Решение № 3781 от 24.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3781 гр. Пловдив, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330104992 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Пантер – ИД“ ЕООД, ЕИК 206067011 против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът твърди да е потребител на ел. енергия с кл. № ********** за обект – магазин в ............................

Съобразно фактура № 1802020285 от 31.10.2022 г. му била начислена ел. енергия в общ размер на 15741 квтч в размер на сума от 8180,42 лева за отчетен период 05.09.2022 г. – 31.10.2022 г., но на втора стр. бил посочен различен отчетен такъв /05.09.2022 г. – 04.10.2022 г./.

След констатация, че в последващ период 05.10.2022 г. – 13.10.2022 г. изразходваната ЕЕ била 0 квтч., а преди това – посочената, била инициирана проверка на СТИ. С КП от 13.10.2022 г. било установено, че същият е повреден, при което бил демонтиран и поставен нов. Въпреки отправената молба за корекция на сметката, това било отказано.

Оспорва да е потребил реално отразената във фактурата ЕЕ от 15741 квтч. За да не бъде преустановено подаването й в магазина, на 19.01. и 21.01.2023 г. платил сумата.

1

Твърди същата да е платена без основание и да подлежи на връщане, поради което се моли за присъждането й, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 07.04.2023 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Твърди сключване на индивидуален договор за продажба на ЕЕ от 03.06.2021 г. по свободно договорени цени, според който ищецът следвало да заплаща всички уговорени в него суми и такси. С писмо от 24.01.2022 г., изпратено на имейла на дружеството, обявен за получаване на кореспонденция в договора, клиентът бил уведомен за промяна в надбавката по продукт Флекс, считано от 01.03.2022 г. фиксирана добавка, посочена в чл.4.1.1., и адм. такса „обслужване“ в размер на 2,99 лв. месечно.

За периода 05.09.2022 г. – 04.10.2022 г. била издадена оспорената фактура за реално потребена и отчетена ЕЕ в обекта. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ищецът е потребител на ел. енергия с кл. № ********** за обект – магазин в ..........., клиент на ответника; процесната фактура е издадена за период на консумация 05.09.2022 г. – 04.10.2022 г., като начислената по нея сума от 8180,42 лева е била платена от ищеца на 19.01. и 21.01.2023 г., съответно – получена от ответника /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 8339/24.07.2023 г. – л. 45-46/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Възникването на правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия не е спорно и се установява от представения индивидуален договор от 03.06.2021 г., сключен между страните, за обект – магазин в ............., съобр. приложение № 1 към договора /л. 35-37/.

От приетия констативен протокол от 13.10.2022 г. /л. 12/ се установява, че е била извършена проверка на СТИ на обекта от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в присъствието на представител на ищеца, при която било констатирано, че дисплеят е повреден, при което електромерът бил подменен с нов.

Спорен е въпросът дали подмененият електромер е отчитал правилно, респ. дали начислената сума за периода 05.09.2022 г. – 04.10.2022 г. касае реално потребена и 2 отчетена ЕЕ в обекта.

По делото е прието заключение на СТЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. След извършени проверки и подробен анализ, ВЛ е посочило, че за процесния период обектът е бил снабдяван с ЕЕ, като отчетеното с електромер с фабр. № ....количество такава по тарифни зони е дневна – 10328 квтч и нощна 5413 квтч. Тъй като клиентът не е заявявал искане за отсъединяване, в периода били предоставяни и мрежови услуги. Електромерът е трифазен статичен, произведен през 2014 г., разполагал с MID сертификат за съответствие с одобрения тип и знак за оценка на съответствието CC M14, като през м. май 2022 г. – била извършена успешна извадкова проверка с удължаване на срока до 2024 г. След демонтирането му на 13.10.2022 г., бил предаден за метрологична проверка в лабораторията на фирма „Елдис“ ЕООД, резултатът от която бил „Съответства“. Данни за постигната максимална и минимална консумация по трите фази, изразена в ампери, се съхранявала в самоотчетите му, които правел всеки месец – относно постигнат върхов товар по някоя от трите фази. След извършен анализ на данните от паметта на електромера и оглед на електромерното табло, ВЛ е дало становище, че при по-продължително почасово натоварване с фазови токове, достигащи до 95,46А /както се е случило през периода 05.09.2022 г. – 04.10.2022 г./, е възможно да се консумира и отчете ЕЕ с такова количество, каквото е отразено в процесната фактура.

Като приложение № 1 към СТЕ е представено и Становище за резултат от извършена проверка, издадено на 22.11.2022 г. от „Елдис“ ЕООД, гр. Димитровград, съобр. което - СТИ отговаря на изискванията на одобрения тип /оцененото съответствие/ и може да се използва, като отбелязаният резултат от проверката е „Съответства“.

Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията /ЗИ/, първоначалните и последващи проверки на средства за измерване се извършват от БИМ или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. Съгл. чл. 55 ЗИ, в официалния бюлетин на ДАМТН се публикува информация за оправомощените лица и списък на лицата, на които е отнето оправомощаването. От публично достъпния списък на лица, оправомощени за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях, публикуван на официалния сайт на ДАМТН, се установява, че „Елдис“ ЕООД е оправомощено да извършва първоначални и последващи проверки лице. В тази връзка, неоснователни са възраженията на ищеца, поддържани в ПЗ, че фирмата не е била компетентна да извърши проверката на СТИ, а това следвало да бъде направено от БИМ.

Поддържаният от ищеца довод, че СТИ било повредено и не отчитало правилно доставената ЕЕ – не се споделя, т.к. не отговаря на съвкупния анализ на всички 3 ангажирани по делото доказателства. В КП е посочено единствено, че дисплеят на СТИ е повреден /т.е. няма визуализация/, но това н е означава, че самото устройство като техническа функционалност е повредено и негодно да изпълнява предназначението си за отчет и съхранение на данни, напротив – както според становището на посоченото оправомощено да извършва проверки ЮЛ, така и на база заключението на ВЛ, може да се направи само един законосъобразен извод – че електромерът е съответствал както на техническите и нормативни изисквания за годност, така и реално е отчитал действителната консумация на ЕЕ в обекта, в т.ч. за процесния период, като начислената такава съответства на самите отчети/данни, съхранявани в паметта на СТИ. В тази насока е и изявлението на ВЛ в устния доклад пред съда, според което - електромерът има памет и отчита данни, независимо от това дали ще ги визуализира върху дисплея.

В хода на процеса не е ангажирано нито едно доказателство, от анализа на което да се направи заключение, че СТИ, отчитащо ЕЕ за процесния период, е било негоден или технически неизправен уред, както и, че начислената ЕЕ не отговаря на реалната консумация. Напротив – установява се, че процесните данни касаят реални отчети на потребена ЕЕ в периода. Същата е измерена от електромер, който е съответствал на изискванията за този тип измервателно средство. Измерените количества са реално потребени от ищеца, съгласно приетата СТЕ, поради което дружеството дължи плащане на тяхната цена.

Относно стойността на доставената ЕЕ е прието заключение на ССЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено, неоспорено. Според ВЛ – отчетените количества ЕЕ /нощна и дневна/ за периода 05.09.2022 г. – 04.10.2022 г. са фактурирани съобразно договореното между страните. За всяка измервателна точка се дължи месечно адм. такса „обслужване“ в размер на 2,99 лева, а единичната цена на ЕЕ „Флекс“ /нощна и дневна/ за исковия период е 0,46634 квтч без включен ДДС, получена чрез формула – общото количество, консумирано за месеца, е разпределено математически за всеки час, съобразно посочения в заключението коефициент.

Изчислената ЕЕ „Флекс“, съобразно единичната цена и отчетеното количество за периода /нощна и дневна/, отговаря на тази в процесната фактура. Мрежовите услуги за периода са остойностени, съобразно определените цени с Решение № Ц19/01.07.2022 г. на КЕВР, като, съгл. чл. 4.1.4. от индивидуалния договор, цената на мрежовите услуги, на доп. услуги по ценоразписа на мрежовия оператор, както и дължимите нормативно определени добавки върху тези цени, съгл. чл. 1.2.3., се определя съобразно утвърдените от КЕВР регулирани цени на тези услуги за съответния мрежови оператор.

Съобразно това заключение, съдът приема, че изчисляването е правилно и посочената във фактурата стойност отговаря на дължимата цена за потребената от 4 ищеца ЕЕ и мрежови услуги. Възраженията в ПЗ са неоснователни. Според индивидуалния договор – раздел IV, между страните е договорена почасова цена, за формирането на която се използва точно определена формула, подробно разяснена от ВЛ по ССЕ, като в случая няма основание да се приеме, че уговорката относно начина на формиране на дължимата сума не е била спазена от страна на доставчика, по делото няма доказателства в такава насока.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая и съобразно вида на предявения иск, ответникът доказа пълно и главно наличието на всички елементи от ФС на разпределената му док. тежест, като установи по несъмнен начин наличието на валидно основание за плащане, респ. получаване на процесната сума. Касае се за договорена и правилно изчислена стойност на реално консумирана ЕЕ в обекта, отчетена от действащо и годно към онзи момент средство за търговско измерване, отговарящо на съответните технически и нормативни изисквания за това. Не са приобщени доказателства, от преценката на които да се направи обоснован извод, че е налице някаква грешка в отчета или невъзможност за подобна консумация – напротив – последното изрично е констатирано от ВЛ по СТЕ като напълно възможно, съобразно наличната комутационна апаратура /л.83/, а за грешки или неточности няма никакви доказателства. Следва да се има предвид и, че само на база данни и твърдения за различни периоди и количествата ЕЕ през тях, не може да се направи аргументирано заключение, че процесната сума е недължима.

Факт е, че именно за нея и обуславящата я консумация са събрани еднопосочни и непротиворечиви доказателства, че представлява стойност, изчислена съобразно договореното между страните, кореспондираща на реално доставена и фактически потребена ЕЕ, отчетена от годен електромер.

С оглед изложеното, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък и док. за плащане на: 200 лева – деп. СТЕ и 200 лева – деп. ССЕ. Разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП, при което се дължи такова от 150 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.