Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 283 от 25.06.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 363/2023
Вид
Решение № 283
Подписан
25.06.2024
Състав
Николинка Чокоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Русе, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20234500100363 по описа за 2023 година

Предявен е иск е с правно основание чл. 432 от КЗ .

Ищецът Р. М. Д. твърди, че на 05.03.2023 г. около 02.30 часа в гр. Русе на кръстовище, образувано от бул. „Липник“ и ул. „Дебър“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, управляван от Р. М. Д. и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, управляван от Х. Х. В., както и лек автомобил „Мерцедес“, управляван от С. С. Ч..

Относно механизма на ПТП твърди, че л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“, управляван от В. се движел по бул. „Липник“ и в района на кръстовището с ул. „Дебър“, поради грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, съгласно ЗДвП, управлявал с несъобразена висока скорост и по този начин реализирал удар с л. а. „Фиат“, модел „Стило“, управляван от Р. Д..

В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП ищецът, явяващ се водач на лек автомобил „Фиат“, модел „Стило“ претърпял тежка политравма, изразяваща се в следните увреждания: Контузио капитис;

Множествени счупвания на ребра – закрити; Фрактура на стерналния край на дясна ключица; Пиоторакс без фистула; Охлузни наранявания по окосмената част и лицевата част на главата; Контузио торакоабдоминалис; Руптура диафрагме синостра постравматика; Руптура на кух коремен орган;

1

Пневмоторакс синистра; Емфизема субкутанеа торацис; Фрактура стерни;

Фрактура клавикуле синистра; Фрактура косте I-V ет VIII синистра; Фрактура скапуле синистра; Фрактура Th1 ет L5 ет прешлени; Фрактура процеси трансверзи Th1 ет Th4; Фрактура коксе; Фрактура ранус супериор ет инфериор ос пубис ет; Фрактура ацетабули синистра; Фрактура ос сакрум.

Твърди се в исковата молба, че за този инцидент е образувано ДП, което продължава към настоящия момент и не е приключило.

Ищецът счита, че отговорността за ПТП е на водача Х. В., тъй като е нарушил разпоредбите по ЗДвП, като е управлявал с несъобразена висока скорост, имало е видимост, имало е знак за ограничение на скоростта, не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, с характера и интензивността на движението, както и с конкретните условия, в резултат на което е причинил ПТП.

Причинителят на вредата, в качеството си на водач на МПС, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, поради което предявява претенция за обезщетение на вредите към застрахователя ЗАД „Армеец“ АД.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от К3 на 10.04.2023 г. ищецът депозирал писмена застрахователна претенция пред ЗAД „Армеец“ АД, във връзка с което била образувана щета при ответното дружество. Ответникът уведомил c писмо ищеца, че за да пристъпи към разглеждане на щетата е необходимо да представи допълнително и заверени копия на документи във връзка с воденото досъдебно производство, както и влязъл в сила краен акт, с който същото приключвало, както и удостоверение за банкова сметка.

Ищецът представил част от документите, с които успял да се снабди, но застрахователят отказал да разгледа претенциите по същество и да определи обезщетение на увреденото лице, за което счита, че на основание чл. 429, ал.

3 от КЗ му се дължи лихва за претърпените неимуществени и имуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 10.04.2023 г.

Ищецът твърди, че като пострадало лице и в трудоспособна възраст – на 21 години, вследствие на описаните травматични увреждания в резултат на процесното ПТП, е претърпял болки и страдания, продължителен престой в болница, психологически проблеми, не е настъпило пълно възстановяване като то продължава и към настоящия момент, което го довело до тежка 2 депресия. Преди инцидента спортувал в Училищна спортна школа гр. Русе по бойно изкуство и спорт „Джудо“, като е печелил поредица от състезания. Бил изключително жизнен, добронамерен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее, ценен от всички близки и приятели, бил усмихнат, весел и приятен човек, а в момента нямало и следа от този човек, не можели да го разпознаят близките и приятелите. С оглед на това счита, че следва да бъде възмезден за тези претърпени болки, страдания и неудобства със сумата от 500 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2023 г.

Претендира и сумата от 7 764 лв. имуществени вреди, за което е изложил твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, че представляват разходи за операции, болничен престой, медицински консумативи, прегледи, транспорт и др. Претендира и законната лихва върху претенцията за имуществени вреди със същата начална дата – 10.04.2023 г.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявените искове, като признава само наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Прави искане за спиране на производството и счита, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. На първо място оспорва механизма на ПТП, счита че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача Х. В., същият не е управлявал с превишена или несъобразена с конкретните пътни условия скорост. Твърди, че единствената причина за настъпване на ПТП е виновното и противоправно поведение на ищеца в качеството му на водач на л. а. „Фиат“, модел „Стило“.

На следващо място твърди, че Р. Д. е управлявал автомобила след употреба на алкохол и с несъобразена с конкретните пътните условия скорост, навлязъл в кръстовището при забранителен сигнал на светофарната уредба, евентуално ако не е била в работещ режим, не е спазил пътните знаци, указващи пътя с предимство, поради което счита, че Д. е навлязъл в кръстовището без да спре на знак „Стоп“ и е отнел предимството на водача на л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“. Твърди, че Р. Д. не е намалил скоростта при наличие на необходимост и не е спрял, както и че е управлявал автомобила със скорост надвишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък.

Евентуално възразява, че дори и да бъде установено, че водачът на 3

„Фолксваген“, модел „Голф“ се е движил с несъобразена скорост, това му поведение не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Счита, че е налице самоувреждане, което изключва отговорността на Х. В., респективно и на неговия застраховател.

Оспорва и всички твърдени имуществени и неимуществени вреди.

Твърди, че не са настъпили всички посочени травматични увреждания.

Оспорва наличието на „посттравматичен стресов синдром“, безсъние и депресия. Възразява да са направени разходите, заявени като имуществени вреди.

Оспорва причинно-следствената връзка между произшествието и всички описани в исковата молба имуществени и неимуществени вреди.

Твърди, че ищецът е имал предходни травми, които също са допринесли за по-продължителния възстановителен период. Ищецът се е занимавал със спорт, което е свързано с травми. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между процесното събитие и бъдещата необходимост от смяна на тазобедрената става. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на „Фолксваген“, модел „Голф“ и хипотрофията на мускулатурата на долните крайници на ищеца.

В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като счита, че е налице съществен принос от страна на ищеца за настъпването му поради употреба на алкохол, неспиране на знак „Стоп“, отнемане на предимство, управление с превишена скорост. Поради това счита, че исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени. Евентуално счита, че предявеният размер на обезщетението не съответства на критериите за справедливост, заложени в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за законна лихва с твърдението, че застрахователят не е изпаднал в забава. Евентуално оспорва началния момент, от който се претендира законната лихва. Моли да се отхвърлят всички искове. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Не е спорно, че на 05.03.2023 г. на кръстовище, образувано от бул.

„Липник“ и ул. „Дебър“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Фиат“ модел „Стило“ с рег. № *** управляван от ищеца Р. Д. и лек автомобил „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег. № ***, управляван от Х. В.. Не е спорно, 4 че последният водач се е движил по бул. „Липник“, а ищецът – по ул. „Дебър“ в посока към кръстовището. Не е спорно, че ищецът е получил множество телесни увреждания.

Спорно е дали Х. В. е нарушил правилата за движение по пътищата.

Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 1357/2023 г. по описа на Районна прокуратура Русе, по което до приключване на съдебното дирене по настоящото дело, няма привлечено към наказателна отговорност лице.

По делото е прието като неоспорено заключение на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, видно от което ищецът е получил следните травматични увреждания, които могат да бъдат получени при ПТП на 05.03.2024 г.: охлузвания по лицето и главата; счупване на лява ключица; счупване на лява лопатъчна кост; счупване на второ, трето, четвърто, пето, шесто, седмо, осмо, девето, десето и единадесето ребра в ляво; счупване на телата на първи гръден и пети поясен прешлени; счупване на левите напречни израстъци на втори, шести и седми гръдни прешлени; контузия на левия бял дроб; колекция от въздух в ляво плеврално пространство; подкожен емфизем в ляво на гръдния кош; травматично разкъсване на левия купол на диафрагмата, наложило оперативното й зашиване; колекция от кръв в областта на напречното дебело черво и малкото було; счупване на тазови кости: горното и долното рамо на лява пубисна кост; ацетабулума в ляво (многофрагментна фрактура-луксация) и на кръстната кост в ляво, наложило метална остеосинтеза; ретроперитонеална колекция от кръв в малкия таз; охлузвания по горните и долните крайници. Тези увреждания са довели до следните усложнения: гнойно възпаление на плеврата в ляво, наложила оперативна интервенция; ателектази на левия бял дроб, наложили бронхаспирация чрез бронхоскопия. Така установените травматични увреждания и свързаните с тях усложнения могат да се квалифицират по медико-биологични признаци като разстройство на здравето, временно опасно за живота; трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни; трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни. Касае се за съчетана травма с увреждания на гръдния кош в ляво, корема, таза в ляво и 5 гръбначния стълб, пряко застрашаващи живота на пострадалия, затова първоначално в спешен порядък са извършени оперативни интервенции и интензивно лечение с цел избягване на летален изход. При тези интервенции се възстановяват и увредени структури с цел избягване на късни усложнения, след което се предприема консервативно лечение на счупванията. На втори етап, след овладяване на животозастрашаващото състояние, се пристъпва към оперативно лечение на по-тежките травматични увреждания на опорнодвигателната система, а на по-късен етап обикновено се провеждат курсове от физиотерапия и рехабилитация, с цел подобряване на обема на движенията в увредените анатомични области и намаляване на болковия синдром.

Отбременяването на левия долен крайник на ищеца е продължило 1 месец, след което до 2,5 месеца е започнало постепенно натоварване. За лечение на получените от Р. Д. травматични увреждания са проведени общо 3 оперативни интервенции: На 05.03.2023 г. е извършена лапаротомия; ревизия на коремната кухина; зашиване на левия купол на диафрагмата и поставяне на гръден дрен в ляво. Интервенцията е била животоспасяваща за овладяване на животозастрашаващи увреждания на гръдния кош и в коремната кухина, възстановяване на разкъсаната диафрагма и възстановяване на анатомичното разположение на гръдните и коремните органи и е продължила 3 часа и 30 минути. След коремната оперативна интервенция e наложена директна скелетна екстензия с цел лечение на счупването на ляв ацетабулум (счупване на таза в областта на лява тазобедрена става) и е продължила до изписване на пациента от УMБAЛ „Канев“ AД Русе на 17.03.2023 г., след което отново е бил поставен на директна скелетна екстензия от 30.03.2023 г. до 10.04.2023 г.