Решение № 296 от 24.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Варна, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110203055 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:

„СПЕДСТРОЙ” ЕООД, с ЕИК 148117306, със седалище и адрес на управление, област Варна, община Аврен, с. Дъбравино-9267, ул.“Лонгоз“ № 31, представлявано от управителя Ж.К.Ж. против Наказателно постановление №23-0001158/16.12.2020 г. , издадено от директора на РД „АА" - Варна, с което на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.

В жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи, че то е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излагат се и аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се явява законен представител и не се представлява от процесуален представител.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

В началото на месец октомври 2020г. на дружеството – жалбоподател „СПЕДСТРОЙ” ЕООД, с ЕИК 148117306, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 3215/01.12.2011 г., била извършена проверка от длъжностно лице к ъ м РД “Автомобилна администрация” гр. Варна- св.К.К.. В хода на проверката, проверяващият инспектор констатирал, че на 12.03.2020г. в с.Дъбравино, обл.Варна, ул.“Лонгоз“ № 31 е допуснало водача Р.В.А. с ЕГН: **********, до управление на товарен автомобил марка „Волво“, кат. N3, с peг. № В0573ВС, извършващ обществен превоз на товари, съгласно тахогрзфски лист от дата 12.03.2020г., пътен лист № 9614933/12.03.2020 г. и товарителница № 2432326/12.03.2020 г.. без същия да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.

2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАП. От извършената от проверяващия инспектор на 07.10.20г.справка в регистъра за психологическа годност, било констатирано, че водачът А. не е притежавал валидно УПГ в периода от 29.01.2020г. до 07.06.2020г.

При горните констатации на 09.10.2020год. срещу въззивното дружество от св.К. бил съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.

96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП като приел, че нарушението е извършено в с.Дъбравино, обл.

Варна на 12.03.2020 год.. Актът бил предявен още същия ден на упълномощено от представляващия дружеството лице, което отказало да го подпише и да получи препис от същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред АНО.

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за нарушение на същия член.

Наказателното постановление било връчено на упълномощено от управителя на дружеството лице на 20.05.2021г., на гише в пощенската станция, срещу подпис на упълномощено от управителя на дружеството лице - Р.Г.К., на основание нотариално заверено пълномощно № 010/05.07.2017 г., копие от което е приложено по делото.

Видно от вписванията в Търговския регистър /общодостъпни за всички/, управляващ и представляващ дружеството към 20.05.2021г., както и към настоящия момент е Ж.К.Ж..

Жалбата срещу НП е била депозирана в деловодството на РД „АА“-Варна , пред наказващия орган на 01.06.2021г. , което е видно от вх.номер поставен в РД“АА“Варна и изрично изготвената справка рег.№52-00-51-4556/3/06.08.21г. представена от РД“АА“-Варна по делото и от уточняващата молба на възз.дружество.

Съдът напълно кредитира показанията на св. К.К., тъй като същите са 2 последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля К., дадени в съдебно заседание, АУАН , заповед, трудов договор, справки от регистъра за психологическа годност, тахографски листи, товарителници и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на жалбата, респективно за спазване на срока за подаване на същата е решен с влязъл в сила съдебен акт – Определение №2971/16.11.21г. на АдмС-Варна постановено по ЧКАД №2472/21г., с който е прието, че жалбата не е просрочена. Поради което и следва да се приеме, че депозираната жалба е подадена в срок, от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя К.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на 3 която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от П.Ц. в качеството му на директор на РД „АА“-Варна, поради което е издадено от компетентен орган.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Съдът не споделя възраженията в жалбата за нарушение на тези срокове.

Видно от доказателствата по делото, на 07.10.20г. проверяващия инспектор е констатирал, че водачът А. работещ за възз. дружество не е притежавал валидно УПГ, като тази констатация е направена след справка в регистъра за психологическа годност с дата на проверката отразена в справката-07.10.20г. АУАН е издаден на 09.10.20г. т.е. само два дни след установяване на нарушението и нарушителя, а НП е издадено 2м. и осем дни сед съставяне на АУАН. Поради това и не е налице дори индиция за нарушение на разпоредбите на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.Г. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Актът не е връчен на упълномощеното лице, тъй като последното е отказало да го подпише и е отказало да получи препис от същия, което е удостоверено с подпис на свидетел. Поради горното и няма как да се приеме, че правата на дружеството са нарушени в този аспект, щом упълномощеното да го представлява лице само се е отказало от възможността да получи препис от АУАН.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, 4 обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз и срока на действие на същия.

Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му. В случая наказващият орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение- допускането до управление на товарен автомобил, с който е извършен обществен превоз на товари, на водач, който не притежавал удостоверение за психологическа годност след дата 28.19.2020г. до дата 07.06.2020г.. Настоящият съдебен състав приема, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни – включително на кои изисквания съгласно нормата на чл.7а от ЗАвП не отговаря водачът / за психологическа годност, определени с наредбите по чл.

7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата/, които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на възз.дружество. А тя е ангажирана, затова, че е допуснат превоз на 12.03.2020г. без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.

Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, който дава възможност на превозвача да разбере за извършването на какво нарушение му е наложена санкция и да организира адекватно защитата си. В АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Видно от състава, по който е била ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника– чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, извършеното нарушение представлява предвиден в закона / чл. 10 от ЗАНН/ случай на допустителство. То е от категорията на продължените нарушения като се осъществява чрез бездействие посредством допускането от санкционираното лице да бъде осъществен превоз на товари от водач, който няма издадено удостоверение за психологическа годност. Константна е практиката, според която административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат извършени когато превозвачът е дължал правомерното активно поведение – в случая да не допуска водач без издадено удостоверение за психологическа годност да започне извършването на обществен превоз на товари.