърт на застрахованото лице и да заплати обезщетение на ползващите се лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 456, ал. 1 от КЗ, когато застраховка „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. В чл. 456, ал. 2 от КЗ е регламентирана възможност на застрахователя да прави всички възражения, произтичащи от застрахователния договор.

Съдът приема, че основание за отказ от плащане от страна на ответника в случая не е налице, като възражението му за изключен риск е неоснователно.

Ответникът се позовава на изключението по / предполага се / чл.8.1. от ОУ, според което – отговорността при риск „смърт“ се изключва в случай, че застрахователното събитие е в причинно – следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и негови усложнения и рецидиви, за които застрахованият е 3 предоставил на застрахователите невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на „Медицински въпросник“. Съдът счита, че посочените предпоставки, освен че не са посочени изрично от ответника, не се установява и наличието им с оглед правото на отказ.

Според приетото заключение на назначената по делото СМЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено, задълбочено и аналитично, с нужните специални знания – здравословното състояние на починалия към времето на смъртта не било по – различно от това през предходните години, к а т о диспансерните диагнози АХ и ЗД са от 28.10.2010 г., но за тези заболявания пациентът е провеждал диспансерно наблюдение и системно лечение, пускани са му кръвни изследвания и му е назначавана терапия. Тези две заболявания са социално значими , хронично протичащи заболявания, които с напредване на възрастта често се усложняват, но не водят задължително до причиняване на инфаркт. Тъй като епосредствената причина за смъртта на С. С. е остър коронарен синдром с начало около 12 часа преди хоспитализацията му в лечебно заведение с клинични, ЕКГ и ангиографски критерии за развитие на остър миокарден инфаркт, вещото лице счита, че не може да се направи извод, че е налице причинно – следствена връзка между наличните заболявания и настъпилата смърт. В тази връзка е и заключението на експертизата, че от инфаркт могат да починат и млади хора, без заболявания. Наличието на триклонова болест на сърцето с тежкостепенна обструкция на основните венечни артерии е установено непосредствено преди смъртта на лицето – при хоспитализирането му. По отношение на съществуващите си заболявания, С. е провеждал стриктно и адекватно лечение и вещото лице е категорично, че тези обстоятелства следва да се имат предвид. Освен това по медицински показатели не може да се даде отговор на въпроса дали и кога е възможно да настъпи миокарден инфаркт с асистолия и спиране на сърдечната дейност.

С оглед ангажираните доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, съдът намира, че не се доказва възражението на застрахователите за изключен риск, нито, че е налице укриване на съществени обстоятелства, водещи до увеличаването му.

Видно от представените данни от личния лекар на лицето, същото е полагало адекватни и системни грижи за здравето си, регулярно е следяло заболяванията си и прилагало необходимото лечение.

4

Експертизата не може със сигурност да установи пряка връзка между съществуващи заболявания и причината за смъртта на лицето, което дори да е укрило застрахователна информация, в случая е без значение, тъй като е недоказана причинно - следствена връзка между двете, а основание за отхвърляне на иска би било налице само при проведено в условията на главно доказване именно пряката причинно - следствена връзка между „укрита медицинска информация за здравословното състояние на лицето“ преди сключване на застраховката и причината за неговата смърт.

Доказването на пряка причинна връзка е в тежест на застрахователя, като тази връзка не се презюмира, а трябва да се докаже от страната, която се ползва от този факт – в този смисъл решение № 167/2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, II т. о., ВКС, ТК, II т. о.

По делото не се установява нито смъртта да е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване или негови усложнения и рецидиви, нито укриване на обстоятелства относно такива, имащи съществено значение за оценката на риска.

Дори да е налице неточно обявено и/или премълчано обстоятелство, не е възможно да се направи категоричен извод за причинната връзка между него и настъпването на застрахователното събитие, каквото е изискването на чл. 363 от КЗ, за да откаже застрахователят да плати изцяло или частично застрахователно обезщетение. Не се установява и смъртта на застрахованото лице да е резултат от деклариран здравословен проблем или други, конкретни хронични заболявания, при което и доколкото не е налице изключен застрахователен риск, следва да се ангажира отговорността на ответника за плащане на застрахователното обезщетение.

Съгласно чл. 456 от КЗ, когато застраховка „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.

Според заключението на приетото по делото заключени по назначената ССЕ, към момента на подаване на исковата молба, сумата по 5 кредита е изплатена напълно, като към датата на смъртта на застрахованото лице, задълженията са били в размер на 17 283.53 лева – главница и 109.85 лева – текущо начислена договорна лихва.

Принципно, заплатеното от ищеца в периода след датата на смъртта, когато е настъпило застрахователното събитие, поражда правото му на иск, като кредитор на вземане за плащането от ответника на застрахователна сума в съответния заплатен от него размер.

По изложените съображения, съдът счита, че исковата претенция е основателна и я уважава изцяло.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските за производството в размер на 2 229.26 лева.

Мотивиран от гореизложеното, СсРС

РЕШИ:

ОСЪЖДА “К. - О. З.“ АД, регистрирано в търговския регистър на Парижкия търговски съд, с номер на вписване В , действащо в Република Б. чрез клон “К. О. З., Клон Б.“ КЧТ, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр.

С., ул. „Х. Б.“ № , вх. , ет. , представлявано от управителя М. К. , да плати на „Ч. Т.” ЕООД с ЕИК 1, със седалище иадрес на управление с. К., общ. С., представлявано от управителя С. М. С. сумата от 18 584,93 лв. /осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и четири лева и 93 стотинки/, представляваща обезщетение по застраховка „Защита на плащания по кредити за малки и средни предприятия” със застрахователно покритие „Смърт” в резултата на злополука или заболяване, ведно със законната лихва от датана на предявяване на исковата молба – 27. 09. 2022 год. до окончателното изплащане и направените разноски по делото в размер на 2 229.26 /две хиляди двеста двадесет и девет лв. и 26 ст. / лева.