Решение № 5892 от 17.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5892 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Д. Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100508000 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 02.06.2022г. на СРС, ГО, 67 състав по гр.д. № 325 /2019г. е осъден ответника Гаранционен фонд иск да заплати на Д. Е. Л. на основание чл. 557, ал.1 КЗ сумата 8 915 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.04.2018г., причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 12 242 лв., както и искането за законна лихва за периода 17.04.2018г. - 27.06.2018г. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ответник обжалва решението в частта за уважаване на иска, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че искът е процесуално недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация, с оглед вида на претендираните вреди. Твърди, че съгласно чл. 557, ал. 2 КЗ, Гаранционният фонд не заплаща вреди на имущество, причинени от неидентифицирано МПС, освен когато с неидентифицираното МПС са причинени значителни телесни увреждания и това е наложило престой в лечебно заведение за болнична помощ или е причинена смърт. С оглед изложеното се поддържа, че фондът обезщетява само неимуществени вреди.

Въззивникът моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира 1 разноски.

Въззиваемият оспорва жалбата по съображения в депозиран писмен отговор и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, с присъждане на разноски.

Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Доводите в жалбата касаят пасивната материалноправна легитимация по иска, респ. съществото на спора, а не процесуалната допустимост на иска.

По същество решението е правилно като краен резултат.

Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 вр. ал. 2 КЗ за заплащане на имуществени вреди от ПТП, причинено по вина на неидентифицирано МПС на 17.04.2018г., около 17. 35 ч. на ПП І-8, км 41 на кръстовището с гр. Божурище, при което са причинени вреди на мотоциклет Сузуки с рег. № *******, управляван от ищеца.

Няма спор и е установено по делото, че ищецът е предявил претенция пред ответния фонд по реда на чл. 558, ал. 3 КЗ , по която е постановен отказ за заплащане на обезщетение на процесните вреди, респ. са налице предпоставките по чл. 558, ал. 5 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/.

Съгласно чл. 557, ал. 2 КЗ, Гаранционният фонд не заплаща вреди на имущество, причинени от неидентифицирано МПС, освен когато с неидентифицираното МПС са причинени значителни телесни увреждания и това е наложило престой в лечебно заведение за болнична помощ или е причинена смърт. В този случай Гаранционният фонд изплаща обезщетение и за вредите, причинени на имущество на всички лица, надвишаващи 500 лв.

Телесните увреждания, които са значителни, се определят с Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд.

В случая с влязло в сила решение от 17.08.2021г. по гр.д. № 81463/2018г. на СРС, 75 с-в е уважен предявения от ищеца Д. Е. Л. срещу ответника Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал.1, т. 1 вр. чл. 558, ал. 5 2

КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от същото ПТП.

Съгласно мотивите на цитираното решение, причинените на ищеца увреждания са краткотрайна загуба на съзнанието и контузия с охлузване на лява подбедрица.

Предвид изложеното, със сила на присъдено нещо е установен механизма на ПТП, с оглед причиняването му по вина на водача на неидентифицирано МПС, както и причинените на ищеца телесни увреждания. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че краткотрайна загуба на съзнанието представлява значително телесно увреждане съгласно легалната дефиниция на чл. 28, ал. 2, т.1 от приложимия Правилник за устройството и дейността на Гаранционния фонд /отм/. По делото са налице неоспорени писмени доказателства за реализиран от ищеца престой за преглед и други медицински изследвания в ПМБАЛ – гр. София, както и в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, гр. София. В срока по чл. 131 ГПК и във въззивната жалба не са направени изрични възражения в тази връзка.

По изложените изображения, противно на доводите в жалбата, е налице пасивна легитимация на ответника по иска. Съгласно обсъдената по – горе правна уредба, отговорността на Гаранционния фонд за имуществени вреди, когато ПТП е причинено от неидентифицирано МПС, е уредена не като обща, а само при наличието на определени предпоставки, но в случая същите са налице.

В жалбата не са релевирани оплаквания досежно присъдения размер на обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи стойността на мотоциклета съобразно вариантите в приетото заключение на САТЕ от първоинстанционния съд. С оглед изложеното, искът до уважения размер е основателен и доказан.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС в обжалваната част – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на пълномощника на въззиваемия - следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

2 ЗАдв. в размер на сумата 775. 75 лв. Молбата на въззиваемия за присъждане на разноски за депозит за вещо лице е неоснователна, тъй като пред настоящата инстанция не са направени такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.06.2022г. на СРС, ГО, 67 състав по гр.д. № 325/2019г. в обжалваната част за уважаване на иска.

О С Ъ Ж Д А Гаранционен фонд, Булстат *******, гр. София, ул.

3

"******* ет. 4 да заплати на адв. Г. П. Ч. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, сумата 775. 75 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 - месечен срок от съобщенията до страните при условията на чл.280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4