Решение № 1068 от 11.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Пловдив, 11.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330112075 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. К., ЕГН **********, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за заем № **** от ****, както и сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за заем № **** от ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2023 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размерите на първоначално предявените осъдителни искове, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 31.13 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва и 146.99 лева - недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за заем № **** от ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **** от ****, по силата на който ищцата получила в заем сумата от 1500 лева. Договореният годишен процент на разходите бил в размер на 41.73 %, а възнаградителната лихва била 35 %. Според договора, общият размер на всички плащания бил 1688.27 лева. В случай на непредставяне на обезпечение в тридневен срок от подписване на договора се дължала неустойка в размер на 888.93 лева. Общо дължимата сума плюс неустойката следвало да бъде върната на 34 броя седмични вноски, всяка в размер от 99.31 лева за период от 10.01.2019 г. до 22.08.2019 г.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради 1 противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишавала както двукратния, така и трикратния размер на законната. В договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и лисвала яснота по какъв начин бил формиран същия, което било нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че определената в договора неустойка представлява скрито оскъпяване на кредита.

Клаузата за неустойка била недействителна и на допълнителното основание по чл.

21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Клаузата за неустойка, противоречала и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД, като с неустойката се искало, единствено натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон.

Клаузата за неустойка, противоречала и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това била единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаляла тази разпоредба, поради което счита, че е нищожна.

Твърди се, че задълженията по договора били заплатени изцяло от ищеца, съгласно погасителния план. Всяка погасителна вноска била в размер на 151.60 лева, формирана от сумата: 99.31 лева - вноска и 52.29 лева – оскъпяване, за периода 10.01.2019 г. до 22.08.2019 г., разпределена на 17 погасителни вноски.

Предвид изложеното се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 20 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва и сума в размер на 50 лева, недължимо платена по клауза за неустойка и двете платени по договор за паричен заем № **** от ***, ведно със законна лихва върху сумите от дата на подаване на исковата молба -22.08.2022г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски .

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2023 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размерите на първоначално предявените осъдителни искове, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 31.13 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва и 146.99 лева - недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за заем № **** от ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД:

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Оспорва изложените твърдения за нарушения на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че в сключения договор е посочен фиксиран лихвен процент, поради което липсвало задължение да се съдържа визираната в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК информация. Излага твърдения за правилно формиран ГПР, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Оспорва твърденията за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност. Твърди, че в случай, че кредитополучателят е изпълнил вмененото му в договора задължение, нямало да се начисли неустойката. Поддържа, че в годишния 2 процент на разходите не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, каквато е неустойката. Твърди, че за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение, не се претендира обезщетение за забава.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между страните е бил подписан Договор за заем № ****/***, по който ищецът е усвоил сумата от 1500 лева и впоследствие – погасил.

Със същия договор е уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 35 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 41.73 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 17 двуседмични погасителни вноски, в размер 99.31 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1688.27 лева.

Според чл. 4, ал. 1 от договора за заем, страните се споразумяват, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. Уговорено е, че двете физически лица – поръчители, всяка от които следва да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен“.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от процесния договор, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по ал. 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 888.93 лева, като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 52.29 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, 3 т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.

23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 41.73 %, а възнаградителната лихва– 35 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 6 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.