Определение № 4404 от 27.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4404 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20241110156235 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.140 и следващи ГПК, по насрочване на производството за разглеждане в открито съдебно заседание / о.с.з./.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба / ИМ/ с вх.№ 297317/20.9.2024г. /след разделяне на материали от ГД№ 45072/2024г. на СРС, 2-ро ГО, 164ти състав/от и щ е ц Т. ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, срещу ответник Ф.Б. ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, чрез представляващ адвокат по пълномощно със съдебен адрес **********, с предявен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.99 ЗЗД.

По делото е постъпил отговор/ОИМ/ с вх.№ 416952/20.12.2024г. в срока по чл.131 ГПК от ответника, поради което и на основание чл. 140 ГПК съдът следва да насрочи делото, да прикани страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Н АС Р О Ч ВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 7/3/2025г. от 10,15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на ответника.

НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея искза допустим.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото:

ИЩЕЦЪТ предявява иск, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца СУМАТА от 1250,00 лева/лв./, от които 1000 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 1017001/10.5.2021г., сключен между Х. А. Х. и Ф.Б. ЕООД, и 250 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по нищожен Договор за 1 потребителски кредит № 948116/16.11.2021г., сключен между Х. А. Х. и Ф.Б. ЕООД, които вземания са били прехвърлени от Х. А. Х. на Т. ООД с Договор за цесия от 24.6.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.7.2024 г., до окончателното плащане.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба/ИМ/ ищецът навежда твърдения, че Х. А. Х. и Ф.Б. ЕООД са сключили 2бр. договори за кредит – Договор за потребителски кредит № 1017001/10.5.2021г. и Договор за потребителски кредит № 948116/16.11.2021г. По първия договор Х. А. Х., в качеството си на кредитополучател, е погасил сумата от 1000 лв., а по втория – сумата от 250 лв. Твърди се, че и двата договора били недействителни, респ. – клаузите, въз основа на които били платени процесните суми, били нищожни. Твърди, че условие за отпускане на сумата по кредита било предоставяне на обезпечение, като потребителят няма реална възможност за избор на поръчител при сключване на договора. Поддържа, че включването на клауза за обезпечение, предоставено от Ф.Б. Лимитид има за цел единствено получаванена допълнителни приходи от ответника, доколкото дружествата били свързани лица. По този начин се получавали приходи от потребителя, без да има реално предоставена насрещна услуга. Бил неправилно изчислен, респ. – посочен ГПР по процесните договори, доколкото следвало да бъде взета предвид и таксата за допълнителна такса – гаранция по чл.5 от Договорите. Стойността на ГПР надхвърляла максимално допустимия от закон размер. Твърди, че договорите били недействителни и поради липса на съгласие, а и защото не били предоставени на потребителя общите условия. Сочи се, че не всички елементи от договорите са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Към договорите не са представени погасителни планове и СЕФ в два екземпляра. Излага, че Договорите са бланкови и при сключването им потребителят не е могълд да влияе на тяхното съдържание. Поддържа нищожност и на клаузата по чл.5 от Договорите. Липсвала изрична клауза, уреждаща задължение за потребителя за плащане на такса гаранция. Твърди, че по силата на Договор за цесия от 24.6.2022г. Х. А. Х. прехвърлил вземанията си спрямо Ф.Б. ЕООД в полза на ищеца по настоящото дело – Т. ООД, в това число и вземанията по процесните договори, платени при начална липса на основание.

Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Прави искане по чл.190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи справка от счетоводството си за всички плащания от страна на Х. А. Х., извършени по процесния Договор за потребителски кредит № 1017001/10.5.2021г. и Договор за потребителски кредит № 948116/16.11.2021г., вкл. и препис на самите договори. Моли за допускане на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред ЦКР към БНБ за снабдяване със справка за всички сключени договори между Х. А. Х. и Ф.Б. ЕООД. Моли да бъдат издадени съдебни удостоверения, които да му послужат пред, И. АД, П. АД, И.Г. АД, Ю.Б. АД и БАНКА ДСК АД за снабдяване със справки относно извършените плащания от цедента Х. А. Х. в полза на ответното дружество.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, подава отговор на исковата молба/ОИМ/, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е уведомен за твърдяната от ищеца цесия, поради което оспорва да е налице правен интерес за ищеца за предявяване на исковите претенции. Поддържа, че липсва индивидуализация на исковите претенции, като неясен бил начинът, по който е била формирана исковата сума. Сочи, че претендираната такса за гаранция е предмет на договор за гаранция, сключено с лице, различно от ответника, а именно – с Ф.Б. ЕАД. Поддържа, че ищецът следва да уточни на какво основание твърди, че цедентът е предало процесните суми на ответника. Липсвало конкретизация на кои разпоредби от ЗПК, ЗЗП и ЗЗД процесните договори противоречат.

2

Оспорва иска като недопустим срещу лице, което не притежава пасивна процесуална легитимация.

Твърди се, че всички суми във връзка обезпечаване на процесните кредити са били превеждани директно по сметка на дружеството – гарант.

По същество оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване. Поддържа, че след като ищецът няма качеството на потребител по процесните договори за кредити, то същият не можело да се позовава на нищожност на договорните клаузи поради противоречието им със ЗЗП. Твърди се, че процесният договор за цесия е нищожен поради липса на съгласие, доколкото вземанията по договора не били индивидуализирани. Сочи, че няма как вземанията за недължимо платени такси за гарант да са били цедирани, при положение, че са били предмет на други договори, сключени от кредитополучателя с Ф.Б., а не с ответника. Евентуално твърди, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет. Поддържа, че договорът за цесия е нищожен и поради противоречието му със ЗЗП. Оспорва процесните договори за кредит, респ. негови клаузи да са нищожни на твърдените в исковата молба основания.

Поради изложеното ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция с присъждане на сторените по делото разноски, в това число и на адвокатско възнаграждение.

Моли от съда да задължи Ф.Б. ЕАД да представи на основание чл.192 ГПК намиращите се в него договори за гаранция, сключени с Х. А. Х. във връзка процесните договори за кредит. Възразява срещу искането на ищеца за допускане на ССчЕ и по чл.190 ГПК, както и за издаване на исканите от ищеца съдебни удостоверения, защото не са необходими за събиране на доказателствата. Моли да бъде задължен ищецът да представи в оригинал процесния Договор за цесия 24.6.2022г., сключен с Х. А. Х.. Прави искане по чл.190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи заверено копие от договорите за потребителски кредити с Х. А. Х., ведно с погасителен план, както и Уведомление до Ф.Б. ЕООД за извършената цесия, вкл. и пълномощно от цедента към цесионера, както и извлечения от счетоводството, съдържащо данни за счетоводното отразяване на цедираните вземания по Договор за цесия 24.6.2022г., сключен с Х. А. Х.. Моли за поставяне на допълнителни въпроси към вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, в случай че таква бъде допусната.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявеният иск намира правното си основание в чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД във вр. чл.99 ЗЗД, като съдът не приема доводите на ответник за липсата на допустимост на предявен иск.

БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства – няма такива.

СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са: всички факти, изложени в ИМ.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си:

В тежест на ИЩЕЦА е да докаже заплащането на процесните суми в полза на ответника, валидно прехвърляне на вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване по договори за паричен заем, от кредитополучателя на ищеца, и редовното уведомяване на ответника за извършената цесия. В тежест на ОТВЕТНИКА е да установи годно основание за получаване на процесните суми, респективно за задържането им.

На основание чл.146, ал.2 ГПК намира, че страните не са ангажирали доказателства за наведените от тях твърдения, както следва:

ИЩЕЦА – че процесните суми са били заплатени от Х. А. Х. на ответника.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото на приложените към ИМ писмени документи и към ОИМ - пълномощно.

3

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл.183 ГПК да представи в оригинал процесния Договор за цесия 24.6.2022г., сключен с Х. А. Х., в 5-дневен срок от получаване на призовката за о.с.з., с писмена молба. При неизпълнение – същият ще бъде изключен от доказателствения материал по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл.190 ГПК в 5-дневен срок от получаване на настоящото определение с призовката за о.с.з. да представи заверено копие от погасителен план към договорите за потребителски кредити с Х. А. Х., в случай че разполага с такъв, както и извлечения от счетоводството, съдържащо данни за счетоводното отразяване на цедираните вземания по Договор за цесия 24.6.2022г., сключен с Х. А. Х., като ОТХВЪРЛЯ искането на ответник в останалата му част – за представяне на Уведомление до „Ф.Б.“ ЕООД за извършената цесия, вкл. и пълномощно от цедента към цесионера, доколкото същите документи са приложени с ИМ.

ЗАДЪЛЖАВА ответник да представи на съда в 5-дневен срок от получаване на призовка за о.с.з., писмена молба по чл.192 ГПК/2 идентични екземпляра/ за изпращане на „Ф.Б.“ ЕАД, за да представи на основание чл.192 ГПК намиращите се в него договори за гаранция, сключени с Х. А. Х. във връзка процесните договори за кредит.

ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от ищеца съдебни удостоверения/СУ/ след представяне на писмен проект за същите и представяне на доказателства за внесена такса от 5,00 лева за всяко едно СУ, платена по сметка на СРС, в 5-дневен срок от получаване на призовката за о.с.з., с изкл. на съдебно удостоверение за послужване пред ЦКР към БНБ за снабдяване със справка за всички сключени договори между Х. А. Х. и „Ф.Б.“ ЕООД, доколкото ответникът не оспорва наличието на процесните договори, сключени с Х. А. Х..

ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице след запознаване с материалите по делото да даде заключение и отговори на поставените задачи от ищеца с ИМ, и на въпросите на ответника поставени в ОИМ.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 500 лв., платими от страните поравно, от ищеца – 250 лв. и от ответника – 250 лв., в 5-дневен срок от уведомяването на двете страни с призовката.