Определение № 11386 от 24.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11386 гр. София, 24.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20221110163879 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 41796 от 15.02.2023 г. от длъжника по делото И. С. Б. чрез адв. Е. Д., уточнена с молба от 17.02.2023 г., с искане за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК от 13.12.2022 г. издадена по ч.гр. дело № 63879/2022 г. на СРС, II ГО, 178 състав, въз основа на която е образувано изп. дело № 2023...0400073 по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № ... на КЧСИ. С молба от 17.02.2023 г. молителят е направил и нарочно искане по чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело, в което са изложени доводи, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора – 420, ал. 2, т. 2 от ГПК, както и че размерът на вземането е изчислен погрешно – чл. 420, ал.

2, т. 3 от ГПК.

Съдът, като взе предвид материалите по делото, намира следното:

Искането по чл. 420, ал. 2 от ГПК е подадено от легитимирано лице в предвидения от закона срок. Разгледано по същество, искането е основателно.

Разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 10, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. С нормата на чл. 420, ал. 2 ГПК е регламентирано правото на длъжника в заповедното производство да иска спиране на изпълнението, като е посочено, че постановеното незабавно изпълнение може да се спре и без да е необходимо обезпечение по чл. 180 и 181 от ЗЗД, когато направеното искане за спиране, е подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; или 3. размерът на вземането по договор, сключен с потребител е изчислен неправилно.

В настоящия случай, от събраните на този етап от делото доказателства, с оглед твърдяното от молителя плащане на част от дълга от главния длъжник, оспорване на реда за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и датата, на която се е случило това, не може 1 да бъде категорично установено какъв е размерът на дълга по кредита, както общо, така и по пера, съответно към кой компонент от него – главница, лихви или такси са отнесени принудително събрани суми от двете задължени лица, евентуално доброволно извършените плащания и респективно дали отнасянето на последните е било законосъобразно извършено от кредитора по реда на чл. 76 ЗЗД. При оспорена дата на обвяване на кредита за предсрочни изискуем не може да се установи и от кой момент е започнал да тече срокът по чл. 147 от ЗЗД за предявяване на претенциите срещу поръчителя, независимо, че съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. Всички тези обстоятелства подлежат на установяване в производството по чл.

422 ГПК, където следва да се разрешат и въпросите във връзка с това кога и дали кредитът е станал изискуем по отношение на поръчителя с оглед направените възражения и разрешенията, дадени в Решение № 6 от 12.06.2017 г. по гр.д.№ 50203 /2016 г. на ВКС, Решение № 7 от 19.05.2017 г. по т.д. № 60053/2016 г. на II ГО на ВКС, Решение № 41 от 29.05.2017 г. по т.д. № 60106/2016 г. на II ГО на ВКС, Определение № 555 от 02.10.2009 г. по ч. т. д № 505/ 2009 г. на II ТО на ВКС, Решение №149/19.12.2016 по т.д. № 2142/2015 г. на I ТО на ВКС, Решение № 23/24.03.2015 г. по т.д. №1717/2013г. на I ТО на ВКС).

С оглед изложеното, молбата за спиране на изпълнението срещу молителя на този етап от производството е основателна, поради което принудителното изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК следва да бъде спряно по отношение на него.

Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК от 13.12.2022 г. издадена по ч.гр. дело № 63879/2022 г. на СРС, II ГО, 178 състав, въз основа на която е образувано изп. дело № 2023...0400073 по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № ... на КЧСИ, по отношение на И. С. Б., ЕГН **********.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

На страната да се издадат преписи при поискване и след внасяне на държавна такса по чл. 23, т. 2 от ТДТ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2