Решение № 73 от 13.03.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. гр. Хасково, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20255640200109 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Т. Р. М. от град Хасково, чрез адв. ********* от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № К-67 от 19.06.2024 г. на Кмета на община Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 20.00 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилност. Твърди се в подадената жалба, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение било допуснато нарушение на чл. 42 от ЗАНН, тъй като същият не бил съставен от орган, разполагащ със съответната материална компетентност. Наред с това, наказващият орган, установявайки, че жалбоподателят бил нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следвало 1 да съобрази, че цитираната норма съдържала няколко хипотези и не ставало ясно коя от тях била нарушена, с което било накърнено правото на защита на жалбоподателя да узнае в какво точно бил обвинен, за да организира защитата си. Оспорват се и констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и се твърди, че жалбоподателят не бил извършил описаното в процесния АУАН и издаденото, въз основа на него НП, нарушение, като дадената правна квалификация била неточна, неправилна и непълна. Сочи и че административнонаказващият орган въобще не бил обсъдил дали случат се явявал маловажен, като били нарушени разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН без да излага конкретни съображения в подкрепа наведените доводи от тази група. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Кмета на община Хасково, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. ********* от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.

Административнонаказващият орган – Кметът на община Хасково, редовно призован, не се явява, като чрез овластения представител по делото – юриск. *********, заявява становище по жалбата, която оспорва и по атакуваното с нея наказателно постановление и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение, претендира и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 24.04.2024 г. свидетелите М. Б. М. и А.В.Н., двамата на длъжност „инспектор чистота и опазване на околната среда“ в Сектор „КОРЗ“ при Община Хасково, патрулирайки, установили нарушители на правилата за 2 паркиране, като в около 16:00 часа, на ул. „Христо Ботев“ в град Хасково, в района на кръстовището с ул. „Александър Стамболийски“, след като достигнал до извод за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, свид. М. Б. М. пристъпил към съставяне Глоба с фиш, серия КК № 0000454 в размер на 20.00 лева по отношение на водача на МПС – лек автомобил марка „Форд“, с рег. № ********* - Т. Р. М., паркирано на посочената улица в зоната на Пътен знак В27 в отсъствие на водача на превозното средство.

Впоследствие, след оспорване от Т. Р. М. с подаване на възражение на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, съставеният фиш бил анулиран и срещу жалбоподателя бил съставен на 26.04.2024 г., от свид. М. Б.

М., в присъствие на свид. Донка А.В.Н. Акт за установяване на административно нарушение № 44/26.04.2024 г. за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата за това, че на 24.04.2024 г., при извършване на проверка в 16:00 часа се констатирало, че на същата дата и час лицето Т. Р.

М., като водач на автомобил марка „Форд Фокус“ с рег. № ********* МВ бил паркирал на платното за движение на ул. „Христо Ботев“ в град Хасково, с което бил нарушил разпоредбите на Пътен знак В27 от Закона за движението по пътищата. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му, подписал съставения АУАН, без да впише обяснения или възражения в съответната графа.

Срещу така съставения акт не са постъпили писмени възражения от Т. Р.

М., в законовия срок от връчване на екземпляр от съставения акт, осъществено на дата 26.04.2024 г., удостоверено в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, наложил процесната глоба.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Б. М. и А.В.Н. относно обстоятелствата, свързани с действията, възложени във връзка с процесната проверка и на показанията им, 3 свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По силата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо, към датата извършването му.

При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна на наказателното постановление. Неоснователно е основното оплакване в жалбата, развито и в пледоарията по същество за липса на надлежна материална компетентност на актосъставителя М. Б. М., с оглед заеманата длъжност инспектор в Сектор „КОРЗ“ при Община Хасково, доколкото в нормата на чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН е изрично предвидено, че актове могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. От друга страна, разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а според чл. 167, ал. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените 4 инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Въз основа на цитирания текст от ЗДвП е издадена и

Заповед № РД562/24.04.2023 г. от Кмета на община Хасково, приета по делото като писмено доказателство, видно от която актосъставителят, с оглед заеманата длъжност „инспектор КОРЗ“ в Сектор „КОРЗ“, Дирекция АПНО, Община Хасково, попада в кръга оправомощени лица да осъществява контрол и да издава актове за установяване на нарушения по реда на Закон за движение по пътищата.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити.

Нарушението, макар и лаконично, е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото описание на деянието съответства на правната квалификация по относимия текст от Закона за движението по пътищата. Спазен е принципът non bis in idem, предвид анулирането на издадения санкционен акт за същото деяние – глоба с фиш, след подаденото възражение, съдържащо оспорване и отказ за заплащане на глобата. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, в това число и на изискването да съдържа достатъчна конкретизация на датата и мястото на извършване на деянието, като доводите в обратна насока, отправени от жалбоподателя следва да се приемат за изцяло неоснователни.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин, не само относно факта на паркиране на процесното моторно превозно средство на ул. „Христо Ботев“ в град Хасково, но и че това е станало в зоната на действие на Пътен знак В 27, като изводите на контролните органи от състава на Сектор „КОРЗ“, при Община Хасково намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници.

Въз основа на техния анализ, предложен по – горе, бе потвърдено 5 качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторно превозно средство, в каквото се сочи, че жалбоподателят е санкциониран, след като сам не отрича това си качество, а то е потвърдено и при извършване в хода на проверката на справка от свид. М. Б. М.. Същевременно, в случая, в обстоятелствената част на наказателното постановление не е заявено, че процесният лек автомобил е собственост на жалбоподателя, поради което и доколкото нарушението е установено в отсъствие на водача с първоначалното съставяне на фиш следва правно – логическия извод, че в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността му за процесното нарушение, на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, но не като водач, а в качеството му на собственик на моторното превозно средство, с което е осъществено нарушението на правилата за паркиране, с оглед въведената забрана за това с Пътен знак В 27. Относно това му качество, освен, че бе установено с надлежни доказателства, всъщност не се възразява от жалбоподателя, включително с оглед писмени изявления направени в хода на административнонаказателното производство и едновременно с това не е изпълнено законовото изискване от собственика да бъде посочено с нарочна декларация кому е предоставил управлението на превозното средство на процесната дата при извършване на нарушението на правилата по ЗДвП. В същото време, обаче, собственикът на процесното превозно средство не отрича факта на неговото управление с подаденото възражение срещу издадения фиш. По този начин се решава основният въпрос за авторството на нарушението, описано в наказателното постановление, предмет на обжалване, като по същество обоснован и верен като краен резултат се оказва подходът на наказващия орган. Оттам се потвърждава и извода на съда за съответствието на дейността по реализиране на административнонказателна отговорност по чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движенето по пътищата по отношение на жалбоподателя с доказателствата по делото и материалния закон. Установените по делото факти, въз основа на годни доказателства и техният детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени. На това място следва да се изтъкне, че не са налице пропуски в дейността на контролните органи или доказателства, събрани в насока, която да доведе до разколебаване и на формалната доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение. При определяне на административното 6 наказание по вид и размер, следва да се отбележи, че то е с фиксиран размер и наказващият орган, а и съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В случая материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност, описана в НП и в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя.