Решение № 14610 от 25.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14610 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. П.А като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20231110158153 по описа за 2023 година

Производството е образувано по исковата молба на М. И. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр. С./адрес/ чрез адв. К. с адрес за книжа гр. С./адрес/ спрямо Б. към М., ЕИК ..., със седалище в гр. С./адрес/, представлявано от П.И., чрез адв. П-С.. с адрес за книжа ул.П./адрес/. Ищцата твърди, че страните са в трудово-правни отношения на основание ТД с № 16/04.08.2020 г. , по който изпълнявала длъжността ‚чистач“, за която по длъжностната характеристика е със задължение да почиства и поддържа хигиената в сградите/ частите от сгради и прилежащите околни терени, които се ползват от БИМ в гр. София и регионалните отдели на ГД МИУ и ГД НЦМ. Твърди се, че е била с фиксирано работно време, а именно: осем часа дневно, 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица (от понеделник до петък включително) с работно време от 8.00 ч. до 16.30 ч. Излага се, че на 03.07.2023г., в 8.30 ч., при изпълнение на трудовите си задължения М. при почистването на кабинет № 220 на ет. 2 в БИМ на бул. ./адрес/, е претърпяла злополука, а именно - подхлъзва се на пода, с покритие от ламинат и пада върху него от собствен ръст. Излага се, че в резултат на това падане е получила счупване на фибулата на лява глезенна става като след падането си е потърсила помощ от колеги на етажа. Откарана е от шофьора на директора в Спешното отделение при „Университетска многопрофилна болница за 1 активно лечение „Св. Анна“ - АД - София (Окръжна болница), където се установява, че е с оток от външната страна на глезена, болезнен при палпация.

Направена й била и рентгенова снимка, от която се установило, че е с наличие на фрактури в долния край на фибулата, поради което временно в периода преди операцията и е поставена гипсова отливка на счупения крак. Излага се, че е с операция впоследствие, като на левия й крак е направено репониране и фиксиране на фрактурата с 1-3 тубуларна плака и винтове.

Сочи се, че е била изписана от болницата на 09.07.2023г. с указания за дома;но лечение. Твърди се, че и към момента на сезиране на съда М. може да стои основно в легнало положение, поради подутина в крака, а при изправяне оттокът става значителен и кракът посинява.

Излага се, че ищцата е в невъзможност да помръдне нито крака си, нито пръстите на този крак, което й причинява непоносими болки, за които взема болкоуспокояващи лекарства през целия период.

Излага се и че към датата на сезиране на съда ищцата продължава да е в отпуск поради временна нетрудоспособност. Твърди се още, че случилото се е било признато за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 33284/07.07.2023 г. на НОИ по искане на работодателя с вх.

№ 5101-21-595/06.07.2023 г. Навежда се още, че преди случилото се от юли месец на 2023г. ищцата е била в активна и работоспособна възраст – на 68 години, която живеела сама и се е грижила изцяло самостоятелно за себе си.

Била е в добра физическо състояние и въпреки пенсионната си възраст е работила при ответника ежедневно по 8 часа на ден. С полагането на този труд и като песионер се излага, че е била полезна и на себе си, и на работодателя, и на децата и внуците си. Вследствие на травмата обаче М. Г. се излага, че търпи затруднения, неприятни усещания, болки, страдания и неудобство в ежедневието си. Излага се, че преди случилото се е била жизнена и много подвижна жена, но след инцидента животът и се е променил драстично извършването на елементарни навици и дейности от битов и хигиенен характер са затруднени до степен на невъзможност, а в продължение на почти два месеца след инцидента не е могла нито да си сготви нещо за ядене, нито да отиде самостоятелно до тоалетната, нито да се преоблече или изкъпе сама.

Излага се, че не е ясно състоянието й и за в бъдеще. Отделно се навеждат и страдания от престоя й в болницата, а впоследствие и на легло у 2 дома, което продължавало и към датата на сезиране на съда до зарастване на глезена и възможността отново да стъпва на крака си, както и страдания от подължителни и постоянни по интензитет физически болки, страдания, чувство на обреченост и безпомощност. Отделно от това - поради залежаването и обездвижването по тялото и вече са се появили схващания, а промяна е настъпила и в психическото й състояние – затруднения със съня, чувство на страх от движение, състояния на нервност и сприхавост, и найвече притеснение за бъдещето й в случай, че не успее да проходи отново с наранения крак, както и препоръки на лекарите, че ако има бъдеща работа то тази работа не трябва да бъде свързана с много движение или стоене права през по[1]продължителен период от време.

Излага се още, че и към момента на сезиране на съда М. все още е нетрудоспособна, а й предстои и втора операция на глезена, рехабилитация и физиотерапия. Излага се още, че всички опити да стъпва на крака си макар и за минути, са съпроводени с болки и невъзможност да отпусне товара на тялото си на него и продължава да изпитва рязка болка при допира на крака с крачол на панталон, а поставянето на чорап е болезнено и направо невъзможно предвид болката, която изпитва при допира на крака с друго тяло.

Въпреки извършената операция и назначените й терапии, тя и до датата на подаване на исковата молба продължава да изпитва силни болки в областта на счупването, а с глезена си като цяло не може да извършва елементарни движения, която билка може би ще изпитва докато е жива. Освен физическите болки е изживяван и психологически шок, а налични са и депресивни изживявания, депресивно и/или хиподепресивно настроение, безпокойство за настоящето и бъдещето, чувство за невъзможност за справяне със ситуациите и планиране на бъдещето. Излага се, че са нарушени ежедневните и рутинни дейности и психическия баланс и равновесие за дълъг период от време и се е променил значително начина й на живот, режима, ритъма на ежедневието, стереотипите и нагласите и. Отделно от това се навежда, че вследствие на трайното обездвижване, социалните и контакти са занижени и ограничени, невъзможно е осъществяването на трудова дейност, от която да бъдат реализирани доходи, а пенсията й е минимална. Появили са се притеснения за това как ще се справя и след започване на новата учебна година тъй като се твърди, че всъщност грижите за нея са поети от внучка й, която е ученик.

Твърди се още и че през целия период след травмата М. се е затворила в себе 3 си, отслабнала е, не общува с никого освен с най[1]близките си, дистанцирала се е от приятелите си и изобщо не е човекът, който е била преди настъпване на злополуката и най-сетне се сочи, че е претърпяла психически срив и с оглед прекратеното с ответника трудовото и правоотношение месец след злополуката - считано от 04.08.2023 г. Навежда се, че във връзка с лечението са били направени и разходи за хирургични/оперативни интервенции, медицински изделия, лекарствени продукти, рехабилитация/физиотерапия, които доверителката ми определя в размер на 3000 лева.

И при горното се търси решение на съда, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата М. сума в общ размер от 27 155 лева като частичен иск от обща сума в размер на 29 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди – имуществени и неимуществени такива вследствие на случилата се 03.07.2023 г. трудова злополука, както следва: сума в размер на 25 500 лв. - частичен иск от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените на ищцата неимуществени вреди - физически болки, страдания, неудобства и стрес ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от датата на трудовата злополука - 03.07.2023 г. до окончателното плащане и законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.08.2023г. до окончателното и изплащане, както и 1655 лв. - частичен иск от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди за направени от нея разноски за лечение ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.08.2023г до окончателното и изплащане.

Претендират се разноски и се ангажират доказателства.

В срока за отговор по исковата молба е депозиран такъв, с който се оспорват заявените претенции. Не се спори по наличието на ТП през исковия период, както и по възникване на твърдяното увреждане, но се излага, че случилото се поради проявена от страна на М. груба небрежност, а именно същата при изпълнение на възложените й задачи е използвала неподходящо облекло и обувки. Навежда се, че почистването не се е осъществило съобразно формалната житейска логика от вътрешната част към външната. Така се е наложило М. да стъпва върху почистваното място при излизане от помещението, което е довело до подхлъзване върху мократа повърхност и до падането й и счупване на глезена. С тези твърдения се навежда съпрчиняване от 90 %. От така евентуално определената сума по възражения на ответната 4 страна следва да се приспаднат и сумите, които тя е получила като обезщетение от НОИ на основание чл.200, ал.3 от КТ. Като се ангажират доказателства се желае решение в този смисъл и се претендират разноски.

В съдебно заседание от 14.05.2024г. ищцата чрез своя пълномощник на основание чл.214 от ГПК е изменила своите претенции като за сторени в хода на делото процедури по рехабилитация от 2 май на 2024г. е увеличила общата претенция на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, цялата в размер на 27 446,60 лв. като частичен иск от 29 000 лв., от която сумата от 25 500 лв. остава частичен иск за неимуществени вреди и е увеличила претенцията за имуществени вреди - претърпени загуби във връзка с проведено лечение за рехабилитация от 1655 лв. частичен от 3000 лв. на 1 946,60 лв. частичен от 3000 лв.

Искът е с правно основание по чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като с доклада си по чл.146 от ГПК съдът е приел, че страните нямат спор за наличието на ТД помежду им към исковия период, както и досежно наличието на разпореждане на НОИ за признаване на твърдяното увреждане като трудова злополука.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че са били страни по трудово правоотношение по договор с № 16/ 04.08.2020г. и това се установява от самия договор като не спорят и досежно това, че по него ищцата е изпълнявала длъжността ‚чистач‘ с код по НКПД 9112 0004. На основание този договор М. се е съгласила да полага труд в сградата на БИМ, отдел УС с работно време от осем часа при пет дневна работна седмица. Договорът е бил сключен със срок на изпитване като при изтичане на срока предизвестието за прекратяване е било уговорено за тридесет дни за всяка една от страните. Трудовото възнаграждение е било в размер от 610 лева и допълнително такова за стаж. Страните не спорят и това се установява от длъжностната характеристика към Договора, че в нейно основно задължение е било уговорено почистването и поддръжката на хигиената в сградите/ частите от сгради, които се ползват от БИМ, както следва: за тези от тях, които работят в София, са онези части от общите части на сградата в СОфия, която се ползва съвместно с Патентното ведомство на 5 бул.‘Г.М.Димитров“ 52, а именно коридори, предверия, стълбищни площадки, сутеренни помещения и др.; онези части, които се ползват съвместно с ДАМТН на ул. ‚Проф. Мутафичев“ 2 са коридори, предверия, стълбищни площадки, сутеренни помещения и др.; онези, които са офиси на служители на ДОА, ГД НЦМ, ГД МИУ в сградите в София; в лабораториите на ГД НЦМ и ГД МИУ в София по заявка на служителите. За онези служители, които работят в помещения на сгради към регионалните отдели и сектори към БИМ е определено онази част, която е от общите части на сградите и помещенията, в които работят служителите на БИМ. Отделно е уговорено по ДХ, че следва да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно при спазване на законовите норми вкл. и на Устройствения правилник на БИМ; да спазва нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация; да спазва изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и самостоятелно или в екип да изпълнява и допълнително възложени задачи и разпореждания, свързани с областите на дейност в рамките на длъжността. Работата й се възлага от началника на отдел ‚Управление на собствеността“, Директора на ДОА, главен секретар, заместник председател на БИМ. Заемащият длъжността чистач не планира самостоятелно задачи, свързани с основната цел на длъжността, а ги изпълнява след възлагане. Организира дейността си като осигурява изпълнението на приоритетните задачи, заемащият тази длъжност отчита изпълнението на възложените задачи пред лицата, които са й ги възложили.