Решение № 478 от 20.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20243100900129 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е пряк иск от С. Г. Т., ЕГН **********, адрес: *********, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, негативни психически изживявания и тежък емоционален стрес, както и законната лихва върху главницата считано от 15.10.2021 г. до окончателното й изплащане, като вредите са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.09.2021 г. в гр. Варна, виновно причинено от С. В. С. като водач на лек автомобил „Шевролет Авео“ с ДК№ ******, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. Претендират се и сторените в процеса разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В исковата молба ищецът излага следните фактически твърдения:

На 20.09.2021 г. около 07.55 ч. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Мечтание“ и бул.

„Ян Хуниади“ настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ******, управляван от С. В. С., и велосипед, управляван от ищеца С. Г. Т..

Управляваният от С. В. л.а. „Шевролет Авео“, който се движел по ул. „Мечтание“ към бул.

„Ян Хуниади“, достигнал до знак „Б2 - Спри! Пропусни движещите се с предимство!“ преди да навлезе към бул. „Ян Хуниади“ и спрял. В същото време ищецът се движел с колело по велоалеята от страната на ул. „Мечтание“ в посока от бул. „Цар Освободител“ към бул.

„Сливница“. След като ишцецът достигнал кръстовището на ул. „Мечтание“ и бул „Ян Хуниади“, въпреки че бил в зоната на видимост на водача С. В., последният привел автомобила в движение и последвал удар с предната дясна част на автомобила и предната гума на велосипеда. В резултат ищецът паднал и получил счупване на лявата ключица и контузия на гръдния кош. По спешност бил транспортиран до "МБАЛ Св. Анна" - гр. Варна, където му била поставена ортеза на ляв горен крайник. По случая е било образувано ДП № 336/2021г. по описа на СПП при ОД на МВР Варна и НОХД № 5507/23г. пo описа на ВРС, в 1 хода на което ищецът заявил, че не желае водачът на лекия автомобил да бъде наказан и производството по делото било прекратено на това основание.

В следствие на получените травматични увреждания ищецът претърпял силни болки и страдания, негативни психични изживявания и тежък емоционален стрес. В продължителен период от време същият имал болки в областта на увреждането на левия горен крайник, което довело до продължителна неработоспособност. В резултат на телесните увреждания ежедневието на ищеца се променило коренно, в следствие на което сезатворил в себе си, имал неспокоен сън съпроводен с кошмари от преживяното, налице били страх да кара колело, тревожност, потиснато настроение, липса на апетит, силен емоционален стрес, чувство за непълноценност, невъзможност да се обслужва с лява ръка и да работи по професията си водопроводчик.

Към момента на произшествието причинилото вредата МПС имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, валиден до 16.05.2022 г. Ищецът предявил писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх.№ 11732/15.10.2021 г., но застрахователят не му изплатил обезщетение, поради което предявява иск пред съда.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер, в т.ч. претенцията за законна лихва. Прави искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.06.2004 г.

Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на МПС „Шевролет Авео" с рег. № ******, по силата на застрахователна полица BG/22/121001378128, действаща към датата на ПТП – 20.09.2021г.

Оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП и вината на водача на л.а. „Шевролет Авео".

Оспорва интензитета на болките и страданията, както и продължителността на възстановителния период в посочения в исковата молба обем, наличието на силен емоционален стрес довел до безсъние, тревожност, нежелание да разговаря с хора.

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца Т., който с поведението си допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и посочените в исковата молба телесни увреждания. Твърди, че ищецът Т. е навлязъл внезапно на пътното платно като ударът между него и лекия автомобил бил неизбежен за водача на МПС – С. С. и Д.ието било случайно по смисъла на чл.15 от НК. Ищецът предприел пресичане на пътното платно без да се съобрази с приближаващият се лек автомобил, с което нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и навлязъл внезапно на платното за движение в нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП.

Предприел пресичане на пътното платно възкачен на велосипеда си, докато съгласно разпоредбите на ЗДвП е следвало да слезе от велосипеда и да го бута по време на пресичането на пътното платно.

В условие на евентуалност, възразява за прекомерна завишеност на претендираното обезщетение с оглед на съдебната практика при подобни случаи и икономическата конюнктура в страната. Касаело се за леки телесни повреди с кратък период на възстановяване.

Ищецът е подал допълнителната искова молба, с която оспорва възражението за съпричиняване от страна на пострадалия като се позовава на установения и приет за безспорен в хода на наказателното производство механизъм на ПТП. Поддържа, че изключителна вина за същото имал водачът на лекия автомобил „Шевролет Авео“, който не се съобразил с пътен знак "Б2“, а ищецът се движел правомерно по велоалея. За него не било налице задължение да слиза и бута колелото, тъй като преминаването по велоалеята било 2 ограничено за навлизане на МПС със знак "Стоп". Поддържа, че получените от ищеца счупване на лявата ключица и контузия на гръдния кош не представляват леки телесни повреди.

В съдебно заседание ищецът чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

Ответното дружество чрез процесуалния си представител поддържа становището си за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне с присъждане на съдебноделоводни разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 ГПК е функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната застраховка "гражданска отговорност" водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното:

С Определение № 772/07.06.2024 г. по т. д. № 129/2024 г. по описа на ВОС, за безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 20.09.2021 г. е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Шевролет Авео" с рег.№ ****** като отговорността на водача С. В. С. е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.

От молба с вх. № 11732/15.10.2021 г. се установява, че на основание чл. 498 вр. чл.

380 ГПК ищецът е отправил до ответника извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие настъпването на просната катастрофа. В кориците на настоящото дело липсват доказателства за удовлетворяването на претенцията. Видно от поставения й входящ номер и дата, същата е била получена на 15.10.2021 г.

От Протокол № 696/13.02.2024 г. по АНД № 5507/2023 г. на ВРС е видно, че вследствие изявление на ищеца по настоящото дело С. Т., в качеството му на пострадало лице, производството е било прекратено с протоколно определение от същото заседание на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 343, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ НК. Същото е влязло в сила на 21.02.2024 г.

С цел установяване механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, както и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, по делото е прието заключение на вещо лице по проведенасъдебноавтотехническа експертиза (САТЕ) и е допуснат разпит на свидетеля С. В. С. – водач на процесния автомобил.

От заключението по САТЕ което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и изчерпателно, и показанията на свидетеля С. които съдът също кредитира, отчитайки съгласно чл.172 ГПК възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, се установява, че процесното произшествие е настъпило на 20.09.2021 г.в гр. Варна, при сухо и ясно време, на кръстовището на ул. „Мечтание“ и бул. „Ян Хуняди“, като лек автомобил „Шевролет“ се е движил по ул. „Мечтание“ с намерение да завие надясно по бул.

„Ян Хуняди“, а велосипедът, управляван от ищеца – по велоалеята, разположена на тротоара на бул. „Ян Хуняди“, пресичаща ул. „Мечтание“, като е приближавал отдясно на автомобила откъм бул. „Цар Освободител“. На кръстовището, в дясната част на ул. „Мечтание“, е бил разположен знак Б2 „Стоп“ и Г2 „Задължително надясно след знака“. Вляво на 3 кръстовището е имало рамка на огледало, чиято цел е била идващите по ул. „Мечтание“ МПС да имат видимост към велоалеята в посока надясно към бул. „Цар Освободител“ и обратно. Към 20.09.2021 г. огледалото е липсвало, а рамката е била изкривена по посока на бул. „Ян Хуняди“. По отношение на хоризонталната и вертикалната пътна маркировка от страната на движение на велосипедиста, се установява, че на тротоара на бул. „Ян Хуняди“ е имало велоалея, очертана с жълти линии. При пресичането на кръстовището продължението на тротоара е било пътека тип „зебра“, а продължението на велоалеята е било очертано с жълти правоъгълници, които са били със същата форма, като пътеката тип „зебра“.

Установява се, че до произшествието се е стигнало поради пресичането на траекториите на двете превозни средства на пешеходната пътека, и по-конкретно на 1,75 м. след мислената стоп линия, започваща от мястото на знак „Б2“, на пътя на лекия автомобил.

Според вещото лице, около момента на потеглянето му от знака „стоп“ водачът е нямал видимост към велоалеята, тъй като от дясната му страна е имало сграда (закусвалня), ограда, храсти и два контейнера за отпадъци с височина 1.80-1.85 м. Видимостта на велосипедиста към момента на потегляне на автомобила е била приблизително до и малко зад мислената стоп-линия. Видимост за водача на автомобила се е открила около 1.3 сек. след потеглянето му.Тогава той е бил на около 0,6-0,7 м. от мястото на ПТП, а велосипедът – на около 3 м. В този момент всяко превозно средство е било в своята опасна зона и е нямало техническо време за необходимата реакция. МПС е изминало разС.ието от стоп-линията до мястото на съприкосновението за 2 с., като скоростта му е била 6,7 км/ч., а на велосипедиста – 16 км/ч.

Видно от изготвената от вещото лице скица, ударът е настъпил в дясната лента на велосипедната алея спрямо посоката на движение на велосипедиста, приближаващ кръстовището отдясно на автомобила. От изображението на фиг. 6 се вижда, че ако навлизайки бавно във велоалеята преди да достигне до нейната дясна лента и мястото на удара автомобилът спре, то водачът на автомобила би си осигурил видимост към движещите се по велоалеята отдясно превозни средства и би могъл да ги пропусне.