Определение № 1444 от 25.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1444 гр. София, 25.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20248002103065 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. В., чрез пълномощник адв. П. Л. М. Георгиева от САК, против въззивно решение № 192/21.02.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1756/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с която е потвърдено решение № 296/29.06.2023 г. по гр.д. № 1097/2021 г. на Районен съд – Несебър. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. И. В. против Х. Д. М.: инцидентен установителен иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за установяване на персонална симулация по отношение на посоченото за купувач лице по договор за покупко-продажба, извършен с н.а. № ..., том VII, рег.№ 3813, дело № 1234 от 11.08.2004 г. на нотариус М. Б., с рег. № 110 на НК и район на действие Несебърски районен съд, за описания по нотариалния акт имот идентичен с имот с идентификатор ...... и обявяване на прикрития купувач В. И. В. за действителен негов приобретател; и иск с правно основание чл.108 ЗС, след признаване на В. И. В. за собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по КККР на [населено място], с административен адрес на имота: [населено място],[жк], етаж.., ап. студио ..; самостоятелният обект се намира на етаж... в сграда с площ 38,10 кв.м., прилежащи части: избено помещение № .. с площ от 3,22 кв.м. и 4,07 кв.м. идеални части от общите части на сградата, да бъде осъден Х. Д. М. да предаде на ищеца владението върху описания имот.

Отхвърлени са и предявените като евентуални от касатора срещу Х. Д. М., искове с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване право на собственост и предаване на владението върху имота, основани на твърдения за придобиването му в резултат от упражнявано добросъвестно владение и недобросъвестно владение от страна на В. върху същия.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, касационни 1 основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателства, когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционният съд поради процесуални нарушения?“; 2. „При твърдение във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при събирането на доказателства и заявено във въззивното производство искане за събиране на гласни доказателства, за които е създадена пречка, преодолява ли се преклузията на чл. 266, ал. 1 ГПК?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да допусне до разпит като свидетел недопуснати такива, ако вече разпитаните не са установили обстоятелствата, за които са били посочени, когато първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение и страната е поискала това с въззивната жалба?“; 4. „Кой извършва преценката по чл. 159, ал. 2, изр. 2 от ГПК, дали допуснатите свидетели са установили или не спорния факт и необходимо ли е страната, която е искала повече свидетели, да поднови искането си след разпита на вече допуснатите?“; 5. „Следва ли да се прилага забраната за събиране на доказателства при направено оплакване във въззивната жалба за недопуснат свидетел от първата инстанция без изложени мотиви?“; 6. „Следва ли да се прилага забраната за събиране на доказателства при направено оплакване във въззивната жалба за непроведен разпит свидетел от първата инстанция, поради липса на произнасяне по допускането на свидетеля?“; 7. „Допустимо ли е изслушване на свидетели от въззивния съд, ако районният съд е отказал да ги допусне при условията на чл.159 ал.2 ГПК, но е отхвърлил иска като недоказан?“; 8. „Следва ли въззивният съд да допусне при условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.266, ал.3 от ГПК своевременно поискани от страните свидетелски показания за установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства?“. По тази група въпроси, се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 129/06.03.2017 г. по гр. д. № 4579/2015 г. на II г.о.; решение № 165/18.05.2013 г. по гр.д. № 1008/2013 г.; решение № 16/28.11.2016 г. по т. д. № 2524/2014 г. на I т.о.; решение № 60114/08.10.2021 г. по гр. д. № 4077/2020 г. на I г.о.; решение № 35/14.03.2017 г. по гр. д.

№ 60126 / 2016 г. на III г.о. и др.; 9. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“; 10. „ Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е непълен или неточен, разпределението на доказателствената тежест и връзката между доклада и един от основните принципи на гражданския процес на установяване на истината /чл. 10 ГПК/?“; 11. „Задължен ли е въззивният съд да вземе предвид установените по делото факти в цялост, както с преките, така и с косвените доказателства и да ги обсъди в тяхната взаимна връзка?“; 12. „Задължен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение относно намерението на страните по твърдяната за симулативна сделка, да обсъди всички релевантни доказателства?“; 13.

2

„Допустими ли са свидетелските показания за разкриване на действителните отношения между страните при наличие на начало на писмено доказателство?“. По тази група въпроси се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 141/05.10.2016 г., по т.д. 1516/ 2015 г.; решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II т.о.; решение № 17/23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г. на II т.о.; решение № 111/03.112015 г. по т.д. № 1544/2014 г. на II т.о.; решение № 136/6.11.2015 г. по т.д. № 2483/2014 г. на II т.о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II т.о.; решение № 17/23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г. на II т.о.; решение № 60197/23.11.2021 г. по гр.д. №636/2021 г. на III г.о.; решение №80/03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на IV г.о.; решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на IV г.о. и др.; 14. „Длъжен ли е въззивният съд да предостави възможност на страните в открито о.с.з. да направят искания по чл. 266, ал. 2 от ГПК преди да обяви делото за изяснено от фактическа страна и даде ход по същество?“. По този въпрос се твърди противоречие с: решение № 192/27.11.2023 г. по гр. д. № 4819/2022 г. на IV г.о.; решение № 183/22.11.2023 г. по гр. д. № 4111/2022 г. на II г.о.; решение № 50116/27.11.2023 г. по т. д. № 1138/2022 г. на I т.о. По отношение на този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.; 15. „Представлява ли „начало на писмено доказателства” пълномощно издадено от явната страна по симулативна сделка, с което се упълномощава друго лице, за което се твърди, че е прикритото лице по симулативната сделка, с която явната страна учредява представителна власт на разпореждане с имуществото и с получените от разпоредителната сделка средства, без ограничения, съобразно волята на упълномощения?“; 16. „Представлява ли „начало на писмено доказателство” декларация, в която явната страна по симулативната сделка декларира, че имотът е придобит от прикритата страна не по силата на прикритата сделка договорът за покупко - продажба (симулативния), а по силата на предварителния договор, купувач по който е прикритата страна?“; 17. „При наличие на няколко писмени доказателства, при обсъждането, на които в съвкупност може да се направи обосновано предположение за наличие на симулативна сделка, допустимо ли е събирането на гласни доказателства за установяването на симулацията по реда на чл. 165 от ГПК?“. По отношение на тези въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Х. Д. М. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за безспорно между страните обстоятелството, че В. И. В. и С. Д. М. /наследодател на ответника Х. Д. М./ са живели във фактическо съжителство за период, повече от 20 години: от 1998 г.- 2000 г. до смъртта на М. на 29.01.2021 г. Безспорно, било също, че в този период били закупени описаните в н.а. № .., 3 том VII, рег.№ 3813, дело № 1234 от 11.08.2004 г. на нотариус М. Б. три обекта в [населено място],[жк], в сграда с идентификатор.... по КККР на [населено място], сред които и процесния. Като купувач по сделката и титуляр на придобитите вещни права в нотариалният акт била вписана С. Д. М..

Ищецът твърдял, че въпреки вписаното в нотариалния акт, той е истинския купувач, респ. собственик на процесния имот.

Установено е от въззивния съд и не бил спорен между страните фактът, че преди изповядване на процесната сделка е бил сключен предварителен договор от 15.08.2003 г., съгласно който „Г. – Инвест“ ООД, [населено място] се задължило да продаде на В. следните обекти в [населено място],[жк], бл...: самостоятелна стая от 38,10 кв.м. с прилежаща обща част 4,07 кв.м.; изба №.. от 3,61 кв.м. с отстъпена право на строеж 3.1%; партер офис №.. от 27,36 кв.м., също с посочени ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и гараж № 2 от 14,09 кв.м., ведно с ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, за сумата 29 534 евро за трите, на три вноски – платими в договорени срокове и размери. Не било спорно също, че сумите били заплатени, като според въззивния съд в приложените разписки било вписано, че са предадени на представляващия дружеството продавач, от В. В..

За да приеме предявения инцидентен установителен иск за неоснователен, въззивният състав е посочил, че за установяване на симулативност на договора по н.а. № .., том VII, рег.№ 3813, дело № 1234 от 11.08.2004 г. на нотариус М. Б., в й частта относно купувача, и да бъде разкрит действителният собственик на имотите, законът изисква наличие на писмен документ, съдържащ волеизявленията на В. В. и С. М. - страни по първата привидна сделка, съдържащ описание на действителното положение /разкриващо симулативност на явната сделка и действителната им воля/, т.е. наличие на обратно писмо за симулацията. Липсвал спор между страните, че такъв документ не бил съставен, поради което съдът е обсъдил и възможността за разкриване на привидността на договора, чрез свидетелски показания, в контекста на наличие на начало на писмено доказателства или „писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, правещи вероятно твърдението й, че съгласието е привидно“ – чл.165, ал.2, изр. първо ГПК.

Според въззивният състав, от приложените по делото писмени доказателства не се установило наличието на посочена законова хипотеза, поради което установяването на симулация на договора по н.а. № ..., том VII, рег.№ 3813, дело № 1234 от 11.08.2004 г. на нотариус М. Б., чрез свидетелски показания било недопустимо. Посочено е, че фактът на заплащане на вноските по цената на имота, не може да се приеме за убедителен аргумент, за да се приемат приложените разписки за плащане за „начало на писмено доказателство“, тъй като от тях не следвал еднозначен извод, че М. и В. са имали намерение да прикрият действителния купувач. Касаело се за лица, живели продължително във фактическо съжителство, в близки отношения помежду си, поради което било възможно В. да е имал и дарствени намерения. От приложените протоколи от Общи събрания на етажна собственост на вх.., [жилищен адрес][жк], [населено място] било видно, че В. е участвал в събранията не като собственик, а в качеството си на упълномощено лице от етажния собственик – С. М..