Решение № 260001 от 08.01.2021, Районен съд - Монтана

№. 260001 / 8.1.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

08.01.2021 година, град М.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 10.12.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора.................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1622 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.

Ищецът, Ф.Ф.М., роден на xxx xxx, Гражданин на И., с продължително пребиваване №. **********, чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д.,xxx, е предявил иск ПРОТИВ: В.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, настоящ адрес:xxx6, за РАЗВОД по чл.49 ал.1 от СК.

В исковата си молба твърди, че те двамата - Ф.Ф.М. и В.Ц.И. имат сключен граждански брак от 2005 година-АКТ за ГРАЖДАНСКИ БРАК №. 0001 от 02.02.2005 год. от К. с.Л., Община Б., обл.М., който е втори и за двама им. От брака си нямат родени деца. И двамата имат деца от първите си бракове, които са пълнолетни и самостоятелни, имат свои семейства, живеят отделно от тях и самостоятелно.

От сключването на брака им до последните няколко месеца семейните им отношения се развивали напълно нормално за хора на тяхната възраст, взаимно подържали къщата, която закупили през 2006 година в с.Л. и която е семейното им жилище.

Отглеждали домашни животни в помощ на издръжката си и нещо не смущавало съвместното им съжителство. В последствие започнали недоразумения по отношение ползването на общия / не става ясно какво/, от страна на ответницата се образували дела пред съда за домашно насилие, които се прекратявали по нейно искане, правили опити да заздравят отношенията си и продължат да живеят като семейство.

Постигнали разбиране да живеят разделени, той останал в семейното им жилище в с.Л., няма къде другаде да отиде, а ответницата работи в гр.К. и живее там при близки. Но този опит да укрепят брака се оказал неуспешен.

От изложеното става ясно, че в брачните им отношения вече е настьпил период на неразбирателство, нежелание на ответницата бракът им да продължи, налице е вече непоправимо разстройство в брачните им отношения, бракът им явно вече е изчерпал своето съдържание. Като се има предвид, че той е гражданин на И., от 17 години живеят с ответницата и няма къде другаде да отиде на този етап, така създалата се фактическа обстановка категорично говори на настъпилата необходимост от разтрогване на брака им поради развод при условията на чл.49 ал.1 от СК.

Моли съда, след като се убеди в основателността на искането му и в това, че в брачните им отношения с ответницата Валентна И. е налице вече явно дълбоко и непоправимо разстройство, бракът им явно е изчерпал своето съдържание, да постанови решение, с което да се прекрати сключения между него и ответницата В.Ц.И. граждански брак по чл. 49 ал. 1 от СК, като моли съда, при съгласие и разбиране от страна на ответницата да не се произнася за вината.

РОДИТЕЛСКИ ПРАВА върху родени от брака деца - не следва да присъждат, поради това че нямат общи такива.

ИЗДРЪЖКА за деца не се дължи.

ИЗДРЪЖКА един на друг съпрузите не си дължат.

СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – семейното жилище на съпрузите, придобито по време брака им - къща, находяща се в с. Л., обл. М. да остане за ползване и от двамата при равни права, до уреждане на имуществените им отношения по съсобствеността по надлежния ред.

ДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО- придобито по време на брака страните да остане за ползване, така както е по настоящем в жилището, съобразено с помещенията и както се уточнят допълнително с ответницата.

ФАМИЛНО ИМЕ - след прекратяване на брака съпругата В.Ц.И. -да носи ПРЕДБРАЧНОТО СИ И БРАЧНО ФАМИЛНО ИМЕ – И..

Претендира направените в хода на производството разноски.

Ответникът, В.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, обл. М., чрез процесуалния си представител адвокат К.Г., в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

В него сочи, че съпругът и Ф.Ф.М. xxx с иск по чл. 49, аи. 1 от СК, като не желае съдът да се произнася по въпроса за вината.

По така заявените и по другите изложени в исковата молба претенции становището и е:

Не оспорва твърденията, че от брака им няма родени деца.

Не претендира издръжка след постановяването на развод.

ОСПОРВА искането за съвместно ползване на семейното жилище, намиращо се на адрес: с. Л., уА. „О. №. 2...

Предвид дълогодишния физически и психически тормоз, който съпругът и упражнявал върху нея, такова ,,съвместно“/едновременно от двамата съпрузи след постановяване на развода/ ползване на имота означава да продължат да живеят заедно, респективно - той да продължи побоищата и издевателствата над нея и след развода.

Само през 2018 година образувала две дела за домашно насилие пред Районен съд М..

Всеки път Ф. успявал да я намери при кои роднини се криела от него; всеки път, щом бивал уведомен за образуваното дело за домашно насилие, той изведнъж ставал хрисим, започвал да се държи мило и успявал да я убеди, че ,,се е поправил“ и че ,,никога повече“ няма да я бие, псува, обижда и тормози. Възпитана е да вярва в светостта на брака и разводът означава, че тя не се е справила успешно. За това до момента не е подавада молба за развод, само при реална заплаха за живота си бягала от дома си и се криела от него при роднини в Л. или при дъщеря си в гр. К..

През лятото на 2019г. „на гости“ в с. Л. им дошъл синът му от първия му брак, Х. М. и тормоза над нея станал двоен - ежедневно била обект на унижения, издевателства, обиди и физическо малтретиране и от двамата. За пореден път подала молба до РС М. за домашно насилие. Този път обаче Ф. бил погазил всички писани и неписани норми за семейно съжителство и не успял да я заблуди, за да оттегли молбата.

С Решение №.

554/03.10.2019г. по гр.д. №. 2060/2019г. Районен съд М. наложил мерки за защита по ЗЗДН, като отстранил двамата - баща и син от дома и в с. Л., ул. „О. 2.., като наложил съответните забрани за доближаване. Срокът на постановените мерки е максималния, предвиден в закона - 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта.

Ето защо искането за постановяване на развод смята за основателно, но ВИНАТА за опорочаването на брачната връзка е изключително и единствено на ищеца.

Моли, след като докаже твърденията си, съда да постанови решение, с което:

Да се прекрати по негова вина брака и с Ф.Ф.М., гражданин на И., продължително пребиваване №. 1001580986, с адрес по документ за самоличност с. Л., обл М., ул. „О.

2..;

Да се постанови семейното жилище, намиращо се на адрес с. Л., общ. М., ул „О.

2.. да остане за ползване от нея. Независимо, че по смисъла на закона то е ,,семейно, тя го е закупила със свои лични средства / повече от 10 години спестявала от работната си заплата в И./;

Фамилното си име не е променяла при сключването на гражданския брак, поради което съдът не следва да се произнася изрично при постановяване на развода.

Претендира разноските в процеса.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Изискани са и приложени граждански дела №. №. 2759/2018 г.; 3297/2018 г. и 2060/2019 година, трите по описа на Районен съд М..

Съдът след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

Няма спор досежно обстоятелството, че страните са съпрузи, сключили граждански брак, признат единствено за официален такъв в Република България на 02.02.2005 година в с.Л., обл.М., съгласно данните от Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за сключен граждански брак №. 0001 от 02.02.2005 година на К. с.Л..

При сключването на брака съпругата не е приемала фамилното име на съпруга си.

От брака няма родени ненавършили пълнолетие деца.

Предявен е иск от съпругът Ф.Ф.М. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като не претендира да се установява вина на които и да е от съпрузите. Ответникът не оспорва твърдението за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака, предвид взетото становище по иска; представяне доказателства в тази насока и направено искане за допускане на гласни такива, с доводи, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията им се дължи на съпругът и, проявил незачитане, нанасял и обиди, издевателствал психически и физически над нея, за което е отстранен от семейното им жилище.

Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия. През 2018 година са депозирани две молби от В.Ц.И. срещу Ф. Ф.М. на основание чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие, след което производствата по делото са прекратени, поради оттегляне на молбата.

Това са гражданските производства по образуваните дела с №. №. 2759 и 3297, двете по описа за 2018 година на Районен съд М..

На 16.08.2019 година е депозирана Молба от В.Ц.И. срещу Ф. Ф.М. и Х. М. на основание чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие, за което е образувано гражданско дело №. 2060 по описа за 2019 година на Районен съд М..

На 03.10.2019 година, с Решение №. 554 по гражданско дело №. 2060 по описа на Районен съд М. са наложени съответно: мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие по отношение на Ф.Ф.М. и Х. М., като на основание чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН са задължени Ф.Ф.М. xxx, роден на xxx година и Х. М., временно пребиваващ в село Л., област М., ул.”О.” №. 2.. да се въздържат от извършване на домашно насилие /по смисъла на чл.2. ЗЗДН/ спрямо В.Ц.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx;

На основание чл.5 ал.1 т.2. ЗЗДН са отстранени Ф.Ф.М. xxx, роден на xxx година и Х. М., временно пребиваващ в село Л., област М., ул.”О.” №.

2.. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в село Л., област М., ул.”О.” №.

2.., за срок от 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА/, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

На основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН е забранено на Ф.Ф.М. xxx, роден на xxx година и на Х. М., временно пребиваващ в село Л., област М., ул.”О.” №. 2.. да приближават В.Ц.И.,xxx, местата за отдих, социални контакти и комуникация в село Л. и в град М., на които присъства пострадалото лице, както и в жилището на дъщеря й Илияна Петрова Курдова в гр.К., ул.О. №.106 и до местоработата на В.Ц.И. в гр.К., ресторант Б., да посещава последните, за срок от 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА/, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

Издадена е ЗАПОВЕД за защита на основание чл.15, ал.2. от ЗЗДН на 03.10.2019 година.

След отстраняването от семейното жилище в с.Л. на 03.10.2019 година на Ф.

Малдонадо, страните са фактически разделени.