Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1226 от 16.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2004/2026
Вид
Решение № 1226
Подписан
16.10.2026
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Варна, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20263110202004 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. С. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №26-0819-000536 от 06.04.2026 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на въззивника са наложени наказание „глоба“ в размер 511.29 € и „лишаване от право да управлява МПС за срок дванадесет месеца.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Твърди, че няма как да се установи по категоричен начин, че резултата от проведената предварителна проверка с техническо средство е отчел именно 1.32 промила, както и че резултата от изготвената СХЕ – 1.00 промила, е правилен. Твърди също в нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 2017 г., издадения на въззивника талон за химическо изследване на кръвта е без поставени стикери.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 26.03.2026 г. в 20.20 ч. в гр. Варна, по ул. „Тролейна“, посока ул. „Петко Стайнов“, свидетелите Г. П. и Г. Г. – служители на Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, спрели за проверка управляван от въззивника Д. Д. л. а. *, рег.№*, при която проведен на водача тест за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, фабр.

№ARBB-0027, проба №1060, установила концентрация на алкохол в кръвта 1.32 на хиляда.

При тази констатация спрямо въззивника бил съставен АУАН Серия GA №3320112 от 26.03.2026 г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и бил издаден талон за медицинско изследване №302062, връчен на въззивника в 21.20 ч. като същият бил отведен в МБАЛ „Св.

Анна Варна“ за изследване на кръвта, където в 21.35 ч. му била взета кръвна проба, за което бил съставен съответен протокол, на който били поставени изискуемите 8 бр. стикери с отразен номер на протокола 302062 и поредни номера от 1 до 8. Проведената в последствие химическа експертиза по протокол №216 от 27.03.2026 г. на проби, означени със стикери 1

302062.2 и 302062.3 дала заключение за концентрация на алкохол в кръвта на въззивника 1.00 на хиляда.

След запознаване с протоколите за медицинско и химическо изследване, наказващият орган издал оспореното НП №26-0819-000536 от 06.04.2026 г. срещу въззивника, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението, като посочил също, че кръвна проба на въззивника е установила концентрация на алкохол в кръвта 1.00 промила. За така установеното нарушение наказващият орган приложил предвидените в чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП наказания „глоба“ в размер 1000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 12 месеца.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Г. П. и Г. Г., така и от напълно съответстващите им приобщени документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №230819-000536 от 06.04.2026 г., Постановление №4933/2026 от 02.04.2026 г., Зповед №8121з1632 от 02.12.2021 г., АУАН №3320112 от 26.03.2026 г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 23.03.2026 г., Протокол за химическа експертиза за опредяляне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №216 от 27.03.2026 г., Справка за нарушител/водач Д. Д..

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, съгласно Заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

В хода на административно-наказателното производство, противно на заявеното с жалбата не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е напълно индивидуализирано.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Съгласно чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗдвП на водача на ППС е забранено да управлява ППС под въздействието на алкохол в концентрация над 0.5 на хиляда.

Приобщените доказателства категорично установяват, че въззивникът е управлявала МПС, когато е бил спрян за проверка, както и че пробата за алкохол с техническо средство е отчела концентрация на алкохол в кръвта й над 0.5 промила – 1.00 промила.

За да бъде установено нарушението на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е извършена предварителна проверка с техническо средство, съобразно чл.3, ал.1 от Наредба №1 от 19.06.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), която установила наличие на алкохол 1.32 в издишания от жалбоподателката въздух промила. При съставяне на АУАН, актосъставителят е попълнил необходимият талон за медицинско изследване съобразно чл.3, ал.2 от Наредбата и е издал необходимият брой холограмни стикери съобразно чл.3, ал.3 от същатга Наредба. В талона за медицинско изследване, като начало на проверката е записан 20:20 ч. на 26.03.2026 г., като е и видно от приобщения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни 2 аналози, съставен по надлежния ред, само 15 минути по-късно, в 21:35 ч. му е взета проба за наличие на алкохол в кръвта. Взетата проба е доказала наличие на алкохол в кръвта от 1.00 промила, обективирано в ПХИ №216 от 27.03.2026 г. Така посочения резултат от проба, взета по надлежен ред (съгласно Наредбата) попада в границите на употреба на алкохол, визирани в съответната санкционна норма по чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв (511.29 €), за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗдвП.

От обективна страна е налице извършеното нарушение. Съставът на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. Самият факт, че въззивникът е употребил алкохол, и че концентрацията на алкохол в кръвта е надвишавала законоустановената граница и е управлявала МПС е достатъчен за се приеме нарушението за осъществено.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че шофира под влияние на алкохол (общественоопасния характер на деянието), съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, независимо от наличието на алкохол в кръвта си.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН. Процесното нарушение е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата, в по-висока степен, доколкото концентрацията на алкохол е в рамките от 0,8 до 1,2 промила, което обуславя и по-високата степен на обществена опасност.

Предвид изтъкнатото, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 130.00 лв (66.47 €), съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0819-000536 от 06.04.2026 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП , на Д. С. Д., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 511.29 € и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 12 месеца , на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна, сумата 66.47 € (шестдесет и шест евро, 47 цента), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3