Определение № 12363 от 08.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12363 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261100504397 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба депозирана от адвокат П. П. срещу Определение 12038/26.03.2026г. по гр.д. 51377/2024г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на частният жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта по разноските, като се присъди пълния претендиран от него размер от 1080,40 лева (552,40 евро).

Изложени са аргументи, че дължимия размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА подлежи на определяне от съда към момента на приключване на съдебното дирене, а не към момента на договора по чл. 38 от ЗА, както приел СРС и за всеки иск поотделно съобразно неговата цена. Не била отчета предварителна подготовка на делото, преглед на съдебна практика, комуникация с клиента, изготвяне на множество допълнителни документи, отчети по чл. 39, ал.2 от ЗА, процесуално представителство в две заседания, осчетоводяване, молба по чл. 214 ГПК, следене на срокове. Адвоката на разполагал с деловодство и служители да вършат горните дейности, а ако разполагал трябвало да отчислява средства за трудовото им възнаграждение. Неприложимо било посоченото от СЧЕ Решение-не се установявало да е ограничена конкуренцията

СГС намира частната жалба за допустима и редовна, а разгледана по същество за неоснователна.

Неоснователни са оплакванията срещу изводите на СРС за липсата на обвързващ спрямо съда характер на разпоредбите на Наредба 1/2004г. на висшия адвокатски съвет. Изводите на СРС по този въпрос са правилни и съответни както на 1 практиката на СЕС, така и на формираната след посоченото решение на СЕС практика на ВКС Определение № 23 от 7.01.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1793/2025 г., I т. о., ТК Определение № 1570 от 12.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 664/2024 г., II т. о., ТК и др.) Още повече, че преди постановяване на обжалваното определение бе изменен и закона за адвокатурата, който в чл. 38, ал. 2 изрично урежда какви обстоятелства взема съдът предвид при определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, като препраща към чл. 36, ал.3 и ал. 4. Наредба по чл. 36, ал. 4 от ЗА все още няма и относими са само критериите по ал. 3 от същият член, които отдавна са утвърдени в съдебната практика, вкл. посочената по-горе в настоящото определение.

Съгласно посочените в закона критерии и предвид и съдебната практика при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения и т. н.

В случая има предявени искове за недействителност на договор за потребителски кредит поради клаузи заобикалящи императивни материални норми и които уреждат дължимост на суми под формата на такси, които всъщност представляват скрито възнаграждение за кредитора (лихва), но не са включени в ГПР и за връщане на надплатени (като последица от такива клаузи) суми. По такива клаузи има многобройна задължителна практика на СЕС и на ВКС, което обуславя ниска правна сложност на делото и не е необходимо задълбочено търсене на такава практика-тя е изключително многобройна. Самото производство е протекло без явяване на адвоката в открито заседание-депозирани са само писмени молби при това по електронен път. По електронен път е подадена и исковата молба и са извършвани всички уведомления до адвоката и справки. Вземането на становище по възражения на ответната страна е задължение на адвоката по всяко дело и в този смисъл е действие обичайно, а не обуславящо по-висока правна или фактическа сложност, същото се отнася и до следенето на сроковете в процеса. Депозирането на молба по чл. 214 ГПК не обуславя по висока правна или фактическа сложност- ищецът е могъл изначално да претендира пълния размер на сумите, които смята, че следва да му се възстановят от ответника и изборът му да предяви частична претенция и след това да я увеличава не може да се приема за увеличаващ сложността на делото фактор. Проведени са две заседание, като обаче второто е предизвикано именно от молбата по чл. 214 ГПК, като делото е отложено за връчване препис от нея на ответника. разпоредбата на чл. 39, ал.

2 ЗА урежда вътрешни отношения между адвоката и клиента и изобщо не е относима 2 към случая. Впрочем именно с цел отчитане на съпътстващи адвокатската професия дейности е уредено и намаляване данъчната основа за адвокатите с нормативно признати разходи (40 %) за дейността и това не може да е фактор при определяне сложността на делото. Материалния интерес е нисък, а фактическите твърдения, възражения и оспорвания са обичайните за този вид дела. Иницииране на производство по чл. 248 ГПК не е относимо към фактическата и правна сложност на делото. Това е последващо приключването на делото действие и няма как да се отрази на фактическата и правната му сложност. Същото важи за подаване на частна жалба в тази връзка. Не са изложени доводи относими към критериите по чл. 36, ал. 3, т. 3 от ЗА.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II „А“ състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение 12038/26.03.2026г. по гр.д. 51377/2024г. на Софийски районен съд, 118 С-В

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3