Определение № 260099 от 08.07.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………/ .07.2020г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН

ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия Петров в.ч.т.д. № 845 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.№ 23000/23.03.2020 г. на "РИС" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, ул. „Проф. Марин Дринов“ № 42, чрез пълномощник адв. Д.Г. - С., против определение № 3578/04.03.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 14154/2018 г. по описа на ВРС, 46-ти състав, в частта, в която е обезсилена издадената в полза на заявителя "РИС" ООД, ЕИК ********* Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №9083/04.12.2018г. на основание чл. 415, ал.5 от ГПК за сумата от 2816.22 лева – дължима лихва за периода от 02.06.2015 г. до 20.09.2018 г., за сумата над 593.87 лева до определените със заповедта разноски в размер на 1109.99 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че ВРС неправилно е обезсилил заповедта в обжалваната част. Твърди, че сумата от 2816.22 лева е дължима, като за нея е издадена заповед за изпълнение. Излага, че в исковото производство е внесъл дължимата държавна такса, поради което обезсилването на заповедта за изпълнение е незаконосъобразно. Твърди, че лихвата е дължима, поради което определението за обезсилване на заповедта в тази част е неправилно. Моли определението на ВРС да бъде ревизирано и в частта, в която заповедта е обезсилена досежно разноските в заповедното производство - за сумата над 593.87 лева до 1109.99 лева.

Ответникът по жалбата – длъжник в заповедното производство "СЛАВЯНСКИ ДОМ 3" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, действащ чрез пълномощник адв. А.Д., в дадения срок представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в рамките на законовия срок, поради което и се явява процесуално допустима.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Пред ВРС е образувано заповедно производство – ч.гр.д. 14154/2018г., по което в полза на заявителя „Рис“ ООД ЕИК ********* е издадена заповед за изпълнение №9083/04.12.2018г. по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника „Славянски дом 3“ ЕООД за сумата от 8402,05 лева главница – остатък по фактура № **********/02.06.2015 г., издадена съгласно анекс от 01.06.2015 г. към Договор за извършване на довършителни строително-монтажни работи № D-13-104Д от 17.03.2014 г. на обект кооперация на адрес гр. Варна, ул.

„Славянска“ № 30 и Спогодба от 30.01.2017 г. и за сумата от 2816,22 лева – дължима лихва за периода от 02.06.2015 г. до 20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски пред първата инстанция в размер на 223,99 лева – държавна такса и 886,00 лева – адвокатско възнаграждение и разноски за въззивно производство в размер на 312,18 лева, на основание чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК На 20.12.2018г. е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, поради което заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. По предявения от "РИС" ООД иск е образувано гр.д. 962/2019г. по описа на ВРС. Видно от материалите по гр.д.№ 962/2019г. на ВРС, заявителят е предявил в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на сумата от 6002.05 лева с ДДС главница – остатък по фактура № **********/02.06.2015 г., издадена съгласно Анекс от 01.06.2015 г. към Договор за извършване на довършителни строително-монтажни работи № D-13-104Д от 17.03.2014 г. на обект кооперация на адрес гр. Варна, ул. „Славянска“ № 30 и Спогодба от 30.01.2017г. и осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Иск за установяване дължимостта на сумата от 2816,22 лева, претендирана като лихва за периода от 02.06.2015 г. до 20.09.2018 г., не е предявен.

Счл. 415, ал.5 от ГПК когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за установяване на вземанията, предмет на заповедта в срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло.

В разглеждания случай заявителят е предявил иск за съществуване на вземането за главница частично и не е предявил иск за мораторна лихва, поради което в частта относно сумата от 2816,22 лева – дължима лихва за периода от 02.06.2015 г. до 20.09.2018 г. заповедта следва да бъде обезсилена от заповедния съд.

Предвид частичното обезсилване на заповедта досежно главницата (което не е оспорено от жалбоподателя) и обезсилването относно лихвата от 2816,22 лева, заповедта следва частично да се обезсили и в частта относно разноските – за горницата над 593.87 лева до определените със заповедта разноски в размер на 1109.99 лева (223,99 лева – държавна такса и 886,00 лева – адвокатско възнаграждение).

Въззивният съд намира, че РС-Варна правилно е обезсилил заповедта за сумата от 2816,22 лева – дължима лихва за периода от 02.06.2015 г. до 20.09.2018 г., както и в частта относно разноските – за горницата над 593.87 лева до определените със заповедта разноски в размер на 1109.99 лева, поради което определението му следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р

Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №

3578/04.03.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 14154/2018 г. по описа на ВРС, 46-ти състав, в обжалваната част, в която е обезсилена издадената в полза на заявителя "РИС" ООД, ЕИК ********* Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №9083/04.12.2018г. на основание чл. 415, ал.5 от ГПК за сумата от 2816.22 лева – дължима лихва за периода от 02.06.2015 г. до 20.09.2018 г., за сумата над 593.87 лева до определените със заповедта разноски в размер на 1109.99 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: