Акт от 08.11.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е № 687 гр. Монтана, 8.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляда двадесет и трета година, в състав:

Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

Членове: БИСЕРКА БОЙЕВА

РЕНИ

ЦВЕТАНОВА при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 587 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „В*** С*** “ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ц*** шосе“ № 141, представлявано от Н.К. - юрисконсулт, против Решение от № 72 от 03.07.2023 г. по АНД № 20231610200062/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица.

С обжалваното Решение е потвърдено Наказателно постановление № 12-2300009/15.02.2023 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ – гр. Монтана, с което е наложено на дружеството административно наказание и същото е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ“ - гр. Монтана 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С издаденото Наказателно постановление № 12-2300009/15.02.2023 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ – Монтана на „В*** С*** “ ЕООД, ЕИК * е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ за установено нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 9а, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. При извършена проверка на място на 08.11.2022 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ“ – Монтана в обект на охрана на Изравнител – Петрохан, находящ се в с. Бързия, обект на „В*** С*** “ ЕООД – гр.

София се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало, видно от представеният поименен график за месец ноември 2022 г. във връзка с установено сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане – едномесечен, да изготви поименните графици така, че сборът от работните часова по график, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена в чл. 9б от Наредба за работното време, почивките и отпуските и е допуснало К*** П*** И*** на длъжност охранител да положи 16 часа извънреден труд. Нарушението е описано в съставен Протокол за извършена проверка № ПР2238182 от 08.12.2022 г., който е връчен срещу подпис на представител на дружеството, без вписана дата на връчване.

За установеното административно нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 9а, ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските от контролен орган на Дирекция „ИТ“ – Монтана е съставил АУАН № 12-2300009/24.01.2023 г. спрямо работодателя „В*** С*** “ ЕООД – гр. София, р-н „М*** “, бул. „Ц*** шосе“ № 141. Същият е изпратен на адреса на административнонаказаното дружество с Известие за доставка и съгласно него е получен на 26.01.2023 г. По акта е направено възражение от страна на дружеството /л. 11 от въззивното дело/. Въз основа на издадения АУАН от Директора на Дирекция „ИТ“ – гр. Монтана, в качеството му на административнонаказващ орган, е постановено обжалваното НП № 12-2300009/15.02.2023 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решението като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита решението за постановено в противоречие с материалните и процесуалните норми и описаните в него факти не отговарят на действителността. Пороците, както на НП, така и на АУАН, послужил за издаването му, твърди, че са съществени и описани в жалбата до първоинстанционния съд, като счита, че това се установява от документите по делото. Приема, че съдът е обосновал решението си на неправилна преценка на доказателствата, при неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения, вкл. като не е разгледал изобщо въведените с жалбата пред него възражения. Наложената санкция счита за несправедлива и прекомерна спрямо тежестта на твърдяното нарушение. Развива съображения, че въззивният съд не се е произнесъл по отношение на изложеното от страна на „В*** С*** “ ЕООД, че актът за установяване на административно нарушение № 12-2300009 от 24.01.2023 г., въз основа на който е издадено наказателното постановление, не е връчен в съответствие с нормата на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 5 ЗАНН, АУАН се връчва на наказаното лице срещу подпис, като в акта се отбелязва неговото подписване. АУАН е получен по пощата от лице, което не е оправомощен представител на „В*** С*** “ ЕООД, а в самия акт не е отбелязано подписване от страна на получател. Също така касаторът твърди, че никъде в ЗАНН, нито в НПК /приложим субсидиарно на основание чл. 84 от ЗАНН/ не се съдържа възможност за административнонаказващия орган да връчва АУАН по пощата. Следователно, счита че връчването на АУАН по този ред не е надлежно и не може да се счита за осъществено. Сочи, че АУАН е връчен в нарушение на процесуалните правила, което обуславя и неговата отмяна, а заедно с това и отмяната на Наказателно постановление № 12-2300009/15.02.2023 г. поради незаконосъобразното издаване на последния. На следващо място, развива съображения, че не е взет предвид фактът, че по време на проверката, в следствие на която е съставен АУАН, не е представен окончателният график за работа за месец ноември 2022 г. за обекта, а така нареченият работен график, който подлежи на корекции в рамките на текущия месец. Окончателният график за месец ноември 2022 г. е представен като приложение към жалбата на „В*** С*** “ ЕООД срещу Наказателно постановление № 12-2300009/15.02.2023 г. на Инспекция по труда - Монтана, като същият не е разгледан от първоинстанционния съд. Касаторът счита, че ако беше взет предвид, то нямаше административният орган да направи заключение за нарушение на разпоредбата на чл. 143 ал. 2 КТ от страна на „В*** С*** " ЕООД по отношение на лицето К*** П*** И*** , а именно, че служителят не е положил 16 часа извънреден труд. С оглед на гореизложеното, касаторът заявява, че не може да се направи обосновано заключение за описаното в процесното наказателно постановление нарушение на трудовото законодателство от страна на „В*** С*** “ ЕООД. Моли касационната инстанция изцяло да отмени Наказателно постановление № 12-2300009/15.02.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана, а в случай че не намери достатъчно предпоставки за отмяната му да намали наложената санкция в минимален размер съгласно чл. 415в от КТ. В с.з., редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. Постъпило е Становище вх. № 4263/25.10.2023 г. от пълномощник юрк. Кръстева, с което желае да бъде даден ход на делото, като поддържа касационната жалба по съображения изложени в нея. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

От ответника по касационната жалба

Дирекция „Инспекция по труда" – гр. Монтана, е постъпил Писмен отговор по касационната жалба, с който моли касационната инстанция да остави в сила Решение № 72/03.07.2023 г. по АНД № 20231610200062/2023 г. по описа на РС – Берковица. Твърди, че изложените в касационната жалба доводи са правени и пред първоинстанционния съд, като същият е подробно обсъдил в тяхната съвкупност и правилно отхвърлил, като неоснователни. Твърди, че видно от приложените по делото доказателства е, че при извършена проверка на място на 08.11.2022 г. административнонаказващият орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както в АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 9а, ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. Счита, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП АНО е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства, констатиращи нарушението. АУАН е съставен на 24.01.2023 г. На дружеството са изпратени две покани за съставяне на АУАН, по адрес и седалище на управление, а именно: покана с изх. № 22098341/23.12.2022 г., с която същото е поканено в Дирекция „ИТ“ – Монтана за съставяне на АУАН на 09.01.2023 г. в 10:00 часа. Поканата е получена от представител на дружеството на 29.12.2022 г. в 15:15 часа от г-н М*** (видно от известието за доставяне). Не се явява представител на дружеството на 09.01.2023 г., след което има изпратена втора покана за съставяне на АУАН с изх. № 23002408/13.01.2023 г., с която дружеството е поканено да се яви в Дирекция „ИТ“ – Монтана на 23.01.2023 г. в 11:00 часа. Поканата е получена от същия представител на дружеството, а именно г-н М*** на 17.01.2023 г. в 15:15 часа (видно от известието за доставяне). На 23.01.2023 г. в 11:00 часа представител на дружеството жалбоподател не се явява за съставяне на АУАН без да сочи уважителни причини за неявяването си. Поради, което и АНО е приложил разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ. Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с КТ не е установен друг ред. Поради горните съображения ответникът, счита че не са извършени съществени процесуални нарушения от страна на контролния орган. Развива съображения, че видно от представените с административнонаказателната преписка писмени доказателства, е че не е нарушено правото на защита на административнонаказаното дружество. Дружеството жалбоподател е имало възможност и е упражнило правото си в законоустановения срок да подаде писмени възражения по така съставеният АУАН и съответно да обжалва процесното Наказателно постановление, т.е. знае за какво е наказано и е организирило защитата си в определените от ЗАНН срокове. Твърди, че от приложените по делото доказателства се установява, че при извършена проверка на място на 08.11.2022 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ“ – Монтана в обект на охрана на Изравнител Петрохан, находящ се в с. Бързия, обект на „В*** С*** “ ЕООД – гр. София се констатира, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало, видно от представеният поименен график за месец ноември 2022 г., във връзка с установено сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане - едномесечен, да изготви поименните графици така, че сборът от работните часове по график, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена в чл. 9б от Наредба за работното време, почивките и отпуските и е допуснало К*** П*** И*** на длъжност охранител да положи 16 часа извънреден труд. Ответникът развива мотиви, че установяването на работен график за целия период на сумирано изчисляване и зададената норма за продължителност на работното време /изчислена съгласно НРВПО/ имат за цел да не се допуска полагането на извънреден труд и неговото предварително залагане в графика. Графикът е прогнозен и планов документ за часовете положен труд от работника през установеният период на отчитане. Като такъв документ той подлежи на корекция по време на съблюдаването му. Това е предвидено и в чл. 9а, ал. 2 от НРВПО. Работодателят трябва да осигури организация на работния процес по начин, по който да не допуска предварително планиране на извънреден труд за работниците и служителите. В чл.143, ал. 1 от КТ е предвидено, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен /чл. 143, ал. 2 от КТ/. Хипотезите на допустимост по изключение за полагане на извънреден труд са уредени в разпоредбата на чл. 144 от КТ. Ответникът заявява, че в случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят, в качеството му на работодател, е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението счита за правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време твърди, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция, наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15 000 лв.