Определение № 264 от 27.03.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Монтана, 27.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500165 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 420, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК, образувано по въззивни частни жалби на Д. Б. и на „В. х.“ АД против определение № 1691/16.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2051/2024 г. на Районен съд – Монтана.

Жалбоподателят Д. Б. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Неправилно МРС е отхвърлил довода на „В.х.“ АД, че вземането, за което е издадена заповедта по чл. 417 от ГПК, е установено по основание и размер. Ззаповедта за изпълнение е издадена въз основа на споразумение, което не посочва размер на паричното задължение и е сключено под условие, което не се е изпълнило, т.е. вземанет онее станало изискуемо. След като вземането не се дължи, то налице е основание за спиране на изпълнението.

В частната жалба на „В. х.“ АД се поддържат идентични доводи и се прави искане за отмяна на определението и вместо него МОС да постанови ново, с което да уважи искането за спиране на изпълнението на основание чл. 420 от ГПК.

Заявителят в заповедното производство П. П. не взема становище по частните жалби.

Частните жалби са подадени в законния срок, но тази на Д. Б. е недопустима.

Производството по ч. гр. д. № 2051/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана е започнало по заявление на П. П. за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК въз основа на споразумение от 19 януари 2023 г. срещу солидарно отговорните длъжници Д. Б. и „В.х.“ АД. МРС е уважил искането, издал е заповед за изпълнение, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

По частна жалба на Д. Б. срещу разпореждането за незабавно изпълнение 1

Окръжен съд - Монтана с определение № 197/04.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 78/2025 г. е отменил разпореждането спрямо Д. Б. и е обезсилил изпълнителния лист спрямо него.

Д. Б. е сезирал на 5 декември 2024 г. заповедния съд и с искане по чл. 420 от ГПК, което е било оставено без уважение с определение № 1663/06.12.2024 г. – необжалвано, влязло в сила.

След отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилването на изпълнителния лист спрямо длъжника Д. Б. по отношение на него не може да се развие изпълнително производство преди да е приключил процесът по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането. Неговите права като длъжник, противопоставящ възражение за недължимост на вземането на П. П., са защитени, затова МОС приема, че за Б. липсва правен интерес да обжалва определението, с което МРС е оставил без уважение искането за спиране на производството по отношение другия длъжник – „В.х.“ АД. Определението за спиране по чл. 420 от ГПК по същността си има защитна, обезпечителна функция спрямо материално незаконосъобразен изпълнителен процес, при който взискателят ще е получил, а длъжникът ще е претърпял принудително изпълнение за събирането на едно несъществуващо вземане. По отношение длъжника Д. Б. този ефект вече е постигнат с отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилването на изпълнителния лист спрямо него.

МОС приема, че частната жалба на Д. Б. е недопустима поради липса на правен интерес, затова я оставя без разглеждане.

Обжалваното определение № 1669/2024 г. е постановено по искане на длъжника „В.х.“ АД за спиране на изпълнението на основание чл. 420 от ГПК.

МРС е приел, че липсват предпоставките за това: нито е представено ообезпечение по чл. 180 или чл. 181 от ЗЗД, нито са ангажирани доказателства за недължимост на вземането. От това следва, че изпълнението би следвало да продължи само по отношение на този длъжник, но не и на Д. Б..

Частната жалба на „В.х.“ АД срещу определение № 1669/2024 г. е неоснователна.

МОС намира, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 420 от ГПК. Не са учредени обезпечения по чл. 180 или чл. 181 от ЗЗД, както изисква чл. 420, ал. 1 от ГПК. Длъжникът „В.х.“ АД не представя и убедителни писмени доказателства по чл.

420, ал. 2 от ГПК, като такива биха били доказателства, които напълно и несъмнено опровергават претенциите на заявителя – напр. безспорни данни за плащане на задълженията.

Доводите за това, че плащанията от НЗОК към „В.х.“ АД като условие за изпълнение спрямо П. П., не са се осъществили, а са били извършени други плащания, некасаещи споразумението от 2023 г., могат да бъдат обсъждани в исковия процес за 2 установяване съществуването на вземането, но не и по повод молба за спиране на изпълнението. Спорът за размера на вземането и правилното му изчисляване също е предмет на изследване в състезателното производство по чл. 422 от ГПК.

Въззивният съд намира обжалваното разперождане за правилно и законосъобразно поради което го потвърждава, а частната жалба оставя без уважение.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба на Д.. Б., ЕГН **********, против определение № 1691/16.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2051/2024 г. на Районен съд – Монтана и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „В.х.“ АД, ЕИК *, представлявано от изп. директор Д. Б., против определение № 1691/16.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2051/2024 г. на Районен съд – Монтана.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3