Решение № 1173 от 13.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1173 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300502205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435,ал.4 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 27310/31.07.2025г., подадена от А. Й. К., ЕГН – **********, в качеството му на трето лице, чрез адв. Е. Д.-Р., АК-С., съдебен адрес – гр.*** - обособена част А, против действия на ЧСИ П.И., рег.№ 821, по изп.д.№ 1062/2013г., изразяващи се в отказ от заличаване на възбраната, вписана в СВ – С. с дв. вх. рег.№ 3029/15.11.2024г., вх.рег. №3053/15.11.2024г., том 1, акт № 252/2024г., инкорпориран в съобщение с изх. № 14240/20.05.2025г. Моли да бъде постановена отмяна на отказа от заличаване на възбраната, вписана в СВ – С. с дв. вх. рег.№ 3029/15.11.2024г., вх.рег. №3053/15.11.2024г., том 1, акт № 252/2024г., инкорпориран в съобщение с изх.№ 14240/20.05.2025г. на ЧСИ П.И., рег.№ 821, по изп.д.№ 1062/2013г.

С жалбата се излагат доводи, че по изп. дело № 1062/2013 г. по описа на ЧСИ П.И., рег.№821, е наложена възбрана върху описаните идеални части от недвижими имоти, вписана в СВ-гр. С. с дв. вх. per. № 3029 от 15.11.2024 г., вх.рег.№ 3053 от 15.11.2024 г., том 1, акт № 252 от 2024 г. Възбраната е вписана по отношение на идеални части от сгради, които са негова собственост и е трето за изпълнителното дело лице, а именно: по отношение на 2/12 ид.ч. от сграда с ИД *** по КККР на с.В., община Б., обл. С., одобрени със Заповед №РД-18- 468/15.02.2018г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на сградата: село В., със застроена площ от 78 кв.м., с брой етажи: 2 (два), с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ИД *** по КККР на с. В., общ. Б., обл. С., одобрени със Заповед №РД-18-468/ 15.02.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота: село В., местност Под къщи, с площ от 2442 кв.м., с номер по предходен план: 003364, парцел 1

I, и по отношение на 2/12 ид.ч. от сграда с ИД*** по КККР на с. В., община Б., обл. С., одобрени със Заповед №РД18-468/ 15.02.2018г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на сградата: село В., със застроена площ от 36 кв.м., с брой етажи: 2 (два), с предназначение: селскостопанска сграда, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ИД *** по КККР на с. В., общ. Б., обл. С., одобрени със Заповед №РД-18-468/15.02.2018г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: село В., местност Под къщи, с площ от 2442 кв.м. с номер по предходен план: 003364, парцел I.

Твърди се, че правото на собственост върху идеалните части, респ. върху самите сгради, както и върху самия поземлен имот, където са построени, за жалбоподателя произтича от Договор за покупко-продажба, сключен на 31.01.2023г., материализиран в нотариален акт №60, том I, рег.№665, дело №52 от 2023г. на нотариус № 613 А.Ш., с район на действие Районен съд - С., вписан в Служба по вписванията - гр. С., с дв.вх.

№ 229 от 2023г., вх.рег.№ 234 от 31.01.2023г., акт№ 113, том I, дело № 112/2023г., по който е купувач, а продавач е Б.Л.С.. Владението върху сградите му е било предадено още в деня на подписване на самия нотариален акт, който е 31.01.2023г. и се осъществява непрекъснато и към момента. Първоначално поземленият имот, върху който са построени сградите, се придобива от наследниците на лицето Ю. Х. Ч. по силата на реституция, материализирана в Решение №004 от 12.02.1996г. на ПК - село Б., влязло в сила на 06.051996г. Сред наследниците на Ю. е Х. Ю.ов Ч., който се явява наследодател на длъжника по процесното изпълнително дело - Л. Х. Ч.. За този последния е възникнало правото да приеме наследството на Х. Ч., след като същият почива на 13.12.1978г. Жалбоподателят възразява, че двете процесни сгради не са част от наследството на Ю. Х. Ч. и не са били предмет на земеделска реституция.

Придобивното основание е давностно владение, като се признават за собственици лицата, както следва: Н.Л.С., Х. Л.С., Д.Л.Р., Ю.Ш.С., С.Х.Ч. М.Л.С., В.Л. Ч., А.Л.К. и Б.Л.С., за което е съставен Нотариален акт №159/05.06.2019г., том I, рег.№1478, дело №84/ 2019г. на нотариус №122 Н.К., с район на действие PC - С., вписан в СВ - С. с дв.вх.№ 1219/2019г., вх.рег.№1229/ на 05.06.2019г., дело №500/2019г. За собственици са признати и лица, които не се явяват наследници на Ю. Х. Ч., нито на Х. Ч. - В.Л. Ч., А.Л.К.. До момента този нотариален акт, с който са признати права в полза на посочените по-горе лица, не е бил атакуван в правния мир. Сред тях като собственик не фигурира лицето Л. Ч.. След като изброените по-горе лица са признати за собственици на тези сгради, сградите и процесният недвижим имот се придобиват от Б.Л.С. по силата на Договор за покупко-продажба, сключен на 14.11.2019г., обективиран в НА №80, том III, рег.№7709, дело №439/2019г. на нотариус №613, с район на действие РС-С., вписан в СВ - С. с дв.вх.№2701, вх.рег.№2720 от 14.11.2019г., акт №191, том III, дело от 2019г. с описания нотариален акт Б.Л.С. е придобил 5/6 ид. ч. от правото на собственост върху недвижимия имот, както и 5/6 ид. ч. от двете процесни сгради, като по този начин е станал пълноправен собственик на тези недвижимости. Следващото прехвърляне е именно покупко-продажбата между жалбоподателя /А. Й. К./ и Б.Л.С., обективирана в описания по- горе Нотариален акт №60/31.01.2023г., том I, рег. №665, дело №52 от 2023г. на нотариус № 613 А.Ш. с район на действие Районен съд - С., вписан в СВ - гр. С., с дв.вх.№ 229 от 2023г., вх.рег.№ 234 от 31.01.2023г., акт№ 113, том I, дело № 112/2023г. Междувременно отказът от наследство, направен от Л. Х. Ч. и вписан в книгите на РС-С. под №9/19.03.2019г. е атакуван от взискателя по изп. дело И. Й. Й., посредством искова молба с правно основание чл. 56 от Закона за наследството. Исковата молба е вписана в СВ - С. на 01.08.2019г. По тази искова молба има влязло в сила решение, с което е уважена, и е вписано СВ на 14.12.2022г. С влизането в сила на решението отказът от 2 наследство на Л. Ч. става недействителен за взискателя Й., което обстоятелство е послужил като мотив за частният съдебен изпълнител да наложи възбраната.

Жалбоподателят поддържа, че правото на собственост върху описаните сгради не принадлежи на длъжника, поради и което налагането на възбрана по описаното изпълнително дело е незаконосъобразно. Поддържа също, че отмяната на отказа от наследство не влече след себе си автоматично каквито и да е права в полза на длъжника, още повече същите не се установяват да принадлежат на наследодателя му и съответно да се включват по някакъв начин в наследствена маса, част от която да принадлежи на длъжника в изпълнителното производство, Л. Ч.. Според жалбоподателя, горното е било възприето и в Решение № 65/27.01.2025 г. по възз.гр.д.

№ 85/2025 г. по описа на ОС-Пловдив, X гр.с., приложено по изпълнителното дело.

Жалбоподателят е посочил, че действително имало произнасяне и от Окръжен съдПловдив с Решение № 442/16.04.2025 година по възз.гр.д.№ 85/2025 г., VII гр.с., като със същото е придадено правно действие на вписването на искова молба по реда на чл.56 от ЗН каквото не съществува в правния мир. Доколкото решението не формира сила на присъдено нещо, отправил молба за вдигане на възбраната до ЧСИ №821 П.И., с вх.№ 33833/12.05.2025г. В отговор получил Съобщение е изх. №14240/20.05.2025г. по описа на ЧСИ №821 П.И., с което е постановен отказ по молбата за вдигане на възбраната, поради което бил налице правен интерес за обжалване. Счита, че са налице всички предпоставки за уважаването на жалбата по чл. 435, ал. 4 от ГПК.

Претендира разноски.

От И. Й. Й., ЕГН – **********, в качеството му на взискател, с адрес гр.Д., ул.***, чрез адв. С. Т., САК, съдебен адрес – гр.С., ул.“***, е депозиран писмен отговор, с който е направено възражение за процесуална недопустимост на подадената жалба, респ. поддържа, че е изцяло неоснователна. Излагат се доводи, че с Решение № 442/16.04.2025г., постановено по възз.гр.дело № 433/2025г., VII с. по описа на ОСПловдив, влязло в сила на 16.04.2025г., решаващият състав е приел, че действията на съдебния изпълнител, касаещи налагане на възбрана на 15.11.2024г. върху процесиите недвижими имоти, са законосъобразни, поради което жалбата е била оставена без уважение. С Молба с вх. № 33833/12.05.2025г., А. К. отново е отправил искане към съдебния изпълнител за вдигане на наложената възбрана. С молбата третото лице се домогва да установи, че същите действия, които вече са били предмет на разглеждане от съда, са незаконосъобразни. На 19.05.2025г., вече изразил становище по повод подадената от третото лице молба, че счита подобно действие за злоупотреба с процесуални права, доколкото същите представляват грубо погазване на принципите на правовата държава и принципите на непререшаемост на спора, на зачитане и стабилитет на съдебните решения. Молбата, с която се „призовава“ съдебния изпълнител да вдигне възбраната, по същността си представлявала склоняване на съдебния изпълнител да извърши действие, с което грубо да погази принципа на зачитане на влязлото в сила съдебно решение. С молбата от 12.05.2025г., третото лице се домогва да убеди съдебния изпълнител, че имотите, върху които е наложена възбрана нямат наследствен характер. Твърденията на жалбоподателя, че с Решение №442/16.04.2025г., постановено по възз.гр.дело № 433/2025г., VII с. по описа на ОСПловдив не формирало сила на пресъдено нещо не могат да бъдат споделени, тъй като същото се ползва със сила на пресъдено по отношение на разрешаването на въпроса законосъобразни ли са действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в налагане на възбрана върху 2/12 ид. ч. от правото на собственост върху процесните недвижими имоти. Поддържа също, че не са налице нови или нововъзникнали след приключване на устните състезания обстоятелства, които да не са били обхванати от силата на 3 пресъдено нещо на решение № 442/16.04.2025г., постановено по възз.гр.дело № 433/2025г., по описа на ОС-Пловдив, VII с. Становището на жалбоподателя, че налагането на възбраната, както и отказът на съдебния изпълнител да я заличи, са действия, които противоречат на закона и в този смисъл водят до нанасянето на вреда, обосноваваща и носенето на отделна гражданска отговорност, освен че е неоснователно, предвид решението, с което съдът е потвърдил като законосъобразни действията на съдебния изпълнител, съдържа и косвена заплаха към съдебния изпълнител за евентуално ангажиране на професионалната му отговорност за вреди. В тази връзка, поддържа, че подадената втора жалба, по своята правна същност, представлява злоупотреба с процесуални права. Предвид обстоятелството, че с Решение № 442/16.04.2025г., постановено по възз.гр.дело № 433/2025г., VII с., по описа на ОС- Пловдив, със сила на пресъдено нещо е потвърдена законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в налагане на възбрана на 15.11.2024г. върху 2/12 идеални части от правото на собственост върху сграда с ИД *** и сграда с ИД ***, находящи се в село В., община Б., обл. С., подадената от А. К. жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Претендира разноски.

От Л. Х. Ч., ЕГН – **********, в качеството на длъжник, не е постъпило възражение по жалбата.

От ЧСИ П.И., рег.№ 821, са депозирани мотиви, на осн. чл.436 ал.3 от ГПК, с които взима становище, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, респ. е изцяло неоснователна.

С определение №411 от 16.02.2026 г., постановено по в.гр.д.№2205/2025 г. по описа на ПдОС, съдът е оставил без разглеждане подадената жалба с вх.№ 27310/31.07.2025г. от А. Й. К., ЕГН **********, в качеството му на трето лице, против действия на ЧСИ П.И., рег.№ 821, по изп.д.№ 1062/2013г., изразяващи се в отказ от заличаване на възбраната, вписана в СВ – С. с дв. вх. рег.№ 3029/15.11.2024г., вх.рег.

№3053/15.11.2024г., том 1, акт № 252/2024г., инкорпориран в съобщение с изх.№ 14240/20.05.2025г., като процесуално недопустима. С определение № 220 от 14.05.2026 г., постановено по в.ч.гр.д.№234/2026 г. по описа на ПдАС, съдът е отменил постановеното по делото прекратително определение. Поради това така подадената жалба е допустима, подадена е от трето лице, което заявява самостоятелно право на собственост върху недвижимо имущество, към което е насочено принудителното изпълнение. В това си качество то има право на жалба срещу действията на ЧСИ съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.4 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.4 от ГПК , трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.